Случайна среща на италиански плаж променя живота на българката Андриана Цанкова, която години по-късно създава един от най-разпознаваемите бутици за аромати в Ирландия.
През 2007 г. Цанкова и съпругът ѝ, Мирослав, се местят от родна България в Италия в търсене на работа, но не постигат голям успех.
„Чистех къщи, различни места — много проста, най-ниска работа. Мъжът ми работеше на бензиностанция. Но, ако трябва да съм честна, не се чувствахме щастливи. Не ни харесваше животът там“, разказва Цанкова пред The Irish Times.
Един ден, опитвайки се да се разведри, тя отива на близкия плаж. „Стоях на плажа часове наред сама. Не бях никак щастлива. Казах си: какво правя? Мъжът ми работи, а аз съм на плажа сама.“
Докато чака автобуса, чува жена на име Албена да говори български. Заговаря я и споделя притесненията си. Накрая си разменят телефони. Три дни по-късно Цанкова получава обаждане — Албена ѝ намерила работа, но работата била в Ирландия. Роднина на Албена току-що бил отворил fish and chips заведение в Килкени и семейството търсело доверен човек да гледа децата и да помага.
„Казах, че не мога да оставя мъжа си. Бях на 27 и си мислех: как ще го направя? Тя каза, че това е предложението, и приключихме разговора.“ Малко по-късно телефонът звъни отново: „Каза ми: Андриана, намерихме работа и за мъжа ти. Мислех си — как тези хора дават две работи на хора, които никога не са виждали? Всичко беше толкова странно. Албена каза, че той може да работи в заведението.“
Три дни по-късно Цанкова и съпругът ѝ вече са в самолет за Ирландия — билетите им били платени от новите им работодатели. Три часа след кацането Мирослав започва първата си смяна.
„Обожавах да живея в Ирландия. Харесваше ми, че при всеки почивен ден хората идваха в хот-дог бара да празнуват и да си вземат чипс след напитките.“
Двамата се чувствали у дома в Килкени — напомнял им района, в който са израснали: на 7 км от Велико Търново, столицата на Второто българско царство от 1185 до 1393 г. „Килкени също е стара столица на Ирландия. Историята, малката църква, замъкът — може би това е причината да се чувствам толкова добре тук.“
След три години се връщат в България, тъй като синът им Виктор живеел с баба и дядо. Там Цанкова работи като учител на деца със специални потребности. „Това ми донесе четири много щастливи години. Работех по страхотни проекти като обмена „Еразъм“ и пътувах из цяла Европа с децата и учителите.“
През 2014 г. Цанкова открива, че има талант да разпознава съставките в парфюмите по мирис. Започва да се увлича по идентифицирането на ароматни нотки и решава да напусне работа. „Месец по-късно бях в Килкени само с 2000 евро в джоба. Английският ми не беше блестящ. Нямахме пари, жилище — абсолютно нищо.“ Но желанието ѝ да се върне в Ирландия било по-силно.
„Имахме добри работи, добри заплати, но аз исках пак в Килкени. Не във Уотърфорд, не в Дъблин, не в Голуей — само в Килкени. Хората са много приятелски настроени и невероятни. Улиците са сладки и просторни.“
Назад в Килкени, тя отива при местен брокер и наема малък магазин. „Още помня как ме гледаше от глава до пети. Не ми вярваше, но ми даде ключовете — така започнах бизнеса си.“
Тя има големи надежди за своя магазин Valley of Roses, когато го отваря.
„Беше месец преди Коледа и си мислех: имам толкова хубав продукт, малко сладко магазинче — ще съм много заета. Ще продавам цял ден, ще съм изморена.“ Но се случва обратното: през първите три години клиентите били много малко. Някои от първите ѝ клиенти идвали от съжаление, виждайки я да стои сама по цял ден. Цанкова работела нощни смени в заведението, за да преживява.
През 2017 г., уморена и готова да затвори магазина и да се откаже от мечтата си, една клиентка променя всичко.
„Много известна инфлуенсърка влезе в магазина. Тя ме тагна в социалните си мрежи и на следващия ден всичко беше различно.“ На сутринта пред магазина чакали двама души. В следващите дни и седмици хората започнали да прииждат, а поръчките — да валят. По това време Цанкова нямала нито уебсайт, нито терминал за карти, така че трябвало бързо да разшири бизнеса си. Днес магазинът ѝ има култови последователи и се е преместил в просторен обект до замъка в Килкени.
Цанкова вижда бъдещето си в Ирландия. „Чувствам се свободна. Чувствам се сигурна. Чувствам, че хората ценят работата ми. Мога да се връщам в България през лятото или да видя родителите си, но не и за дълго.“
