1. Когато работите в екип, ръководите ли другите и/или опитвате ли се да контролирате всички части на даден проект?
а) Не, предпочитам всички да сме на едно равнище и всеки да отговаря за разпределените им задачи.
б) По принцип не, но понякога се ангажирам да разпределям отговорности / намесвам се в чуждата работа, ако ми бъде поискана помощ.
в) Да. Обикновено смятам, че моята визия за даден проект е оптимална и затова трябва да следя дали всичко върви по план.
2. Ограничавате ли начина, по който близките ви прекарват времето си и с кого се виждат?
а) Не. Всеки сам си носи отговорност за това как си живее живота.
б) Не си налагам мнението, но от време на време давам съвети, защото ме е грижа.
в) Да. Не ми харесва да виждам близки да лентяйстват и/или да се мотаят с простаци.
3. Опитвате ли се да манипулирате ситуации, за да постигнете желаните от вас резултати?
а) Не. Гледам да правя само това, което зависи от мен. Останалото е съдба.
б) Ако ми се открие възможност, може и да се опитам.
в) Да. Не ми харесва да се оставям на течението.
4. Отчитате ли мнението на другите, когато вземате групови решения?
а) Да. Много държа на това всички да бъдат изслушвани.
б) Изслушвам ги, но съм пристрастен към собственото си мнение.
в) Не. Смятам, че моят поглед върху нещата е правилен и на другите ще им бъде от полза да отчетат моето мнение, не обратното.
5. Разпитвате ли партньора си за местонахождението или поведението му/ѝ?
а) Не. Имам му/ѝ абсолютно доверие.
б) Понякога. Например, ако ми е казал/а, че ще се прибере в определено време и все още не е.
в) Да. Когато не сме заедно, често искам да знам къде е той/тя и какви ги върши.
6. Важна ли е самодисциплината за вас?
а) Аз лично го раздавам по-лежерно.
б) До някаква степен, да.
в) Категорично да. Самодисциплината е крайъгълен камък за постигането на какъвто и да е успех.
7. Трудно ли ви е да приемате решенията на другите хора без възражения?
а) Не. Харесва ми да изслушвам другите. Може да ми е от полза.
б) Не особено. Ако имам възражения обаче, гледам да ги споделя и да се аргументирам.
в) Да. Определено бих спорил/а, ако смятам, че взетото решение не е правилно.
8. Чувствате ли се комфортно в нови ситуации дори ако не знаете какво ще се случи?
а) Да. Все пак живеем само веднъж. Няма място за притеснения.
б) Невинаги се чувствам комфортно, но ако съм се решил/а – ще се впусна в новата обстановка и ще дам всичко от себе си.
в) Не. Въобще. Предпочитам да съм наясно с това какво ме очаква, независимо дали е добро, или лошо.
9. Досаждате ли на хората, ако не правят това, което искате?
а) Не. Не ми харесва да досаждам. Не задължавам никого да следва изрично моите насоки.
б) Понякога питам дали всичко върви по план, но не и на равнище да досаждам.
в) Ако следенето на това дали всичко се върши като хората се води като досаждане, тогава да – досаждам им.
10. Очаквате ли другите да следват инструкциите ви?
а) Аз само давам предложения. Ако някой има различни идеи, винаги съм склонен/а да ги изслушам.
б) Нямам против да се мисли “извън рамката”, но малко или много искам да се следва моята визия.
в) Абсолютно. Изисквам всичко да се случва по начина, който аз съм преценил/а за най-добър.
11. Принуждавате ли другите да правят неща, които може би не искат да правят?
а) Не. В такива случаи или питам някой друг, или сам/а се захващам.
б) Гледам да не го правя, но от време на време се налага.
в) Да. Все пак сме екип. Няма място за неща като “Аз не искам да правя това”.
Отговори:
Най-много отговори “а”:
Вие го давате по-лежерно. Не се тормозите с неща, които са извън вашия контрол. Не се напъвате да сте водач на група. Вие работите по-добре като последовател, не като предводител. Вярвате в чуждата доблест и затова само гледате себе си. Това може да бъде потенциален проблем, защото в определени моменти ще трябва да подходите по-сериозно към задълженията си и няма да има кой да ви “държи за ръка”. Вашата толерантност към чуждото мнение е качество, което заслужава адмирации, но същевременно не трябва да се притеснявате да се застъпвате и за това, в което вие самите вярвате.
Най-много отговори “б”:
Вие нито сте твърде отпуснати, нито сте твърде контролиращи. Имате определена визия за нещата, зад която заставате, но не изключвате и чуждите виждания. Намесата ви в чуждите дейности е по-скоро от желание да помогнете, отколкото да наливате акъл. Вашият подход същевременно е най-голямото ви предимство, но и най-голямата ви пречка. Хората са различни и трябва да имате предвид с кого си имате работа. Някои може да отговорят по-добре на по-разпуснат подход, докато други изискват твърдо отношение – да им се каже конкретно какво се иска, кога се иска и как се иска.
Най-много отговори “в”:
Вие може да бъдете категоризирани като “контрол маниаци”. Искате във всеки аспект на живота да имате пипало. Не сте фен на изненади, били те приятни или не. Смятате, че вашите идеи са единствените добри и много трудно виждате нещата по различен начин. Презирате неподчинение. Вашият подход обикновено носи резултати, но за сметка на това рискувате да отчуждите колеги, близки и приятели.
Съвети как да отпуснете юздите
1. Установете какви са причините за поведението ви. Отделете време, за да забележите кога изпитвате най-силен стремеж да контролирате – често той е свързан със страх, тревожност или нужда от сигурност. Осъзнаването е ключът към промяната.
2. Преминете от контрол към влияние. Опитайте се да давате пример, а не да се налагате. Влиянието се корени в уважението и сътрудничеството, докато контролът често отблъсква другите. Когато престанете да се опитвате да контролирате резултатите, отваряте вратата за по-автентични, изпълнени с доверие взаимоотношения.
3. Приемете несигурността. Животът по своята същност е непредсказуем, а опитите да се контролира всичко са изтощителни и често безполезни. Вместо да се борите с несигурността, приемете я – това може да изглежда като осъзнатост, дишане през дискомфорта или просто напомняне на себе си, че е нормално да не знаете всички отговори.
4. Доверявайте се повече на другите. Дайте на хората шанс да ви покажат, че са способни, дори и да правят нещата по различен начин от вас. Доверието нараства, когато давате възможност на другите да действат, да се учат и дори да се провалят – без да се намесвате, за да ги коригирате веднага.
5. Питайте, а не нареждайте. Упражнявайте промяна на езика от заповеди към въпроси. Вместо да казвате “Трябва да направиш това”, опитайте да кажете “Какво мислиш, че ще се получи тук?”. Този подход насърчава сътрудничеството и кара хората да се чувстват изслушани и уважавани.
