Коефициентът ДЖИНИ е въведен в статистиката през 1912 год. от италианския статистик Корадо Джини. Той се използва за статистическите характеристики на разпределението на богатството в едно общество, за определяне на благосъстоянието на бедните и богатите в обществото.
Коефициентът ДЖИНИ варира от 0 до 100, като 100 показва максимално възможното неравенство, а 0 означава, че всички хора в икономиката получават равен доход.Той е мярка за относителната концентрация на неравенството по отношение на богатството на глава от населението. Категорията богатство по коефициента ДЖИНИ се определя, като стойността на финансовите активи и реалните активи/жилища/, които домакинствата притежават, минус дълговете които имат.
В изследвани 36 държави в Европа през 2022 год. резултатите варират от 50.08 в Словакия до 87.4 в Швеция, в Германия 77.2, Франция 70.3, Испания 68.3. В България, за 2023 г. ДЖИНИ е 70.6. През 2013 год. коефициентът ДЖИНИ у нас е 36, при средно в света. 36.4. Такова бързо нарастване на коефициента ДЖИНИ, на неравенството между богатство и бедност, е рекорд за Европа, а може би и за Света. Тук е уместно да се каже, че през 1975 год. в България коефициентът ДЖИНИ е бил 20, да двадесет, 1980 г. е 30. Това е преди промените , когато при „Тошо беше лошо“ , а сега 70.6. рекорд за средна и източна Европа. Ще си позволя малък коментар за коефициента ДЖИНИ, по отношение на пенсионерите у нас . По НИСИ през 1980 год. 96% от българските семейства имат собствено жилище, като 2 % е със заем. Ползвам информация от този период, защото – сега пенсионери, тогава сме били семейни, с деца, със собствен дом. През 2022 год., от когато е изследването, едно жилище струва между 200 000 и 300 000 евро. А единствен годишен доход на пенсионера е пенсията, от 3000 до 4000 евро. При тази реалност, коефициентът Джини при пенсионерите у нас е към 96-98%. За периода в Швеция 64% имат собствено жилище, но 52% са със заем или ипотека.България има по-висок коефициент ДЖИНИ от страни от третият свет, като Бангладеш, Бутан, Буркина Фасо, Габон, Непал. В тези страни има войни, размирици, но те имат по-малък проблем с бедността. На този бърз стремеж и алчност към богатство и обедняване, бедните българи му казват „къде е Киро на кирия“. А проф. Дуранкев и писателят Николай Светлев го формулират така “ние 99.99 % балъци, работим за 00 01% богати“. Абсолютен рекорд за Европа. Най-богатите 10 % в Европа притежават 67% от богатството, а възрастните хора 1.2%.
В България, по информация на БНБ, 23 119 души са декларирали доход над 120 000 лв. Те са официално богатите българи. А 5 644 са декларирали от 60 000 до 120 000.
На равнището на коефициента ДЖИНИ влияние оказват данъчните системи и собствеността на жилище. България е с цинично ниски преки данъци, които плаща бизнесът и високи косвени данъци, продължаващи да нарастват,които плаща бедният народ. Подоходният данък в ЕС е до 55%, у нас 10%, данък дивиденти в Европа до 50%, у нас 5%. Реално разликата между бедност и богатство у нас е много по-голяма, тъй като е традиция всяко семейство да има дом, собствено жилище. В годината на изследването в България 83% от семействата живеят в собствени жилища, в Германия 46.5% , при средно за ЕС 69.1 %.
Тенденцията на обогатяване на богатите и по нататъшно обедняване на бедните ще продължава. Фактор за това е политиката на парламентарно представените партии, които в програмите си нямат и дума за повишаване на преките и вместо намаляване непрекъснато увеличаване на косвените данъци, за намаляване на сивата икономика, която е 33.1 % и при нея не се плащат годишно към 9 милиарда данъци и към 9 милиарда осигуровки, над три пъти по-ниският праг за осигуровки, от този в ЕС, липсата на праг на цените на дребно, което стимулира алчността до 200, 300, дори до 500 % печалба. Цените на основните хранителни стоки у нас са с 26-28% по-високи от тези във Франция и Германия, при над четири пъти по-високи минимални пенсии и минимални заплати. Бедните пенсионери и работещи с организирани от туроператори пътувания пазаруват основните хранителни продукти в Румъния и Турция. А праг на цените има в съседните стани Гърция и Румъния, традиционните за България корупционни практики, пораждащите съмнения за корупция, цинично ниските такси на даваните на консигнация природни богатства. Например Дънди, при 075% от добива на злато, а в Европа от 35 до 40 %, без свян самоопределили си огромни заплати депутати, президентска, държавна и общинска администрации, и още, и още.
Когато говорим за богатство и бедност, ще си позволя малко повече информация за милиардите, които изсмукват от нашите златни залежи канадската Дънди и белгийската Арубис. По информация от аналитичен доклад на Константин Дичев – природо защитник, Зелени балкани, опазване на природните ресурси, ръководител на Гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност, златният потенциал на България е 20 000 тона чисто злато, на стойност 1 трилион и 100 милиарда, по сегашни борсови цени. С концесията за злато, мед и сребро, без на процент за консигнация се добиват още 40 безценни метали. За 2011 и 2012 год. Дънди Челопеч е добил 148.8 тона Германий по борсови цени1.900 0000 долара за тон. Само от златното находище в Челопач, Дънди е изнесъл злато за 1 трилион и 150 милиарда. Тук не се включват приходите от мед, сребро и 40-те безценни метала/анализът е от 2012 г. , при концесионна такса от 0.75%, позволявам си да напомня, при такава а Европа 35%. А Китай има консигнация с Монголия 50 на 50%. Това е нов световен рекорд за най- ниска концесионна такса при отдаване на подземни богатства.
Елаците и Асарел медет са основни доставчици на златен концентрат на глобалния доставчик за Европа на цветни метали, белгийската Арубис. Дичев отбелязва, че няма страна в Европа, която като колониален придатък, да изнася като нас концентрат. И тук трохите за нас, милиардите за Арубис. Вероятно, логично е да се приеме, че другите концесии , сключени след „демократичната“ промяна, са договорени при същите условия.
Мои братя и сестри пенсионери, не се вижда светъл лъч на промяна от законотворци, на които е гласувано доверие само от 33% избиратели. Ще си позволя тук да цитирам мисълта на млад политолог, който, за първи път чух да казва в ТВ предаване: „законотворци и управляващи служат на своите спонсори“.
Ниските преки данъци са основният фактор за огромната и продължаваща да се задълбочава разлика между бедност и богатство. Те са въведени у нас през 2007-2008 г., с мотив да се стимулират чуждестранните инвеститори. В края на м. август 2024 год. преките чуждестранни инвестиции възлизат на 697 милиона, или със 77% по- малко на годишна база. Опитът на Виетнам, където за 2023 г. имат 36.6 милиарда чуждестранни инвестиции, ни показва, че определящ фактор са „младата демография“, средна възраст 30.8 години и ръст на БВП от 8%. Виетнам през 2008 г. има 86.211 милиона население, а през 2024 г. 102.423 милиона. А ние сме в демографска катастрофа, от 9 милиона преди промените по НИСИ към 31.12.2023 год. сме в границите на България 4.738.461, от тях 2.029 000 пенсионери, при средна възраст на населението 44.4 години, а имаме и деца, и учащи младежи. Раждаемост 9.2, при смъртност 10. При тази тъжна перспектива, какви инвеститори ще дойдат. А и никоя от партиите в парламента не поставя проблема за демографската катастрофа, в която се намира България.
Полското списание „Прост“ направи класиране на най-богатите хора в централна и източна Европа. Васил Божков е на 61-во място, Христо Ковачки на 98-о и Валентин Захариев на 100-но. Най-богатите българи са братята Домусчиеви с по 2.1 милиарда, след тях е Христо Ковачки със 700 милиона, следвани от Сашо Дончев, Гриша Ганчев,Богомил Милчев и така до 1659 милионера, като само за 2024 г.има нови 299 милионера. С богатство от 500 000 до 1 милион са 3 575 богати българи, кандидат милионери. Тук е уместно да вметна, че на последната годишна среща в Давос, 200 милиардера са отправили послание към участниците да бъдат облажени до 70% данък. Позволявам си да споделя, не от грижа за бедните, а с интерес да имат здрава, образована и възпроизвеждаща се класа от наемни работници. С такава мотивация е и в Европа, по данни на Евростат ,,разликата между 10 % бедни и богати от 8.5 пъти преди няколко години бе намалена на 5.5, а у нас от 13 пъти повишена на 15 пъти. А като се вземат предвид само сивата икономика и корупционните практики у нас, тази разлика е към 20 пъти, не световен а космически рекорд.
За нас заслужава внимание изследването на Лиза Мелинг , ръководител на Стокхолмски мозъчен тръст Arena ide. За нея данъчната система е най-съществената причина Швеция да има коефициент на ДЖИНИ 87.4. Премахнат е данък върху богатството, ниски данъци за компаниите. В замяна на това в Швеция има добре развита система за социално подпомагане и система за здравеопазване.
Нашата система за социално осигуряване, социално подпомагане и здравеопазване, по Евростат, е на последно място по отделян % от БВП в Европа. В резултат на това, ние сме на първо място в света по смъртност, най-кратък живот, с 4-5 пъти по ниски пенсии, от тези в ЕС, с хранителни продукти по скъпи с 28-29 % във веригите от тези във Франция и Германия, основни храни с 20% ДДС, при от 0 % в Малта, 3 % в Северна Македония, до 7 % в Германия, и още и още.
Това е продължаващ от години жесток геноцид към българските пенсионери
Уважаеми читатели, много искам да чуя, а да чуят и читателите на вестника какво е вашето виждане и предложение за изход от казаното до тук!!! А и защо не, редакцията да обяви специална рубрика и прикани своите читатели да кажат мнението си в кратки материали.
Акад. д-р Ганчо ПОПОВ, ректор на Националния български университет „Трета възраст“ и председател на Национално движение Единение-50 плюс
