В сайта на Камарата на архитектите в България изненадващо – поне за мен, се появи едно дългичко писание под заглавие „Неприемливи условия в конкурса за центъра на Добрич“, подписано от председателя на Управителния съвет на камарата арх. Владимир Милков. Още преди да почна да чета, в съзнанието ми изникнаха някакви корупционни схеми и често прилагани, но трудно доказуеми практики. Реших, че някой е заложил изисквания, които предрешават конкурса, че някой вече е договорил какви крупни суми в чии джобове ще влязат. Че архитектите в България вкупом са се втурнали да решават този казус и да въздадат справедливост за нещастния център на Добрич, преживял какво ли не през годините… И ми стана горчиво. И започнах да чета.
Само дето в цялото писание няма нищо за „неприемливите условия“, цитирани в заглавието. Всъщност, става дума за това, че – представяте ли си, Община град Добрич си е „позволила“ да обяви конкурса за „Цялостна концепция за развитие, благоустройство и дизайн на централната градска част на град Добрич и разработване на идеен проект за бул. 25-ти септември, пл. Възраждане и пл. Свобода“, без да го съгласува с Камарата на архитектите. И оттук се започват едни цитирания на закони и нормативни документи, последвани от заплахи, вариращи от предстоящи писма до поканените членове на международното жури да се откажат от тази отговорност, през „предприемане на законови действия“ за отмяна на условията за конкурса, та до съдебно търсене на обезщетение за използването на логото на Камарата от Община град Добрич. Цялото четиво, което всъщност е обръщение към „уважаемите колеги архитекти“, цели да им внуши, че цитирам „Камарата не може да бъде безучастна“. И пак цитат „Това не е частен конкурс, а конкурс на Общината, където в последващата реализация ще бъдат вложени милиони публични средства.“
Направо да се разплачеш от умиление как г-н Милков ратува за средствата на добричлии, на които между другото няма особено доверие, защото съществена част от писмото касае факта, че именно въпросните добричлии щели да избират между трите най-високо оценени от международното жури проекти. Очевидно, според шефа на българските архитекти ние – добруджанци, нямаме нужния интелектуален потенциал, за да определим кое от три предложения ни допада най-много. И ако можем да простим елитарното мислене на господина и да преглътнем обидата, не можем да подминем с лека ръка факта, че той целенасочено ни размахва пръст и ни казва, че „в Европа не се прави така“, даже е изровил пример, според който в Париж не населението, а президентът еднолично е избрал между три предложения. Та това било по европейски, а ние – тъпите провинциалисти нямаме европейското право да кажем в какъв център искаме да се разхождаме и къде да играят децата ни.
И ако пиша всичко това, то е защото лично на мен ми писна. Писна ми от лицемерие. Писна ми от подмяна на истината и на фактите. Писна ми от фалш. Писна ми хора, които се чувстват богоизбрани да рушат малките радости и надежди на всички останали. Писна ми някой да създава негативизъм и да спира добри неща, скрит зад нормативни документи, текстчета и алинеи. И ми писна някой да говори от мое име за всичко, смятайки, че сивото ми вещество не е достатъчно да имам мнение по въпроса. Та по конкретния казус. Има ли центърът на Добрич нужда от „основен ремонт“? Има. И то от години. Има ли воля, многократно обсъждана, често със скандали, и накрая гласувана от Общинския съвет на Добрич това да се случи? Има. Има ли обявен конкурс – при това международен, та да дойдат повече и – дай Боже, хубави предложения за новата визия на града ни? Има. Има ли опит за избягване на корупционните практики с поканата на международно жури, което е трудно да бъде подкупено? Има. Има ли воля най-накрая самите хора на Добрич да си дадат мнението, а не да им бъде поднесено „вече циментирано“ поредното недоносче? Има. Какъв тогава е проблемът на арх. Милков – питам на глас?! Дали защото не е поискано личното му мнение? Може би защото общината е спестила от поредните високоплатени консултантски услуги? Може би защото някой, който си стои по върховете на някаква власт, смята, че единствен може да бъде последна инстанция на истината? А може би защото така сме свикнали – някой „да ни набива канчето“, скрит зад някакви бюрократични наредби, които, честно казано, понякога не кореспондират нито една с друга, нито със здравия разум. Затова пък на всички е сложен грифа „европейски“.
Искрено се надявам доброто начинание за центъра на Добрич да не потъне в папките на съдебни дела и бюрократични подмятания от кабинет в кабинет, докато не прашяса.
Днес се очаква и официалният отговор на Община град Добрич, за който ще ви информираме своевременно.
Сабина ДУКОВА
