Сн.: Йохан Кройф (вляво) с негов автограф и свой футболен идол от Добруджа
Взрив от радост на селски сбор в Добруджа – ЦСКА елиминира великия „Аякс“ с 2:0, къщата устоя на срутване
Да срещнеш футболния си идол Йохан Кройф и други звезди
1973 г. – 2013 г.., Добруджа – Сейнт Андрюс, Шотландия
В началото на 70-те години на ХХ век един футболен клуб доминираше в световния футбол. Тотално. Макар да идваше от малка страна – Нидерландия. Дори децата в Добруджа му бяхме естествени фенове – тимът на „Аякс“ играеше нещо познато, „селско“. Знаехме наизуст имената и лицата на футболните ни идоли, начело с капитана им Йохан Кройф. И понякога сънувахме „летящите“ по терена футболисти.
Как да не сънувате „летящия холандец“ с номер 14 на терена?
Отборът „Аякс“ на Йохан Кройф ни беше глобалният кумир в детството, божествен.
Холандците (преди половин век и доскоро всички нидерландци наричахме холандци) бяха години наред европейски клубни шампиони. Даже и интерконтинентални. Харесвахме ги не само заради екипа им в червено-бяло като нашия ЦСКА. Играеха открит футбол „всички напред, всички назад“ – селска система, близка, юруш. Тренираше ги румънецът Стефан Ковач. Холандия си е поне два пъти по-малка по територия от България, ама „Аякс“ биеше наред германци, англичани, французи, испанци. И това – футболисти от по-малка като България страна да са футболните богове на Европа и света – ни харесваше и обнадеждаваше, че и ние, от малките държави и народи, можем да бъдем на върха.
Богът Аякс, на когото кръстили клуба, пък е гръцки. А бе, все нещо балканско нашенско привиждахме в тия велики футболисти. Бях си купил от спортния магазин в града една бяла фланелка за 2 лева и 30 стотинки с червена голяма лента вертикално отпред и отзад. Взех боя за плат и си нарисувах тоя бог с шлема му, написах му името и сякаш летях с тая фланелка по физическо, на бяганията и по терените за хандбал и футбол.
Холандците бяха непобедими и като деца се оприличавахме на тях по мачовете. Беше ни малко криво, дето ни биха шампиона ЦСКА у тях с 3:0 и 3:1 у нас през 1972-73 г. Все пак родният идол ни е по-скъп. И пак „Аякс“ взеха всички възможни футболни купи. Падахме, ала от най-добрия, Царя на тоталния футбол, Бога на терена.
Докато дойде 7 ноември 1973 г. Пак ЦСКА срещу боговете на „Аякс“. Паднахме в Амстердам с 1:0 в първия мач. Реваншът бе в София – баш на Деня на Великата октомврийска социалистическа революция (ВОСР).
Него ден в село има сбор. Идват роднини и близки на гости. По царско време селският ни сбор бил на Свети дух, след Девети септември 1944 г. го фиксирали на 7 ноември. Твърдо, по братски, пак близко, ноемврийско. Даже клуб „Левски“ организирал купа „Сталин“ през 1950 г., за да се докарат на живия ни мустакат съветски вожд. Левскарите били ЦСКА и си взели Сталин-ската купа. Полагало им се тогава. А сега, навръх 7 ноември 1973 г.? Пак „червените“, но срещу „Аякс“, божествените от Ниската земя.
Преди мача цесекарите били настанени в манастира край село Герман. Властта обърнала стари манастири в почивни станции, складове, конюшни, все нещо. И в тоя бивш манастир и настоящ спортен лагер „армейците“ не си говорели за футбол или реванша с трикратните европейски шампиони, а за други работи. И сякаш сам Бог слушал сърцата им.
На 7 ноември вечерта в София има заря по случай Революцията в Русия. Холандците доста се учудили на тия феерии и тътени преди мача. У дома, на село, роднините си бяха потръгнали от софрите след обилно агнешко, курбан, пилета, патешко, пуйки, луканки, сарми, кюфтета, филета, туршии, вино, ракия и какво ли не още до „пиле мляко“.
Възрастните си отидоха нахранени, напити и доволни, както всеки път и като всички гостуващи сборджии из село. (Изключвам някой отявлен зевзек, тюфлек, комуто Космосът е крив по рождение, или по-откровена гражданка, които след преяждане и препиване едва се носят към прегладнелия тогава град Толбухин, но изръсват: „Ей на тия селяни пак им се досвидя – едно кафе не ни направиха, ех, ех, тюх…“)
Младежите, братовчедите ни останаха и следобед у нас нахлу целият клас от съученици на брат ми – близо трийсетина момчета и момичета, начело с класния им. Лелите и майка ми наново заредиха масите за младите гости от града. Стаите ще се пръснат от наблъскани ученици. А като почна мачът ЦСКА – „Аякс“, всекидневната се оказа тясна за всички проврени тела и глави да гледат двубоя пред съветския чернобял телевизор „Рубин“, купен и донесен от баща ни чак от Велико Търново. На стадион „Васил Левски“ 70 хиляди зрители ревяха и искаха победа. „Сега или никога!!“ пишеше на плакат.
Нашите вкараха на холандците в 68-мата минута. След гола на Марашлиев с глава едва удържах гостите да не ме залепят за телевизора и да го опазя цял в кьошето на стаята, в ъгъла тесен. Къщата се тресеше из основи и баща ми се надяваше дряновските строители да са слагали яки темели и материалът да не се срути. Общият резултат стана 1:1.
Дадоха продължения. Първото завърши нулево. Второто отиваше към края и неясни дузпи, когато влезлият наскоро Стефан Михайлов с далечен бомбен удар наниза втори гол на „божествените“ Аякс-ци!
Камерите едва уловиха изстрела, убил властелините на тоталния футбол, кралете на терена, извънземните с топката. Този път залегнах пред и под телевизора по липса на друго свободно пространство в стаята с над трийсет души вътре, за да не ме смажат и да го спася някак „Рубин“-а ценен и единствен. Масите хвръкнаха нагоре барабар с чаши с вино и ракия, литнаха паници с курбан, чинии с агнешка дроб-сарма и копани печени меса, кюфтета и кебапчета, пилешки бутчета и крилца, резени луканка, филе и кашкавал, салати, туршии, ябълки…
Къщата издържа, слава Богу, тоя луд земетръс от неземни емоции. На моменти чувствах, че покривът ще пропадне от викове, крясъци, прегръдки, целувки и адреналин. И той издържа върховния взрив. Както и подът. В София наредиха втора заря в чест на победата.
Неописуемо! Величаво!! Безумно красиво!!!
Да победиш европейските и интерконтинентални шампиони!?! Диктували и доминирали 4 години навред. Разгромили преди време с 5:0 железните германци от „Байерн“. И след София сразили италианците на „Интер“ с 6:0. Велики! Непобедими. И победени в България! ЕЛИМИНИРАНИ! Нечуто! Дивно!
Празникът тепърва започваше. Божествено! В нашата Родина!
Тая лелеяна победа ни изстреля в облаците, небесата, отвън слънчевата система, галактиките, Млечния път, Вселената и отвъд нея.
Българите бяхме нея вечер господарите на Всемира и оттатък него! Творците на Съзиданието! Царете на Всичкото във всичките му измерения! Сладък блян наяве!
Съученици на брат ми останаха до сутринта да празнуват. Сън не лови никого в тая велика българска нощ. Времето и пространството са наши чак отвъд мирозданието. Засуканите съученички също се радваха на особено топло внимание. Бях останал почти без глас и вълнения и не можех да си общувам със закачливите какички за малко дори, уви. И завиждах на по-големите за споделените им близости край тоя делириум без задръжки… Майка, татко и лелите ми се бяха насъбрали в кухнята преуморени и радостни също тъй – да не пречат на младите в настъпилата най-страстна и сладка нощна сборджийска и футболна нирвана на село в Добруджа и в България…
Ей затова почнах да го уча тоя холандски език. Йохан Кройф още ми е идол от футболното детство. Нищо че отиде от „Аякс“ в „Барселона“ баш преди разгрома. Сякаш е знаел какво ги чака „божествените“ в София или е бил уверен в непобедимостта им.
Мечта ми е да го поканя Йохан Кройф на родния му език на гости на село в родната ми Добруджа, да види селския ни стадион – да му покажа къде отборът ни побеждаваше големи и силни състави от градовете Балчик, Тервел, Каварна, Генерал Тошево, Шабла. Че и „Добруджа“ понякога в приятелски мачове. Пò ще приеме Кройф поканата на холандски, пò ще повярва. Може да му стане интересно както бе интересно на сънародника му Хюб, дето вече ни гостува през 1977 и 1978 година на село и ме покани и аз да видя Ниската земя на кумира си Йохан и великите му съотборници. Ще му изрецитирам и Одата за Победата на ЦСКА над „Аякс“. Сътворена от неизвестен народен гений, преписвана и предавана от уста на уста и от уста на ухо дълбоко в душите и сърцата на българите…
През 2001 г. есента се случи да посетя турнира по голф за професионалисти и аматьори „Дънхил“ в Сейнт Андрюс, Шотландия. Две седмици след атентата на 11 септември срещу кулите близнаци в Ню Йорк и другите самолетни атаки, американските спортисти и звезди отказаха да дойдат и играят в Европа. Единствено филмовият ас Майкъл Дъглас поразмиваше страха и лекия срам на САЩ по голф игрищата на духовната столица на Шотландия. С Майкъл Дъглас се наснимахме по тренировки и в игра. Публиката, всички ние, бяхме по-малко от играчите и те идваха при нас зрителите, да си поговорим или ни почерпят нещо. Невиждано близко общуване. Но, но но…
В 300-милиметровия обектив на фотоапарата ми на мистичното Старо игрище по някое време се появи табела с името КРОЙФ, Йохан. И група мъже наближаваха към последните дупки.
Занемях. Търся през мощния обектив кой от голф тайфата е кумирът ми от детството. И го фиксирам, фокусирам и снимам. Елегантен, облечен във фин сив панталон и сиво гладко поло. Прилича по-скоро на манекен и млад бизнесмен, отколкото на най-велик футболист от миналото столетие. Синът му Жорди носи голф чантата. Йохан удря плавно, елегантно, красиво. Сякаш рисува с махове и удари във въздуха и по тревата.
Трудно ми е да осъзная, че с всеки изигран удар божественият екс капитан на отбора „Аякс“ набижава към мен и скоро ще го виждам на метри пред очите си. Снимам и свалям фотоапарата, за да наблюдавам идола си от моето футболно детство. Гледам и … вярвам на очите си. Да, да – това е великият Йохан Кройф! Навремето баща ми се чудеше как объркано се изписва това негово име на родния му език CRUJFF. Сега не ми остава време да се чудя в тия странни мигове – да срещнеш детския си кумир!
Не смея да наближа. Групата му свършва играта. Снимам. Не мога да приближа повече от 7-8 метра. Нещо ме спира: сякаш, ако премина това разстояние – и магията ще се свърши, и Кройф ще изчезне. Сюрреалистично ми изглежда още, свръхреално, недействително почти. Замаян съм. Навъртам се около шатрите и фургончетата с храна и проспекти. В едната шатра е представен нов огромен и модерен голф комплекс. Кройф е кръстник на ултра-имението „Маса Траектум“. Това е на латински език името на нидерландския град Маастрихт. Йохан е и съдружник със строителния предприемач в бизнес проекта. Големият футболист има срещи в шатрата, за да представя и рекламира огромния бъдещ голф комлекс в Испания, до Мурсия. Не мога да наближа идола си. Нямам сили. Изглежда нереално.
Така мина първата дистанционна среща с Йохан Кройф през 2001 г.
Но година по-късно, след снимките и играта, вече направо чаках Йохан Кройф да си разпише картите с резултатите в голфа и се насочих към него уверено.
– Приятно ми е да се запозная с Вас, господин Кройф. – Казвaм се Румен, идвам от България и Вие сте моят идол от детството ми!
Кройф гледа с приятна изненада, леко учуден, усмихнат и вика на сина си Жорди, на съпругата си и на сънародника си футболист Рууд Гулит: „Я елате да се запознаете със сънародник на Стоичков. Той говори на нидерландски.“
Близките на Кройф идват, поздравяваме се, ръкуваме се и се запознаваме. Радостна еуфория ме е обвзела. Давам снимки от голф турнира миналата година с Йохан и Гулит и ги моля за автограф. Моля ги да се снимаме. Кройф и Гулит се съгласяват, сякаш се знаем от години. След няколко любезности им пожелавам приятна вечер.
Вълнението е неописуемо.
През есента на 2005 г. бях акредитиран към Европейския тур и отново снимам турнира „Дънхил“. Сега при първа възможност отивам направо при Йохан Кройф и го моля да ми се разпише на общата ни снимка. Нейде от ниско, отдолу ни беше снимал приклекнал Гулит, малко на шега, на майтап. Но бяхме излезли хубави на фона на небето – дончевец и футболният му идол. Бях казал на Кройф, че съм специализирал в Университета в Найенроде и той поклати глава респектирано.
За 2-3 години Кройф ми се видя доста бързо поостарял. Не беше така брилянтен и в облеклото си като преди. Замахът му бе позагубил елегантността си. Носеше загриженост в душата. Разбрах малко по-късно какво е станало.
Съдружникът бе изиграл Кройф в мега-проекта за голф селище с три игрища в Мурсия, Испания, и футболната легенда се прости с около 30 милиона долара, май. Договорът бил сключен „на юнашко доверие“, изглежда, и предприемачът шкартирал фино футболния гений, след като си опекъл бизнеса със строителството на голф комплекса.
Гулит пак бе наблизо. Жорди Кройф отново носеше чантата със стиковете на баща си и мечтаеше да играе скоро като него на митичното Старо игрище, където са стъпвали величията на спорта, не само на голфа.
Около Йохан Кройф бе естествено и земно както никога. В турнирите играеха силни професионалисти в партньорство със звездни аматьори.
Кой бяха те, тези като и край Йохан Кройф?
От футболните звезди първи срещнах Марко ван Бастен надвечер за тренировка. Кройф казваше, че Бастен е най-добрият голфър сред футболните асове. Марко имаше структура на първокласен голфър и бе по-млад от Йохан.
Боби Чарлтън си бе легендарен, където стъпи и както и да играе, голф вече. Имаше отдаденост към играта и не му личеше особено, че е ритал и печелил световна купа в 1966 г. или играл срещу легендарния Гунди. Нашият футболист Георги Аспарухов (Гунди) бе вкарал гола за изравнителното 1:1 на България срещу Англия в приятелски мач със световния шампион през 1968 г.
Световният шампион във Формула 1 Найджъл Менсъл също играеше голф сред звездните двойки. Многократният олимпийски шампион по гребане Стив Редгрейв бе в Про-Ам турнира в Сейнт Андрюс. Асове в крикета, ръгбито и още популярни в Британската империя спортове изпълваха 3 прочути голф полета – Старото игрище, Кингсбарнс (Кралските хамбари) и Карнусти.
През годините край Йохан Кройф, Гулит, ван Бастен, Боби Чарлтън, Джанлука Виали, Петер Шмайхел, Гари Линекер и други спортни величия голфираха филмови звезди като Хю Грант, Майкъл Дъглас, Кевин Костнър, Самюъл Джаксън, Инес Састре, Анди Гарсиа.
Най-много освен Кройф и Майкъл Дъглас снимах Хю Грант. Беше ми интересен и симпатичен с естеството на играта си и поведение на полето и извън него. Имали сме възможност да поговорим накратко след негова игра. Оказа се, че Грант е бил силен атлет, спортист като студент, а де.
И бях силно развълнуван да поздравя Грант, че спечели с Дейвид Хауел отборно купа „Дънхил“ през 2013 г. Казах му, че е огромна чест за мен, след като съм го снимал от 2001 година насам и знам какво му струваше това първо място (не финансово, разбира се).
Подадох моя фотоапарат на брат му, финансист в Ню Йорк, да ни снима за спомен. И Джон ни щракна два пъти – Хю и мен – на същото митично голф игрище, където преди 5 години добруджанци стъпваха като у дома си, а кметът на село Дончево стана тогава, и остана май, първият и единственият кмет на България, влизал в Кралския и Античен голф клуб.
Ала това са други истории, ще ги четете друг път.
Не успях да доведа Йохан Кройф – светла му памет! – да дойде да види селския ни стадион и футболисти в Дончево. Отиде си от този свят някак набързо, много пушеше. И тази ми детска мечта остана неосъществена. Но успях да заведа добруджански ученици и техни родители на място, където бе стъпвала почти цялата звездна слава на човечеството.
Включително там се състезаваше и кумирът от детските ни години на футболния екран – незабравимият Йохан Кройф, световен вицешампион по футбол от 1974 г., и капитан на отбора на Нидерландия. Мир на праха му! Бе велик като голяма спортна звезда и обикновен като всеки земен човек. Христо Стоичков бе „взел“ от него, от Мастера (както почтително го наричаше), най-доброто – уникалността и естеството на Успеха, заложени у всеки. Може би пък той – Ицо, Камата, славната осмица от дрийм-тийма на „Барса“ и голмайстор от Световното по футбол в САЩ-94 – ще дойде отново в Добруджа, за да зарадва малки и големи и да им вдъхне надеждата, че силата на мечтите е по-велика от силата на съдбата и у нас.
Текст и снимки: Румен Тодоров (из подготвяната за издаване книга „Добруджански записки“)
Сн.: Резултатът 2:0 за ЦСКА срещу непобедимия досега „Аякс“
Сн.: Ей тези ученици от ТМТ „Ломоносов“ едва не срутиха къщата ни на селския сбор при 2:0 за ЦСКА срещу непобедимите дотогава футболни богове „Аякс“ на 7 ноември 1973 г.
Снимки.: Йохан Кройф голфира на Старото игрище в Сейнт Андрюс
bwj/f.охан Кройф и Рууд Гулит
