Според преподавателя по литература в Езикова гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали Надежда Карагьозова трябва да се отделя повече внимание на автори, поети, литературни критици, сред които и Пенчо Славейков, които да задълбочат знанията и интереса поне на онези ученици, които са мотивирани да се докосват до литературата. И допълни, че тези ученици стават все по-малко към века на изкуствения интелект, където само с няколко кликвания на дисплея на телефона може да си създадеш и музика. Карагьозова бе един от участниците в дискусия в пресклуба на БТА в Кърджали, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков и на българския модернизъм.
По думите ѝ Пенчо Славейков би бил по-разбираем, а и картината за силата на човешкия дух би се допълнила по-успешно, ако отново се изучават четирите философски поеми на Славейков.
„Когато влизам в час и говорим за кръга „Мисъл“ и представителите му, и д-р Кръстьо Кръстев, Яворов, Петко Тодоров и другите, намиращи поле за изява в списание „Мисъл“, е хубаво учениците да имат възможността да се срещат с хора извън училищната среда“, смята преподавателят по литература. И допълва, че хората на изкуството, на литературата стават все по-големи отшелници, а с младото поколение те диаметрално се разминават, което, по думите ѝ, е много тъжно.
Провокиран, модераторът на срещата – поетът, литературовед и литературен критик Йордан Ефтимов припомни една неосъществена идея на бивш заместник-министър на културата да има повече срещи между ученици и творци и да не е инициатива на учители, а самото министерство да се ангажира с това.
Според литератора обвиняваме образованието, че не отговаря на изискванията на новото време, а в следващия момент се вглеждаме като „стари музейни работници в литературния канон, който много държим да съществува“. Така, по думите ѝ, бягаме от философията за четенето през целия живот на фона на въздействието на екраните, кратките клипове, заради които подрастващите нямат търпимост да изслушат цяла една песен докрай.
„Общо взето Tik-tok“ културата до такава степен ги е обсебила, че ние наистина сме като някакви динозаври в техните очи, говорейки им за мистицизъм, за философия“, каза Карагьозова. И допълни, че самият процес трябва да излезе от 45-те минути на класната стая и тук идва културата на семейството и на средата. Според нея трябва да се намерят други подход и начин подрастващите да се обърнат към литературата „за да може тези книжки да не ги изядат мишки“, както се изрази тя.
Мисълта ѝ продължи Йордан Ефтимов, като добави, че в момента, в който българското министерство на образованието и науката поощрява умното използване на изкуствения интелект, шведското министерство е забранило използването му. Той допълни, че темата не се коментира в българското общество, докато в същия момент изследователи от Харвард установяват как изкуственият интелект намалява способностите на техните студенти за мислене, решаване на задачи и писане на текстове и то видимо.
