Фолклорен спектакъл на граовски диалект под мотото „Не смо от ючера“ („Не сме от вчера“) подготвя Народно читалище „Просвещение 1870“ в Брезник. Това съобщи за БТА Милена Цветанова от екипа на институцията. Тя коментира, че сценичният продукт, който ще бъде представен на 17 декември, се реализира в рамките на спечелен от читалището проект по Националния план за възстановяване и устойчивост.
По думите ѝ идеята за спектакъла съществува отдавна, но самото спечелване на проекта е дало необходимия стимул за осъществяването му. „Не смо от ючера“ ще представи едни от най-характерните образци на граовското танцово, песенно и словесно изкуство, както и културно наследство, предавано през поколенията. Целта е те да бъдат поднесени в по-достъпна форма за младата публика, тъй като голяма част от автентичните текстове са на архаичен, труднодостъпен за възприемане език.
В спектакъла ще участват между 70 и 80 самодейци от различни състави и школи към читалището, както и изпълнители от читалището в село Слаковци, община Брезник. „Те носят традицията в сърцата си и са нашата връзка с миналото. От тях черпим знания за това как са живели граовци“, подчерта Цветанова.
За подготовката на културния продукт са използвани материали от редица писмени източници. Сред тях е и „Сборник за народни умотворения и народопис от Граово“ от 1958 г. на филолога Александър Мартинов – ценна, но рядко срещана книга, съдържаща описания на обреди, песни, обичаи и детайли от бита на граовци. Цветанова е използвала и трудове на местни изследователи като Емилия Максимова, Златка Стратиева, Виктория Бъчварова и др.
Сцената на спектакъла ще пресъздаде атмосферата от преди близо век, а целият екип на читалището участва в създаването на представлението. Според Цветанова събраните материали разкриват много черти от характера на граовеца, от които се добива представа, че той е човек на крайностите – буен и темпераментен, но също така всеотдаен и силно обичащ. Тя допълва, че едно от най-големите предизвикателства в работата по създаването на спектакъла е било адаптирането на диалектния език така, че да бъде лесно разбираем, без да се губи неговата стойност. „Въпреки трудностите това, което в хода на работата с колегите осъзнахме, е, че е важно да съхраним граовския диалект и за бъдещите поколения“, допълни Цветанова.
