Въпроси, свързани с опазването на културното наследство, подготовката на специалисти и участието на научната общност в разработването на културни политики бяха обсъдени на кръгла маса, посветена на 70-годишнината от членството на България в ЮНЕСКО. Събитието се състоя днес в Института за етнология и фолклористика с Етнографския музей при БАН (ИЕФЕМ – БАН).
На откриването директорът на института доц. Мила Маева подчерта ролята на местните общности в съхраняването и предаването на традициите. По думите ѝ включването на даден обект или елемент в списъците на ЮНЕСКО не е крайна цел, а начало на дългосрочни ангажименти, които изискват последователни политики, научна експертиза и споделена отговорност.
Сред гостите бяха и „Бистришките баби“, чието многогласно пеене, танци и обредни практики са включени в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството.
Приветствия отправиха заместник-председателят на БАН проф. Емануил Мутафов, заместник-министърът на туризма проф. Мариела Модева и посланикът на Кралство Мароко Закия Ел Мидауи, доайен на дипломатическия корпус. Ел Мидауи се спря на значението на културното многообразие за разбирателството между народите и предаването на наследството на следващите поколения.
Проф. Мила Сантова проследи развитието на международните механизми за опазване на културното наследство и подходите, заложени в конвенциите на ЮНЕСКО от 1972, 2003 и 2005 г. Тя разгледа различията между материалното и нематериалното наследство, участието на общностите в тяхното съхраняване и значението на културното многообразие.
Проф. Иван Кабаков от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ постави въпроса за необходимостта от дългосрочни политики за подготовка на специалисти в областта на културното наследство. По думите му тази подготовка изисква продължително образование и практически опит, докато възнагражденията в сектора остават сравнително ниски. Той посочи, че без навременни мерки след десет години институциите могат да се окажат без достатъчно подготвени кадри.
Доц. Иво Топалилов разгледа ролята на научната експертиза при включването на археологически обекти в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Като пример той даде Несебър, чието международно признание е резултат от десетилетни археологически, исторически и архитектурни изследвания. Топалилов представи и възможностите за включване на Епископската базилика в Пловдив в списъка, като посочи необходимостта от сравнителни изследвания с други раннохристиянски паметници и доказване на изключителната универсална стойност на мозайките.
В последвалата дискусия беше засегната работата на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. Още при откриването проф. Емануил Мутафов заяви, че БАН няма комуникация с центъра, въпреки че е сред неговите учредители. Проф. Мила Сантова коментира проблеми в управлението му и предложи по-активно участие на трите институции учредители – БАН, Министерството на културата и Министерството на външните работи.
Заместник-председателят на парламентарната Комисия по културата и медиите Александра Стеркова постави въпроса за недостига на специалисти в институциите, отговорни за опазването на недвижимото културно наследство. Тя се спря на финансирането на 17 допълнителни щатни бройки, одобрени през 2024 г. в Националния институт за недвижимо културно наследство, както и на предложението на Министерството на културата за съкращаване наполовина на щата в шестте регионални звена на инспектората. В отговор проф. Кабаков отбеляза, че пренасочването на щатни бройки към структури за стратегическо планиране не решава проблема с подготовката на специалисти за тези дейности.
Според археолога проф. Диана Гергова липсата на специализирани структури на регионално равнище ограничава възможностите за професионално управление и поддръжка на недвижимите културни ценности. Тя съобщи за петиция в подкрепа на създаването на самостоятелна научна структура с регионални звена, която да обединява специалисти от различни области и да отговаря за опазването на паметниците.
Участниците обсъдиха и необходимостта от дългосрочна стратегия за развитие на културата и системно събиране на информация, въз основа на която да се вземат управленски решения. Сред поставените въпроси бяха сътрудничеството между научните и държавните институции и участието на местните общности в опазването на наследството.
След дискусията беше открита изложбата „Живи човешки съкровища – България“ с автори Мила Сантова, Милена Любенова и Мирела Кацарска. Тя представя резултати от работата по едноименната национална система за опазване на нематериалното културно наследство, създадена през 2008 г. Чрез фотографии и текстове са показани традиции и практики от различни райони на страната, сред които нестинарството, маскарадната игра „Джамал“ в село Кошов, еркечкото лазаруване и писането на яйца с восък в Костенец.





































