В ТЕЛК има проблеми и трябва да се върви към оценка според международната система. Но когато говорим за злоупотреби, трябва да знаем, че в ЕС 23,9% от населението живеят с някаква форма на увреждане, а у нас са 12,7%
Още акценти от интервюто с Хасан Адемов:
- Ковид добавката няма нищо общо с приноса, но веднъж извоювани права трудно могат да се отнемат. За управляващите трябва да е ясен сигнал, че мерки „на парче“ трудно могат да се наложат
- Президентските избори чукат на вратата, а непопулярните мерки създават дискомфорт, но друг изход за стабилизиране на системата няма
- Максималният осигурителен доход ще е 2300 евро, но той не стига за максимална пенсия. Неясно защо и тази година таванът ще е замразен
- Прехвърляне на пенсиите, несвързани с трудова дейност, към системата на социалното подпомагане, механизъм за определяне на минималния праг и на максималния осигурителен доход, нов преглед на понятието „действителен осигурителен стаж“, както и експертизата за работоспособността са част от мерките в работния вариант на пътната карта
– Д-р Адемов, от 1 юли новите пенсионери вече няма да получават ковид добавката от 30,68 евро. Управляващите предложиха тя да не се осъвременява за всички, но това издържа само няколко часа. Какво е правилното решение?
– До месец юни 2022 г. тази сума се изплащаше отделно, забележете, като част от антикризисните мерки по време на пандемията. И като потвърждение на популярния израз „няма нищо по-трайно от временните мерки“, тя остана постоянна величина дори и след разгорещената парламентарна дискусия преди няколко дни.
Този случай трябва да послужи като сериозен сигнал за управляващите, че самостоятелно представени мерки „на парче“, като отпадане на тази добавка при ежегодното осъвременяване, трудно могат да бъдат възприети и наложени без цялостна концепция и визия за развитие на пенсионната система.
Истината е, че тази добавка няма нищо общо с осигурителния принос.
Ноторно известно е, че в социалната система трудно могат да бъдат отнети вече извоювани права, но ако искаме да възстановим усещането за справедливост, трябва принципът принос0права да бъде водещ при определяне размера на пенсията.
Вярно е, че социалната система е солидарна по своя характер, но когато се премине определена граница, се стига до напрягане на солидарността и свръхсолидарност, и тя много бързо се сблъсква челно с усещането за справедливост.
– Прав ли Асен Василев, че новите пенсионери могат да оспорват това решение, защото са ощетени?
– При възникналата ситуация нормално е новите пенсионери да се почувстват ощетени и всеки има право да оспорва това решение.
– Като служебен министър имахте амбиция да представите прословутата пътна карта. Всъщност тя беше ли готова и какви бяха важните моменти в нея?
– През май 2025 г. 51-ото НС задължи със свое решение 6 институции – Министерството на труда и социалната политика (МТСП), Министерството на финансите (МФ), Националния осигурителен институт (НОИ), Комисията за финансов надзор (КФН), Икономическия и социален съвет (ИСС) и Фискалния съвет – да изготвят в 6-месечен срок пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система.
Основната задача е да бъде направен експертен анализ и на тази база да се направят предложения за надграждане и преодоляване на допуснати през годините изкривявания.
На базата на становища на ИСС, актюерския доклад и разчетите на НОИ, становище на КФН, експерти от МТСП изготвиха проект в частта, касаеща компетенциите на министерството.
Все още се изчаква позицията на новия екип на финансовото министерство по въпроси, отнасящи основни параметри като размер на осигурителни вноски, минималния и максималния осигурителен доход и управлението на размера на трансфера от държавния бюджет към бюджета на ДОО, за да се преодолее темпа на нарастване.
Основните моменти в този проект са прехвърляне на пенсиите, несвързани с трудова дейност, към системата на социалното подпомагане, механизъм за определяне на размера на минималния праг, както и максималния осигурителен доход, нов преглед на понятието „действителен осигурителен стаж“, оценка на ефектите от приложението на Методика за оценка на медицинската експертиза (от 2023 г.) и др. предложения, свързани с постигане на финансова устойчивост и повишаване доверието в системата.
Пътната карта е документ с всички характеристики на експертен материал и тя трудно може да замени политическата воля и вижданията на политиците за реформа на системата. Основната цел в общи линии е финансова устойчивост в дългосрочен план и възстановяване на справедливостта и доверието в системата без отнемане на права и без промени в параметри като възраст, стаж и др.
Накратко, в Министерството на труда и социалната политика има изготвен проект в суров вид, който предстои да бъде допълнен с предложения на МФ и след обсъждане със социалните партньори да се представи на Народното събрание.
– Сега от „Прогресивна България“ предлагат три одита – на пенсионната система, на финансите за заплатите и на АПИ. Има ли смисъл от такъв доклад за осигурителната система, защото вече имаше три, а и Сметната палата прави одит на НОИ?
– Сметната палата има законово право да извършва финансов одит – проверява дали финансовите отчети са изготвени според счетоводните правила, изготвя одит за съответствие – дали решенията за разходите са извършени съобразно законите, както и одит за изпълнението – дали публичните средства се използват ефективно и какъв е резултатът от изразходваните публични ресурси.
Нека да припомним, че Сметната палата одитира цялостната Консолидирана фискална програма, в т.ч. и бюджетите на социалното министерство, НОИ и др., и там могат да се видят ефектите и дефектите от изразходваните публични средства и на тази база може да се направи оценка на въздействието на всяко решение.
52-рото НС възложи на Сметната палата извършването на одити в Министерството на труда и НОИ за изпълнението на социално-осигурителните плащания за период от 1.01.2020 до 30.06.2026 г. Ако целта, която си поставят вносителите, е обективна оценка на осигурителната система като стъпка в посока стабилизиране на публичните финанси и оценка на взетите решения от гледна точка на обвързаност с устойчиви приходи, трябва да се знае, че тази система е достатъчно прозрачна и отговори на всички въпроси могат да се намерят в множество публични материали.
По-важният въпрос е какви политически решения ще бъдат предложени вероятно в бюджет 2027 за решаване на структурните дисбаланси в системата, намаляване на недекларираната заетост, за финансова устойчивост в дългосрочен план и най-важното – възстановяване на справедливостта и доверието в тези системи.
Българските граждани очакват от политиците мерки и решения в посока на това да няма 941 хил. пенсии на минималев размер и 800 хил. пенсионери с размер на пенсиите под линията на бедност.
– И на бюджетна комисия се заговори за ревизия на ТЕЛК, чухме и вашата наследница – Наталия Ефремова да говори за преминаване към оценка на работоспособността. Вие сте и лекар – какви са болките там и какви – леченията, а и защо все си говорим как инвалидните пенсии стават все повече, а нищо не се прави?
– В хода на всяка бюджетна процедура темата с ТЕЛК решенията става изключително актуална. Почти равен е броят на новоотпуснатите пенсии за стаж и възраст и тези за инвалидност през 2025 г. – съответно 50 500 и 50 400. За една година броят им расте с около 20 хил. В края на миналата година инвалидни пенсии получават 474 хил. души. В публичното пространство много често се появяват данни, че експертните решения на ТЕЛК са над 800 хил. Така поднесена, информацията внушава предположение за фалшиви ТЕЛК решения. Само че близо половината от тези решения са с определени вид и степен на увреждане и те получават права по линия на Закона за хората с увреждания, Закона за личната помощ и др., а само половината от тези 800 хил. получават инвалидни пенсии. Трябва да припомним, че средно в ЕС 23,9%, или около 90 млн. от населението 16+, живее с някаква форма на увреждане. В България този дял е около 12,7% – най-ниският в целия ЕС.
Не казвам, че в системата няма проблеми, но тя оценява спрямо здравия човек и дава информация за това какво не можеш, без да се интересува от остатъчната работоспособност. Промените в Наредбата за медицинската експертиза от 2023 г. и разширяване на определението за „действителен стаж“ рязко увеличиха ТЕЛК решенията. МТСП изплаща тази година малко над 300 млн. евро по Закона за хората с увреждания, а само по механизма „Лична помощ“ за над 80 хил. потребители тази година сумата е приблизително 460 млн. евро. Двете политики покриват половината от бюджета на министерството. Разбира се, дебело подчертавам, че една от степените на интелигентност и солидарност на едно общество е отношението към уязвимите групи.
Такава трябва да е основната ценност на управлението, а именно в условия на криза – подкрепа за уязвимите групи. За да може да се решат проблемите в този сектор, трябва продължи работата по търсене на съгласие с Националния съвет за хората с увреждания за въвеждане на Международната класификация за функциониране на човека, увреждането и здравето (ICF). Основният принцип в тази сфера е „нищо за хората с увреждания без хората с увреждания“.
– Опитахте да отпушите и диалога за минималната заплата. Сега премиерът Румен Радев каза, че през август ще се предложи нов механизъм. Каква трябва да е формулата?
– През 2022 г. беше приета от ЕС Директивата за адекватност на минималната заплата и насърчаване на колективното трудово договаряне. Тази Директива трябваше да бъде транспонирана до 15.11.2024 г. Ние направихме опит с промени в Кодекса на труда да отговорим на тези очаквания, но все още остава да чуем оценката на ЕК.
Продължават разговорите между социалните партньори в рамките на няколко работни групи с неколкократни актуализирани срокове за определяне на механизъм за определяне на минималната заплата. Междувременно, в края на миналата година Съдът на ЕС отмени като задължителни критериите за определяне на минималната заплата. От друга страна, Конвенция на МОТ препоръчва минималната заплата да гарантира достойна издръжка на живот. Това е един от проблемите, по които социалните партньори имат непреодолими различия.
Решението на този 2-годишен спор е, ако примерно до края на месец август няма постигнато съгласие, управляващото мнозинство и МТСП да поемат отговорност и да предложат решение.
– А за развързването на останалите плащания спрямо средната заплата пак нищо. Трябва ли да се махне механизъм и за останалите плащания, като заплатите в МВР и отбраната?
– Очевидно е, че в оставащите месеци до края на годината няма готовност да бъдат предложени радикални промени, които да минимизират финансовите ефекти на автоматичните механизми в сектор „Сигурност“ и съдебната система, но е задължително с бюджет 2027, след широко обсъждане със заинтересованите страни, да се предложат необходимите промени в тези чувствителни сфери, които са и елемент от националната сигурност.
Президентските избори чукат на вратата, а непопулярните мерки създават дискомфорт от гледна точка на политическо доверие, но както се казва „друг изход няма“. Структурните проблеми в системите, за които държавният бюджет отделя обща осигурителна вноска в размер на 72,53% от дохода, изискват сериозен анализ и оценка на въздействието върху публичните финанси.
В действащото специално законодателство в сектор „Сигурност“ заедно със социалните партньори е необходим структурен анализ на ефективността и целесъобразността на автоматичните механизми и предложения за ефективно използване на публичния ресурс.
Автоматичното обвързване със средната работна заплата, прието в размирни политически времена в перманентни предизборни ситуации, създава усещане за структурни дисбаланси и липса на оценка на въздействието от гледна точка на ефективност.
– Защо само държавните служители в държавния сектор и тези в съдебната система ще плащат 20% осигурителни вноски. Твърде скъпо ли ще ни излезе това да е и за полицаи и военни?
– Сериозният преглед и анализ на състоянието на публичния сектор е работа на Съвета за административна реформа към Министерския съвет. Много често не се прави разлика между публичния сектор, където заетите са около 640 хил., и държавната администрация, където са включени органите, подпомагащи Министерския съвет, като министерства, агенции и др. – около 98 400 или 15% от публичния сектор.
Предложението за еднократно компенсиране на поемането сега на 20% от личните осигурителни вноски и останалите 20% догодина е в синхрон с политиката на правителството да не намалява доходи и няма отношение към намаляване на бюджетните разходи. Тъкмо обратното – увеличената осигурителна база води до по-високи права и разходи за бюджета. За да се отговори адекватно на обществените очаквания, проблемите на администрацията трябва да бъдат анализирани в тяхната цялост с цел изработване на цялостна стратегия за подоходна политика в дългосрочен план от гледна точка на функционалност и ефективност.
Дали мярката за 20% лична осигурителна вноска за сектор „Сигурност“ и съдебната власт трябва да бъде въведена с бюджет 2026 или догодина, е въпрос към управляващите, и зависи от целите, които си поставят от гледна точка на възможностите за фискална консолидация.
– И като заговорихме за осигуровки – ще се вдигат и част от минималните прагове. Това ще изсветли ли сивия сектор, защото според бизнеса това е архаичен механизъм, но според синдикатите е „галене с перце“ и изобщо там?
– Мерките, свързани с минималните осигурителни прагове по икономически дейности и групи професии, заедно с увеличението на максималния осигурителен доход, имат фискален ефект около 130 млн. евро. Особено чувствително е увеличението за ръководните позиции – минимум 936 евро за шефове, 1532 евро е най-високият праг.
След като 10 г. работодателските организации упорито отказваха преговори по тази тема, сега МТСП със завидна политическа воля и решимост предприема стъпки за изсветляване на икономиката. Въпросът е какъв ще бъде ефектът и какъв процент ще се осигуряват над този законово установен праг. Дали е архаичен механизъм или „галене с перце“, е въпрос на оценки от различни позиции, но истината е, че тези мерки са свързани както с проблема за бизнес на светло, така и с адекватността на осигурителните права.
По-интересен е въпросът с максималния осигурителен доход, който се увеличава на 2300 евро. Това е мярка с относително малък фискален ефект, но осигурява права в по-голям размер.
Много осигурени нямат отговор на въпроса защо лица, осигурени на МОД, не получават право на максимална пенсия, която, неясно защо, е замразена и тази година.
Отговорът е лесен и той се свежда до по-ускорения ръст на средния осигурителен доход за страната, който е в знаменателя във формулата за определяне на индивидуалния пенсионен коефициент, и по-бавния ръст и таван на личния осигурителен доход, който е в числителя. По-важният въпрос е има ли правила, по които се определят тези елементи в бюджета на ДОО.
– Изобщо как можем да се справим с този сив сектор, защото у нас той според проучвания е между 25 и 35% от БВП?
– Борбата със сивия сектор, който се определя между 25 и 35% от БВП, има дългогодишна история и тя се води с променлив успех. Само с административни мерки от рода на регистрация на трудовите договори, минимални осигурителни прагове и контрол от ГИТ – трудно може да се разчита на успех.
Ако трябва да перифразирам един китайски мислител и философ: „В една държава, в която публичните финанси се управляват с разум, бедността и нищетата са недопустими“.
Ефективното и благоразумно управление на публичните финанси в частта приходи и разходи е в тясна зависимост както от административния контрол, така и от поведението на работодатели и работещи и тяхното отношение към темата за отговорно държавническо поведение с мисъл за днешния и утрешния ден.
Защото предизвикателствата пред достойния жизнен стандарт не са в по-голямото преразпределение, а в създаването на легитимни политики за устойчиви приходи.
– Докато бяхте министър, основната задача бе борбата срещу грозната практика „хляб срещу глас“ – справихте ли се?
– Основна задача на служебното правителство беше свързана с осигуряването на честни и прозрачни избори. За МТСП имаше и още една задача, свързана с подкрепа на уязвимите групи в условия на удължителен закон за бюджета.
Друга важна и нова, нехарактерна за МТСП задача беше свързана с недопускане използването на инструментите на социалната политика за натиск върху правото на гражданите свободно да гласуват. В 21-ви век е абсурден изборът между „хляб и глас“, и ние се постарахме да се противопоставим на тези грозни и недопустими практики.
Доколкото на последните парламентарни избори избирателната активност беше по-висока и всеобщото признание е, че тези избори са били по-честни и прозрачни, означава, че служебният кабинет на премиера Андрей Гюров е изпълнил поставените задачи.
– Сега правителството предложи и нещо, меко казано, странно – енергийните помощи да се дават на два транша. Как се купуват дърва и въглища през януари и февруари?
– Очевидно е, че тази мярка наред с позитивните ефекти има и своите слабости като например липса на възможност за осигуряване на дърва за огрев наведнъж, вместо два пъти да се плаща за транспорт. Ясно е, че по тази тема по-скоро са надделели финансовите аргументи пред рационалните.
– Какви са най-важните задачи извън тези, за които говорихме досега, пред социалното министерство?
– Най-важните задачи са свързани със съхраняване и при възможност надграждане на социалноосигурителните права. Разбира се, основна задача на правителството и МТСП е изработването на управленска програма с ясни ангажименти за гарантиране на по-високи нива на социална сигурност и подкрепа на всички български граждани с акцент върху уязвимите групи.
Визитка
- Роден на 24 януари 1953 г. в Исперих
- Завършва Медицинския университет във Варна през 1979 г. и специализира анестезиология и реанимация
- Народен представител от 38-ото до 47-ото и в 51-ото народно събрание
- Бил е председател на парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика в четири народни събрания. Ръководил е и комисията по демографската политика, децата и семейството
- Между 2013 и 2014 г. е министър на труда и социалната политика в правителството на Пламен Орешарски
- От 19 февруари до 8 май 2026 г. е министър на труда и социалната политика в правителството на Андрей Гюров
