– Любовта побеждава, не страхът – това е моето послание
– Мамо, направихме го, усмихна се Дара след въпрос как се чувства като първата в историята, спечелила и вота на журито, и вота на публиката
Откакто вдигна трофея за победител в 70-ото издание на „Евровизия“, българската гордост Дара се оглеждаше в залата във Виена. Даваше интервю след интервю. На въпрос дали се е обадила на някого, погледна с доза „бангаранга“ в погледа си, сякаш питайки: „Ти луд ли си, как точно да открадна време за телефон в тази лудница?“. Но всъщност продължи: „Най-близките ми са тук. Съпругът ми е някъде тук в залата“. И пак погледна за него. После разказа за облог между двамата от деня преди големия финал. Съпругът й просто бил уверен, че тя ще триумфира. Е – тя спечели. И той спечели!
Влизайки в залата за официалната пресконференция на победителя и сядайки пред масата в шампионско настроение, в миг просто засия. Стана и обяви на всички: „Там в дъното е съпругът ми“.
„По принцип съм дисциплинирана, но в момента съм „бангаранга“. Искам да благодаря на съпруга си, който ме насърчи да се включа в „Евровизия“. Не бях сигурна. Имах съмнения в себе си, притеснения. Но той просто ме подкрепи и ме накара. Каза съвсем категорично: „Звъни веднага по телефона и кажи, че отиваш и се явяваш на това състезание“. Благодарение на него, на моето сеейство, на най-близките ми съм на това пътешествие. Дължа на тях възможността да бъда на правилното място с отворено сърце. И благодаря на Господ за всичко. Това е първата победа на България в „Евровизия“ въобще в цялата история“, бяха първите думи на Дара на шампионската й пресконференция.
„Все още съм в шок и не знам какво се случва. Никой не вярваше, че можем да спечелим, че „Бангаранга“ може да спечели. Да получа такова признание от журито и любовта на публиката наистина е като сън. Не знам дали това е реалността, вие ми кажете. Реалност ли е“, запита Дара. И получи аплодисменти, които й отговориха.
„Ние сме от малка страна, само с 6 милиона души население. Но страна, пълна с много талантливи хора и хора, които се интересуват от музика“, каза още Дара. „Постоянно ме питаха: „Наистина ли си мислиш, че България има шанс да спечели?“. И се смееха, показвайки ми, че няма как да стане. Но тъй като аз обичам да стоя в друго измерение, да държа себе си извън реалността, мисля, че това ми помогна да вярвам и да спечеля“, сподели тя.
Дара благодари многократно на целия си екип. „Искахме да предложим на публиката нещо наистина ново, нещо свежо, нещо неочаквано. Трябваше да представя на сцената онова, през което преминавам в живота. И тези маски, които видяхте на моите танцьори… Те ми напомнят на моментите, в които заставам пред огледалото и си слагам очната линия – стремя се да е по перфектния начин, за да изглеждам максимално добре. Така беше и с цялото ни изпълнение – стремежът да бъдем перфектни ни дърпаше напред“, продължи тя.
„Откакто започнах да се занимавам с музика, моята мисия е да обединявам хората. Това е и ролята на артиста. Феновете ми винаги са ме подкрепяли заради това, което съм. И заради музиката, която правя. А новите фенове, които привличам към нашето семейство – това е толкова уникален момент, моментът, в който чувствам връзка с милиони хора по света“, каза още Дара.
„За всички български фенове искам да направя нещо“, добави победителката. И вдигна трофея над главата си. Трофей, който приема като отлично отбелязване на нейните 10 години на сцената.
Попитана как се чувства като първата в историята на „Евровизия“, която печели и вота на журито, и вота на публиката, Дара се усмихна, лекичко се сниши, хвана нежно микрофона и каза: „Уау! Как всъщност можех да знам всичко това. Как се чувствам ли? Мамо, направихме го! Така се чувствам. Първо, благодаря на жури комисиите, които ме оцениха много високо. И след това и на феновете. Направихме ли исторически момент, а?“.
На въпрос какъв беше най-важният житейски урок от това пътешествие, Дара каза на всички: „Добре дошли отново в личния ми подкаст. Ще бъде дълга изповед“.
„Първоначално, когато бях избрана да представям България на „Евровизия“, ме заля огромна вълна от хейт. Моят съпруг е пряк свидетел през какво минах. Мислех си защо трябва да си го причинявам. Защо трябва да си причинявам травма на тялото и на психиката? Спах 7 часа. Събудих се. Чувствах се по-добре. Тогава мъжът ми каза: „Сигурен съм, че ще отидеш на „Евровизия“.“ След това му казах: „Знаеш ли. Наистина отивам на „Евровизия“ и ще дам всичко от себе си, всичко, на което съм способна“. А след като вече имахме песен, си казах: „Аз вече съм победител, това е точно моята песен“. Бях много щастлива, че ще натрупам опит от такава огромна сцена и ще мога да споделя основното послание, което искам да ви кажа: Любовта побеждава, а не страхът!“
