- Седмата национална конференция по гражданско образование „Семейство, училище, общество”
Въпреки пандемията COVID-19, Седмата национална конференция по гражданско образование „Семейство, училище, общество” се състоя, дори по-успешно, отколкото се очакваше. И голямата заслуга е на ръководството на добричкото училище по изкуствата СУ „Св. Кл. Охридски“, на стотиците ученици и техните преподаватели от цялата страна, които намериха време и воля да участват в този форум, който не само се превърна в очаквано традиционно събитие, но е и със заявка да се превърне в международна проява. Децата имат нужда да се опознават, да обменят идеи, някои са достатъчно дръзки, но реалистични и изпреварват мисленето на правителствата.
Организаторите отчитат, че в конференцията са участвали над 250 творби от 50 населени места от всички краища на България. Допуснатите за участие в заключителния етап бяха 90 работи от 43 училища, като всички творби бяха внимателно разгледани и оценявани.
Аз бях част от журито, което оценяваше творбите на учениците от трета възрастова група – осми-дванадесети клас. Председател беше уважаваният проф. Димитрина Каменова, членове бяха още проф. Николай Колишев и Светлана Василева – началник на РУО в Добрич. Впрочем, интересно би било в журито да участва и бивш победител в конференцията. Мнението на всички ни бе, че по време на пандемията децата са порасли, преживели са много, помъдрели са, жестоко са се сблъскали с проблемите на обществото, имат напълно реалистичен поглед за живота, имат прагматична мисъл за последствията и дръзки, но осъществими проекти за излизане от капана на COVID-19, а и не само от него. Всички се радвахме, че имаме умни, талантливи и отговорни деца в България. И чест прави на ръководството и колектива на СУ „Св. Кл. Охридски“ да ги издирва и показва, да ги стимулира с такъв форум като Националната конференция „Семейство, училище, общество”.
Очаквано беше център на творбите – есе, проект, презентация, да бъде връхлетялата ни пандемия. Децата бяха не само потърпевши от епидемиологичните мерки, много от тях се бяха пряко сблъскали със заболяването, с нещастието, със семейните, училищни и обществени проблеми. Да не забравяме в каква възраст са. Възраст на полет на мисълта, на първа любов, на всекидневна необходимост от общуване, на амбиции за просперитет в обществото… Всичко това бе дълбоко проникнало в творбите им с добавката – мисъл какво да се направи в близко и по-далечно бъдеще.
Много интересно бе есето на носителката на специалната награда Геновева Гочева от СУ „Св. Климент Охридски“, ръководител на работата е Димитър Димитров. То събуди най-оживена дискусия. Есето бе изключение от целия поток, тъй като акцент в него бе патриотичното възпитание. „Моят Трети март“ даваше по един уникален художествен начин трактовка на личните чувства, не само на автора, спрямо националния ни празник, а и други най-значими национални събития от българската история. Как и в какъв случай един тийнейджър днес, а утре млад българин със солиден потенциал на развитие, може да изпита спрямо датата на създаването на Третата българска държава преклонение, ужас или срам. Впрочем става въпрос за неуважението, незаинтересоваността, консуматорското поведение на определени хора, за безпросветността и отговорността не само на учениците, но и на семейството, училището, обществото… Тема, която си заслужава национална дискусия в момент, когато пред очите ни се извършва разпад на държавността, на националната ни ценностна система, когато сме свидетели на демографска катастрофа и засилващо се чуждопоклоничество.
Две първи места за есе бяха дадени на „Агресията за човека – вчера, днес, а утре“ на Християн Илчев с ръководител Донка Радева, ПГХТТ – гр. Пловдив, а и на Айлин Ахмедова – „Ковид-19, азът и обществото“ – ръководител Мария Георгиева, ПМГ „Яне Сандански“, гр. Гоце Делчев. И двете есета пряко или косвено имаха отношение към заливащия ни поток от информация, проверена и непроверена, добронамерена и злонамерена, но в крайна сметка насаждаща агресия, несигурност, страх. Жалко, че нямаме национална телевизия, която да дава ефир на учениците, на тяхната непредубеденост, на нестандартното им мислене, на страстта им за дискутиране, на смелите им виждания за изход от проблемите.
При проектите също бяха дадени две първи места. „Ние гражданите“ на Ивета Маринова от СУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – гр. Смядово, ръководител Дарина Димитрова, предизвика дискусия с автора и вижданията му. Мога да кажа само Браво! на Ивета. Другата първа награда – „Красотата в различията“ на Лейла Ал-Саллах, ръководител Величка Калайджийска, НТГ – гр. Пловдив, може да бъде отправка за настолно четиво за български политици на общинско, областно и държавно ниво. А и на родителите.
Специалната награда за презентация бе дадена на Каролина Данева за „Иван Вазов – Патриархът на българската литература“, ГПЧЕ „Ромен Ролан“, гр. Стара Загора, ръководител Владимир Илиев. Проектът бе на много високо ниво, плод бе на задълбочени проучвания и старателно издирване на архивен материал. Патриотизмът бе, грубо казано, черешката на тортата. Струва си този проект да бъде използван в училищата в страната.
Първо място заеха два проекта – „Домашното насилие – ужасът зад вратата на дома“, ГПЧЕ „Ромен Ролан“, Мария, Димитър и Георги Еневи, ръководители Живка Недялкова и Радостина Кръстева. Разтърстващо е през каква призма чувстват децата домашното насилие и колко умни и мъдри са разсъжденията им. Проектът „Човекът – голямата загадка“ на Владимир Благоев, ръководител д-р Донка Радева, ПГХТТ – гр. Пловдив“, също взе първо място и бе аплодиран от специалистите към журито.
Дигитализирането в образованието, наложено от пандемията, направи възможна Седмата национална конференция по гражданско образование „Семейство, училище, общество”. Но мога да кажа, че журито чистосърдечно сподели, че е липсвал чарът на общуването на живо, на спонтанните оценки на децата в залата, на тяхното пряко участие очи в очи, на приятелството, което те създаваха помежду си. Но… такъв е животът по време на пандемия. Децата прекрасно го разбираха и направиха всичко възможно да изявят себе си, своите преподаватели и училища, да покажат, че COVID-19 е нанесъл и нанася огромни щети, но не ги е преборил, не е унищожил жаждата им за знания, нито творческото им аз, нито израстването им като достойни хора на България.
Такъв е животът!
Димитър ДУКОВ
И още есета, проекти и презентации заслужават награди, но…
Конференцията беше придружена с художествена изложба. За нея и представянето на първа и втора възрастови групи ще ви информираме допълнително.
