Четенията, посветени на Захарий Стоянов, да бъдат включени в Националния културен календар на Министерството на културата, предложи областният управител на Сливен Михаил Кашеров от името на инициативния комитет, организирал форума. Събитието се организира от Областната администрация – Сливен, Община Котел, Историческия музей – Котел, Кметство село Медвен, Къща музей „Захарий Стоянов“ и Народно читалище „Извор – 1882“ в село Медвен.
В селото, по традиция, в навечерието на Съединението се проведоха Осмите национални четения, посветени на Захарий Стоянов. Тазгодишното издание акцентира на 150-годишнината от Априлското въстание и ролята на автора на „Записки по българските въстания“ в него.
Заместник-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов заяви, че приема предложението и то ще бъде обсъдено с министъра на културата Евтим Милошев и политическия кабинет на ведомството. „Приемам това предложение. То ще бъде веднага обект на обсъждане с министъра и политическия му кабинет още в началото на следващата седмица“, каза той.
По думите му предложението идва в подходящ момент, тъй като вече тече подготовката на бюджета за 2027 г., бюджетната прогноза за следващите две години и Националния културен календар. Включването на четенията в календара би им дало „по-различен статут“ и по-сериозна възможност за подкрепа от държавата в рамките на държавния бюджет.
Славов свърза инициативата и с предстоящите решения на държавата за отбелязването на исторически годишнини, свързани с Освобождението на България и възстановяването на българската държавност. „Именно делото на Захарий Стоянов по един изключителен начин се преплита с борбите за национално освобождение и с възстановяването на държавния суверенитет и на националната ни независимост“, посочи той.
Областният управител Михаил Кашеров определи четенията не просто като поредно събитие, а като „кауза“ и „мисия за съхраняване на българския дух, на българската държавност и на родовата ни памет“. Той подчерта ролята на Медвен като родно място на Захарий Стоянов и като средище на историческата памет.
Кметът на Котел Коста Каранашев отбеляза, че инициативата, започнала преди осем години, днес вече се е превърнала в традиция. Той благодари на хората, които са поставили началото на четенията, и подчерта ролята на научната общност за тяхното развитие.
В научната програма на Осмите четения участва проф. Пламен Митев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В изложението си той постави акцент върху четири основни заслуги на Захарий Стоянов като летописец на Априлското въстание.
Първата според него е, че Захарий Стоянов пръв успява да създаде панорамна картина на Априлското въстание, която продължава да вълнува читателите и век след появата си. Историкът подчерта, че авторът представя въстанието не само като ярка проява на освободителните борби на българския народ, но и като връх в продължителния процес на политическа еманципация на българите.
Втората му голяма заслуга е, че създава живи образи на водачите на въстанието. Проф. Митев посочи, че чрез своето повествование Захарий Стоянов утвърждава образите на дейци като Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов и Иларион Драгостинов и оставя трайна следа в историческата памет за хората, сътворили Априлската епопея.
Третата заслуга, която историкът открои, е стремежът на Захарий Стоянов да разказва за въстанието чрез документите на епохата. Като пример той посочи текста на „Кървавото писмо“, който за първи път се появява в „Записки по българските въстания“, както и протокола на комисията, избрана в Оборище да изработи плана за въстанието.
Четвъртата заслуга според проф. Митев е начинът, по който Захарий Стоянов пресъздава емоцията на въстанието – надеждите, мечтите, страховете и ентусиазма на хората, дръзнали да се борят за свободата си. Именно чрез този разказ, по думите на историка, събитията отпреди 150 години могат да бъдат усетени и днес не само като исторически факти, а като човешко преживяване.
В изложението си проф. Митев се спря и на въпроса как сравнително малка група млади и образовани дейци успява да привлече последователи и да организира Априлското въстание. Той посочи, че в рамките на около година бъдещите апостоли постепенно са заели ключови позиции в ръководните структури на българското революционно движение. Според него техният общ профил показва млади, образовани и активни хора, натрупали опит и готови да поемат съдбата си в свои ръце.
В научната програма участваха историци, изследователи, музейни специалисти и писатели, сред които ас. д-р Искрен Великов от Регионалния исторически музей – Русе, доц. д-р Георги Ковачев от Регионалния исторически музей – Сливен, Иван Иванов и Стефан Иванов от Историческия музей – Котел, Цветанка Андреева от Регионалния исторически музей – Ямбол. Марин Динев от музея в Котел запозна участниците с дарителите, свързани с обогатяването на фонда на Къщата музей „Захарий Стоянов“ в село Медвен.
Сред официалните гости бяха още председателят на Общинския съвет в Котел Владимир Мартинов, кметският наместник на село Медвен Кънчо Дънеков, представители на РУО – Сливен и директори на гимназии.
Бяха наградени и учениците, отличени в националния конкурс за есе на тема „Любовта на Захарий Стоянов към Отечеството и защо обичам България?“. Областният управител връчи наградите на отличените участници. Първа награда получи единадесетокласникът Стефан Видев, а с втори награди бяха отличени Мелек Балканлъ и Константин Дънеков.
Националните четения завършиха с музикално изпълнение на оперната прима Татяна Шиварова, която има родствена връзка със Захарий Стоянов. Тя изпълни ария на Мария Десислава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев.
В края на събитието бяха поднесени венци и цветя пред паметника на Захарий Стоянов.
