Укрепват Братската могила в Пловдив, която тъне в разруха

0
8


  • Обявена е поръчка за проект за обновяване на затворения от 35 години мемориал
  • Средства за ремонта ще се търсят тепърва

Община Пловдив направи първата крачка към ремонта на затворения от 35 г. мемориал „Братската могила“, като обяви обществена поръчка за изработването на технически проект за обновяването му.

В мемориала има изваяни от големия скулптор Любомир Далчев фигури на борци за свобода. Построен е през 1974 г. и наподобява тракийска могила, а погледнат отгоре, изглежда като стилизиран каменен венец. Архитектурната му част е дело на Любомир Шинков и Владимир Рангелов.

Посветен е на освобождението от османска власт, Съединението на България, Септемврийското въстание и антифашистката борба.

Открит е за 30-годишнината от идването на власт на БКП

от тогавашния държавен ръководител Тодор Живков.
Във вътрешната му част освен скулптурите на партизани и въстаници има и костница. Смята се, че там са тленните останки на партизанките Лиляна Димитрова и Йорданка Чанкова – част от петимата от РМС. В средата има място за вечен огън във формата на венец.

В годините на социализма Братската могила беше едно от местата, в които водеха ученици, а младоженците носеха цветя, след като сключат брак, и се снимаха там.

След промените комплексът беше затворен, възприеман като социалистически монумент и оставен на произвола на всякакви вандали, които системно го шарят с графити и се налага почистването им.

„Графитите съвсем не са единственият проблем. Младежи непрекъснато се качват отгоре на Братската могила и хвърлят боклуци вътре (между елементите, които изграждат могилата, има пролуки – б. р.). Потресаващо е, като влезеш и видиш какво е“, казва Десислава Йорданова от ръководството на БСП в Пловдив.  

Активисти на тази партия поднасят цветя в мемориала на 2 юни и на 9 септември, защото твърдят, че комплексът въпреки славата си на комунистически паметник всъщност е в прослава на всички борци, затова и на една от стените стои стихът на Ботев: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“

Така, освен служителите на Регионалния исторически музей, които стопанисват комплекса, местните социалисти са от малкото хора, които са наясно със състоянието му.

„Част от скулптурите на Любомир Далчев са каменни и са сравнително запазени, но металните – не. Още преди години част от главите бяха изрязани и изнесени. Полицията откри част от тях в един трабант, но има и липсващи.

Фигурите трябва да бъдат обновени, не се знае и какво е състоянието на костите, за тях не са полагани грижи от години“, допълва Десислава Йорданова.
Откритите от органите на реда части от фигурите се пазят в музея.  

Самата подредба на скулптурите в мемориала беше оспорена още в 90-те години на миналия век. Тогава Любомир Далчев, брат на поета Атанас Далчев, написа писмо до общинския съвет на Пловдив, в което обясни, че първоначалната му концепция е била променена и неговата идея не е била комплексът да е чисто комунистически символ.

„Планираме да обновим комплекса и изцяло ще се съобразим с авторските права, но не може да се очаква след отварянето отново да запалим вечния огън“, лаконичен е за плановете директорът на Историческия музей Стоян Иванов, защото на този етап са заделени средства само за проектирането – около 60 хил. лв.

В конкурса за избор на изпълнител се конкурират
2 фирми

предстои класирането. След като тази процедура приключи и разработката е готова, ще се търсят начини за финансиране. А след това ще има обществен дебат как да бъде разширена функционалността на сградата – в годините назад имаше идеи тя да се превърне в закрит артцентър и концертна зала.

Когато Пловдив беше европейска столица на културата, тя беше използвана като място за визуални инсталации, а след това и за заснемане на сцени от чуждестранни филмови продукции.

Поне проблем с авторските права няма да има, защото този въпрос беше уреден от бившия кмет на Пловдив Здравко Димитров. Още докато управляваше район „Западен“ в мандата 2007-2011 г., той основа инициативен комитет за обновяването на Братската могила, в който влязоха скулпторите Ставри Калинов и Георги Чапкънов.

До реализация на идеята не се стигна, но арх. Любомир Шинков му предостави авторските права.
„Разполагам с тях и

винаги ще съдействам с каквото мога на община Пловдив за обновлението

на Братската могила“, декларира Здравко Димитров пред „24 часа“.

Преди да се пристъпи към изработването на технически проект, е направено прединвестиционно проучване, което показва, че мемориалът е в изключително влошено състояние.

Основният строителен материал е бетонът, за оформянето на архитектурния облик са използвани врачански камък, гранит, сиенит и бронз.

По тях има множество повърхностни пукнатини, следи от течове и замърсявания, част от металните елементи на конструкцията са корозирали.
Демонтирани са паметните плочи и декоративните облицовки по колоните, някогашното художествено осветление не работи.

В предишния мандат на местната власт поне беше изградено видеонаблюдение отвън и отвътре и на това се разчита да намалеят вандалските набези. Предстои да бъде монтиран и надпис, който ясно да указва, че катеренето по Братската могила е забранено.





Източник 24часа