Имал съм удоволствието да познавам по-отблизо литературните къщи музеи на Яворов, на Емилиян Станев, Пеньо Пенев, Дора Габе и Йордан Йовков и си мисля, че техните премети, книги, ръкописи – всички тези лични вещи, които са останали след тях, са одухотворени и са един вид метафора на бита, битието и надскачането на битието от самите автори и те реално могат да те вдъхновят, да ти дадат идеи и сюжети. Това каза в Националния пресклуб на БТА в Кърджали дългогодишният преподавател по литература във местния филиал „Любен Каравелов“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ доц. Петър Хаджинаков. Той бе гост в пресклуба в родопския град по повод представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на 50-годишнината от основаването на Националния литературен музей, част от който са и къщи музеи на различни български писатели и творци в страната.
Според Петър Хаджинаков личните вещи и предмети на българските творци могат да са подтик за творчески персонални търсения.
„Например изключително силно е присъствието на вещите на Емилиян Станев във Велико Търново – като незавършен ръкопис, като лична библиотека – предмети, които надскачат същността си и надконтекството могат да се тълкуват, да се разчитат“, коментира Хаджинаков.
Той определи Чудомир като модерен и актуален и днес автор. Разказа още, че Чудомир и Емилиян Станев са имали много добри отношения в колегиален план и са си кореспондирали, като подчерта значимостта на епистоларното наследство на авторите.
Попитан за значението на една институция като Националния литературен музей и къщите-музеи на фона на днешния дигитален свят, който дава лесен достъп до информация, но е лишен от „срещата“ с автентичните вещи, Петър Хаджинаков бе категоричен, че дава приоритет на автентичните и реални литературни музеи, дори с техните липси на фона на тенденцията на съвременния свят, в който информацията е достъпна и конвертируема.
Той коментира и следата, която един автор оставя чрез творбите си и подчерта, че за да бъде разбрано творчеството на един поет или писател, читателите трябва да познават и неговата личност.
„Аз дори съм си мислил много пъти за драстичната разлика в повечето случаи между таланта и морала“, коментира той. Според него проявленията на таланта би трябвало да са универсални, когато интелектуалното и философското начало са водещи. А те могат да се придобият или с много труд, с изключително много усилия или са Божи дар, смята той.
„Сега вече са модерни тези интердисциплинарни жанрове, в които се сливат есеистичното и публицистичното с креативното, търсещото. Ето Теодора Димова, която също има юбилей тази година, в своите романи търси и мистично религиозното, и рационалното и модерното – съвременно начало“, каза Петър Хаджинаков.
Освен дългогодишен преподавател, той е и автор на 9 книги, на научни публикации, статии, рецензии в областите: художествена литература, естетика, философия, киноизкуство, политика, религия, психография и окултизъм. Носител е на различни награди. В края на октомври, на церемонията по раздаването на годишните награди „Златен век“ за 2025 г., бе отличен от министъра на културата Мариан Бачев с плакет „Принос в развитието на културата“.
