55-те дни, в които го държат в плен, разтърсиха Италия преди 47 г.
Кой е политикът?
Роденият през 1916 г. в Пулия лидер на Християндемократическата партия е в нея от създаването ѝ. Бил е няколко пъти депутат, министър и премиер на Италия. През 70-те години на миналия век в качеството си на лидер на партията е главен герой в дългите и трудни преговори за постигането на т.нар. исторически компромис със секретаря на Италианската комунистическа партия Енрико Берлингуер.
Споразумението предвижда комунистите да влязат постепенно в правителството и неговата цел е демокрацията в страната да стане по-стабилна. Стремежът е да се загърбят завинаги фашисткото минало и непрекъснатите люшкания между хаоса и рисковете от ново авторитарно управление. Този “исторически компромис” е изключително необходим в онзи период, който изобилства на социални конфликти, икономически сътресения и терористични акции.
Проектът обаче среща силна опозиция. Именно на 16 март 1978 г., или в деня на отвличането на Моро, в парламента трябва да се гласува вот на доверие на четвъртото правителство на Джулио Андреоти с подкрепата на комунистите.
Крайнолявата терористична организация “Червените бригади” избира неслучайно Моро – той е най-важната политическа фигура като лидер на християндемократите, които искат да ударят, защото ги смятат за партия държава. Никога дотогава обаче Бригадите не са се прицелвали в толкова високопоставена личност. Те наричат себе си бойната Комунистическа партия и избират пътя на въоръжената борба против държавата – убиват, отвличат и осакатяват противниците на своя марксистко-ленински идеал.
Фаталният 16 март 1978 г.
В 9 без 15 охраната на Алдо Моро вече го чака пред входа на къщата му в северната част на Рим, за да го ескортира до парламента. Малко преди 9 часа бившият премиер на Италия (1963 – 1968, 1974 – 1976) слиза и придружен от своя верен сътрудник и шеф на охраната Оресте Леонарди, се качва в служебния си автомобил “Фиат 130”. Той не е брониран. Моро сяда на задната седалка, а зад него е кола с други трима охранители. Потеглят по близката улица “Камилуча” в посока към църквата “Санта Киара”, където християндемократическият лидер ходи задължително всяка сутрин.
На кръстовището между улиците “Фани” и “Стреза” кола с дипломатически номер блокира пътя на автомобила на Моро. На мястото светкавично пристига и “Фиат 128” – вътре в нея са членове на крайнолявата терористична организация “Червените бригади”, дегизирани като служители на “Алиталия”. Идват и още няколко техни съучастници. Всички заедно откриват огън по петимата охранители на Моро, а него самия измъкват насила от колата му и го качват в свой автомобил.
Изстреляни са общо 91 куршума
Четирима от охраната умират на място, а петият – малко по-късно в болницата. Цялата операция трае 3 минути. Похитителите отпрашват още преди органите за сигурност да могат дори да реагират. Нападателите спират по пътя си, за да поставят политика в дървена каса, която качват във фургон. След това в един подземен гараж я местят в друга кола и така го отвеждат до апартамент на улица “Монталчини”. Там Моро ще остане през цялото време на пленничеството си.
Командният отряд на “Червените бригади”, който извършва операцията, е съставен от 10 души. Сред тях са шефът на римската клетка Марио Морети, оръжейният експерт Валерио Моручи, намиращият се в нелегалност Просперо Галинари, който е избягал от затвора в Тревизо, и идващият от Милано Франко Бонисоли.
В 10,10 часа Моручи се обажда на осведомителната агенция АНСА, за да съобщи, че е бил отвлечен лидерът на християндемократите, била е елиминирана охраната му и ще последва специално комюнике. То идва на 18 март, когато погребват петимата убити охранители. Придружено е със снимка на политика пред знаме с петолъчка и надпис “Чeрвените бригади”. Моро се определя като “най-авторитетния йерарх, неоспорим теоретик и стратег на този християндемократически режим, който потиска италианския народ от 30 години”. И още – като “политическия кръстник и най-верен изпълнител на заповедите, издавани от империалистическите централи”. В комюникето се пише, че “Червените бригади” виждат в Християндемокрацията
най-жестокия враг на пролетариата
и че с акцията си искат да подбудят най-мащабната въоръжена и обединена инициатива в борбата на комунизма, както и да атакуват империалистическата държава на мултинационалните групи. С действието си Бригадите целят да спрат сближаването на Комунистическата партия с институциите и да вземат контрола в борбата срещу капитализма.
55-те дни пленничество
Моро е затворен в т.нар. народен затвор. Той е организиран в апартамент на улица “Камило Монталчини” 8, купен от Анна Лаура Брагети, член на “Червените бригади”. Използвани са пари от откуп от предишно отвличане. С Моро са непрекъснато Джермано Макари и Просперо Галинари. И други членове на Бригадите обаче идват да разпитват почти всеки ден политика, като например Марио Морети. По време на пленничеството си Моро написва 86 писма – до главните представители на партията си, до семейството си (често се обръща и към внучето си Лука), до основните всекидневници и до тогавашния папа Павел VI. Някои достигат до получателите си, други – не, и са намерени едва по-късно в едно от леговищата на Бригадите в Милано. Друга част от писмата са открити едва през 1990 г. при ремонт на римския апартамент, превърнат в затвор. Във всичките си послания Моро се опитва да постави началото на някакви преговори както с колегите от партията си, така и с хората по върховете в държавата.
През тези 55 дни “Червените бригади” изпращат 9 комюникета, в които обясняват мотивите си и съобщават новини около “процеса срещу Моро”. В осмото си комюнике предлагат да го заменят за няколко терористи, по онова време в затвора. Съгласяват се даже и само за един. С други думи, пробват да започнат преговори с държавата.
Единственият публичен апел към тях прави папа Павел VI, личен приятел на Моро. На 22 април той се обръща драматично към членовете на Бригадите и ги “моли на колене” да върнат политика на семейството му без никакви условия. Лидерът на християндемократите е женен за Елеонора Киаварели, която Моро нарича нежно Норета в писмата си. Двамата имат 4 деца – Мария Фида, Аниезе, Анна и Джовани.
Какво правят политиците и партиите в Италия?
Те са разделени на два фронта. Твърдата линия за “никакви преговори” с терористите се поддържа от християндемократите, Социалдемократическата и Републиканската партия и либералите.
Те смятат, че освобождаването на членове на Бригадите от затвора би означавало, че
държавата признава поражението си
и че ще създаде прецедент, който ще доведе до нови отвличания. Срещу преговори са крайнолевите комунисти и крайнодясното Италианско социално движение.
В другия фронт, който желае отварянето на вратичка за преговори, са социалистите на Бетино Кракси, радикалите, некомунистическата левица, някои католици прогресисти, интелектуалци като писателя Леонардо Шаша. Президентът Джовани Леоне, въпреки че е християндемократ, иска диалог.
По време на пленничеството на Моро изглежда така, сякаш властите правят всичко в погрешна посока. Обискират апартаменти все на две крачки от затвора на Моро, блокират ненужно най-различни зони в града. Така и не достигат до леговището на терористите.
Присъдата
Алдо Моро “е осъден на смърт” по време на процеса срещу него от “Червените бригади”. Не всички членове обаче са съгласни – Морети например се обажда на съпругата на Моро, опитвайки се да я убеди да натисне за преговори върховете на християндемократическата партия. Против смъртната присъда са и други членове като Валерио Моручи и Адриана Фаранда. Присъдата се гласува чрез вот в края на “народния процес”.
На 9 май в 6 часа сутринта Моро е събуден с оправданието, че ще бъде преместен другаде. Поставят го в плетен кош и го носят в гаража на апартамента на “Монталчини”. Слагат го в багажника на червено “Рено 4”, откраднато месеци по-рано, и го покриват с червен чаршаф.
Марио Морети стреля няколко пъти по него с пистолет, който засича. След това взема автомат и стреля 11 пъти. После трупът е откаран от Морети и Макари на улица “Каетани” в центъра на Рим. Мястото е символично, защото се намира между двете централи – на християндемократите и на комунистите. След като в продължение на час членовете на Бригадите търсят сигурно място, от което да се обадят, в крайна сметка в 12,30 часа Моручи телефонира на един от близките асистенти на Моро, представяйки се за “доктор Николай”. Със студен, но учтив тон му казва да съобщи на семейството на Моро, че трупът му се намира в червено “Рено” на улица “Каетани”. Лидерът е намерен облечен със същия костюм, риза и вратовръзка, които носел при отвличането му. Семейството отказва каквито и да е държавни почести на погребението му. На 13 май 1978 г. в църквата “Сан Джовани ин Латерано” се провежда погребална церемония в присъствието на папа Павел VI и на най-важните хора от страната, но без тленните останки на Моро.
Семейството му не иска да участва, защото смята, че държавата не е направила нищо за спасяването му. Погребват го в близко до Рим село. Още след намирането на трупа на Моро подава оставка като министър на вътрешните работи Франческо Косига. Историческият компромис между християндемократите и комунистите е погребан завинаги.
Арестите
Дни след трагичната развръзка на “аферата Моро” започват и първите арести на замесени в нея членове на Бригадите. През 1983 г.след продължил 9 месеца процес са издадени 32 доживотни присъди и общо 316 г.затвор за 63-ма обвиняеми. През следващите години са проведени още няколко процеса срещу други членове на Бригадите, участвали и в други акции до 1982 г.
Последната заловена по случая “Моро” членка на Бригадите е Рита Алгранати – арестуват я през 2004 г. в Кайро. Алесио Казимири, който бяга в Никарагуа, е единственият участник, който не е задържан. Някои членове на Бригадите се укриват във Франция.
Много от осъдените излизат предварително от затвора благодарение на започналото им сътрудничество с властите. Галинари и Макари вече са починали. Марио Морети, който е физическият екзекутор на Моро и има шест доживотни присъди, днес работи като доброволец в старчески дом в Бреша. Той беше арестуван през 1981 г. след 3-годишно укриване, а от 1997 г. е на режим на полусвобода. Има 29-годишна дъщеря от съпругата си журналистка, с която се запознава в затвора.
“Клетки” правят десетки атентати и убийства
“Червените бригади” (BR) са крайнолява терористична групировка, основана в началото на 70-те години на миналия век в Северна Италия и действаща до края на 80-те години. Целта ѝ е “преобръщането” на държавата и замяната ѝ с революционна комунистическа система от марксистко-ленински тип в контекста на непрекъснато нарастващия идеологически и политически конфликт в света.
Бригадите се основават от привърженици на крайнолеви групи, сред които Ренато Курчо и Маргарита Карол. Те се вдъхновяват от подобни движения в Латинска Америка и в други страни. Главната им цел е борбата с капитализма, империализма и политическата система, която смятат за потисник.
В периода на 70-те и 80-те години членовете на групировката, действащи под формата на “клетки”, извършват десетки атентати, убийства, отвличания на представители на органите за сигурност, политическите институции, медиите, магистратурата. Структурата им е по подобие на алжирския фронт за национално освобождение. Първият голям кървав акт е през 1972 г., когато отвличат и убиват магистрата Луиджи Калабрези.
През 80-те години понасят първите щети – десетки членове са арестувани. През 1988 г. е демонтирана и последната “клетка”. Просперо Галинари обявява, “че войната против държавата е приключила”.
