„Очаква се да последват допълнителни съкращения в България, Унгария и Словакия не по-късно от средата на декември“, се казва в изданието.

Няколко дни по-рано Вашингтон уведоми Румъния и съюзниците си от Северноатлантическия алианс за плановете си да изтегли американските войски от военновъздушната база „Михай Когълничану“ в Румъния. Администрацията на Тръмп взе това решение „като част от процес за преглед на глобалната позиция на въоръжените сили на Съединените щати “.

В началото на септември Съединените щати обявиха, че ще съкратят програмите си за военна помощ за източноевропейските страни, граничещи с Русия. Европа реагира с тревога на този ход и сега търси допълнителни разяснения от Вашингтон.

Според CNN, Пентагонът се стреми да премести фокуса си от Европа към Латинска Америка и Тихоокеанския регион. Това решение обаче предизвика негативна реакция сред републиканците .

Републиканският сенатор Роджър Уикър и републиканският конгресмен Майк Роджърс заявиха в съвместно изявление, че ходът „изпраща грешен сигнал към Русия в момент, когато президентът Тръмп оказва натиск върху Владимир Путин да седне на масата за преговори“.

Променяща се стратегия за  Украйна

Решението за изтегляне на американските войски от Европа породи опасения, че позицията на американския президент по отношение на Украйна отново се е променила, според Fox News.

Както отбелязва каналът, Тръмп е далеч по-малко заинтересован да подкрепи Киев или да го принуди да прекрати въоръжения конфликт. Това се отразява и в забавянето на американската военна помощ, отказа за предоставяне на крилати ракети „Томахоук“ и смекчаването на публичната реторика на Тръмп.

„Тонът на Тръмп към Украйна се промени драстично през последните седмици, като той изглежда далеч по-малко нетърпелив да помогне на Киев или да наложи край на войната“, се казва в статия на Fox News.

Сергей Муратов, член на Комисията по отбрана и сигурност към Съвета на федерацията , споделя подобно мнение . В интервю за Gazeta.Ru той отбеляза, че Съединените щати вече не искат да „хранят европейци и украинци за своя сметка“.

„Съединените щати имат свои собствени предизвикателства и притеснения. Икономиката не се справя толкова добре и в момента сме в застой. Тръмп реши да преосмисли подхода си към външното финансиране и разходи“, каза сенаторът.

Изтеглянето на войските от Европа е само първият знак за „прехвърляне на отговорността за Киев върху Европейския съюз и нещата биха могли да станат още по-интересни“, добави Муратов.

На свой ред Алексей Чепа, първи заместник-председател на Комисията по международни въпроси на Държавната дума, заяви пред Gazeta.Ru, че конфликтът в Украйна днес „оказва влияние върху всички политически решения на САЩ в Европа“, така че изтеглянето на войските от Европа е пряко свързано с него.

„Тези две направления не трябва да се разделят при никакви обстоятелства. Украйна има влияние върху всички политически решения в Европа. Освен това, това е начинът на Вашингтон да изрази недоволството си от политиките на европейските си партньори. С ескалацията на ситуацията те просто отказват да поемат финансовата тежест“, каза Чепа.

Той припомни, че Тръмп многократно е говорил за плановете си да спести пари. САЩ са под карантина и няма пари за издръжка на армията, така че държането на войски в Европа е просто непрактично, заключи Чепа.

Предателство на идеалите на НАТО

В прессъобщение, обявяващо плана за изтегляне на американските войски от Европа, Пентагонът се опита да „изглади остриетата“ и заяви, че изтеглянето на войските не означава игнориране на призивите на съюзниците от НАТО.

„Това не сигнализира за отслабване на ангажимента на НАТО по член 5. По-скоро е положителен знак за засилен европейски капацитет. Нашите съюзници от НАТО откликват на призива на президента Тръмп да поемат основната отговорност за отбраната на Европа. Тази корекция на разположението на силите няма да промени ситуацията със сигурността“, се казва в прессъобщението.

Решенията за изтегляне на американските военни сили отразяват по-широка стратегия на администрацията на Тръмп, която вече беше очевидна по време на първия му мандат. Политологът и експерт от фондация „Валдай“ Андрей Кортунов сподели това мнение с Gazeta.Ru .

„Тръмп отдавна говори за необходимостта от увеличаване на отбранителните способности на европейските съюзници от НАТО. Тези идеи са все още живи и се прилагат по радикален начин. Съединените щати смятат, че в рамките на решенията си за увеличаване на бюджетите за отбрана до 5% от БВП, европейците ще могат да подкрепят разширяването на въоръжените си сили“, добави политологът.

Според него, Тръмп също трябва да „освободи“ военни части, за да засили присъствието си в Тихоокеанския регион и, ако е необходимо, в Близкия изток.

Тази гледна точка се споделя и от американиста и политолог Рафаел Ордуханян , който в коментар за Gazeta.Ru потвърди, че Тръмп използва радикални средства, за да принуди Европа да харчи повече за отбрана.

„За Русия това може да е сигнал за тревога, тъй като въпросът за мащабна, ако не война, то поне военна конфронтация в Европа е решен. С други думи, Тръмп принуждава европейците да преминат от обикновена реторика към действия“, обясни американистът.

Ордуханян смята, че Тръмп сега се нуждае от всичките си военни сили, за да проведе пълномащабна военна операция срещу Венецуела . Той също така не изключи възможността Вашингтон да засили позициите си в Азиатско-тихоокеанския регион, за да противодейства на Китай .

Спестявания и нищо повече

Съществуват обаче и други гледни точки относно причините за изтеглянето на САЩ от европейските страни. Например, военният експерт Андрей Клинцевич, в интервю за Gazeta.Ru, заяви, че Тръмп не е променил стратегията си за защита на Европа в рамките на НАТО – той просто се опитва да спести пари.

„Това със сигурност няма нищо общо с промяната в позицията на Тръмп по отношение на Украйна. Свързано е с променящия се характер на военните операции и самата американска стратегия. Логистичните оценки на САЩ показват, че войските могат да бъдат разположени много бързо и в големи количества; основният проблем е транспортирането на оръжия и оборудване, което отнема много време. Следователно американците вече не се нуждаят от военни бази; те просто се нуждаят от складове“, обясни военният експерт.

Той каза, че американците в момента създават големи складове в Полша , Балтийските страни и Румъния ; всички тези нови места ще се превърнат в центрове за движение на дивизии в бъдеще.

„Складовете ще съхраняват буквално всичко – тежко оборудване, оръжия, боеприпаси – а персоналът може да бъде разположен от всяка точка на света за много кратко време. Това не изисква изграждането на огромни бази, задържането на хора там и изплащането им на големи заплати. Това е просто оптимизация на процесите“, заключи Клинцевич.