Рядко пиша тук нещо като политически анализи, така че ще ме изтърпите един път на полугодие. Просто се оказа, че анализатори почти няма – повечето се проявиха или като пристрастни, или просто като опоркаджии. Та ме засърбяха ръцете да напиша какво мисля. Ще опитам да дам безпристрастен поглед върху ситуацията. Ако не вярвате на независимостта ми, не четете. Аз съм умерен привърженик на еврото. Макар че напоследък усещам, че не мога да дам никакви – освен политически – аргументи в негова полза. Тук няма да пиша ценностно, а само ще анализирам шахмата. Съвсем умерен привърженик пък съм на референдумите. Явно с възрастта ставам по-скоро умерен, отколкото привърженик.
Станахме свидетели на първия истински политически ход на Радев. До този момент той обикновено действаше институционално. Ходът е сполучлив, каквото и да стане. Но е рисков. Ходът дава и нелоши перспективи на част от опонентите му – макар и главно в краткосрочен план. Не съм сигурен колко е добър този смут за страната. Но затова ще се съсредоточа върху самата игра, е не върху нейния смисъл.
Радев просто застава на страната на мнозинството в България. Всеки изследовател знае, че у нас повечето са срещу еврото. Системата ни е направена така, че заради свръхлегитимността си, т.е. прекия избор, президентът често е изразител на настроенията на публиката срещу настроенията на властта. Това е нелошо взаимно балансиране, но е отделна тема.
Сега топката е в полето на парламентарното малцинство/мнозинство – което ще се сгърчи, защото и на БСП ще им е трудно, а и на привържениците на партии като ГЕРБ и ДПС-Ново начало и АПС не им е много до еврото. Може би само ПП-ДБ са ясни, но пък ИТН ясно показаха, че са на различно мнение. Това е втора точка за Радев и пролича по изключително нервните реакции на властта.
Третата точка е, че демаскира и пакетира отсрещния лагер. Радев заприличва на „сам срещу статуквото“ – особено на фона реставрацията на модела ГЕРБ-ДПС, който предизвика протести през 2020 г. За еврото се оказват ясно ГЕРБ (въпреки голяма част от привържениците си) и ПП-ДБ и за пореден път „Новото начало“. Просто реакцията Делян Пеевски беше много ярка и на този фон реакциите на АПС нямат значение. Впрочем, това е нова точка за „Новото начало“ – става още по-нужно и важно. А и пред „руската заплаха“ ПП-ДБ хората може да оставят на заден план всякакви съдебни реформи, планирани вотове на недоверие т.н. (при цялата ми симпатия към реформаторските усилия). Но за Радев остава другата точка – той остава при новите, възхождащи, популистки електорати, които набъбват: привържениците на радикалните партии, които иначе биха били конкурент, сега са зад Радев. Просто вижте реакциите, отдавна не съм виждал нещо такова. Радикалите у нас са малко, на тук ще има възбуда и сред негласуващите. А това е много. Отсреща остават системните, което в българския случай значи скучните, „статуквото“, при това с Делян Пеевски.
На този фон, неслучайно Бойко Борисов говори последен. Той все пак проявява някаква политическа мъдрост. Тук има и точка за него, защото и бездруго той представя правителството на Расен Желязков като правителство на единствения въпрос: еврото. Ето, сега еврото е в опасност, могат да се мобилизират неговите хора и ПП-ДБ подкрепят на практика още повече ГЕРБ. Иначе, този управленски микс почти нищо не върши – ако се погледне продукцията на парламента. Не че и опозицията не е виновна тук с безкрайните си вотове на недоверие и изслушвания, де.
Никакво въображение пък не проявиха черно-белите хора, за които има едно обяснение на нещата винаги: Кремъл. Огромна част от приятелите ми са такива и разбирам тяхната страст, но не разбирам колко още доказателства им трябват, за да усетят, че след три десетилетия конспироманско викане „Кремъл“ кремълското влияние у нас става само по-силно. Но и това е отделна тема. Апропо, като викат „Кремъл“, правят единствено реклама на Радев, но нямат особен избор, трябва да стягат своите. Към другите хора път и бездруго нямат.
И като става дума за стягане, това е главната точка за евролагера. Сега още по-енергично и мобилизирано могат да прокарат еврото. Въпреки че, убеден съм, Борисов съвсем не е убеден. И никак не съм сигурен, че сме готови. Но тези решения винаги са политически. И в моите очи, това е държавнически подход: да вървиш срещу страховете, а не с тях. Вероятно това ще е опитът на Борисов да остане в историята с още един важен запис. Точка за него лично. Макар да знаае, че в дългосрочен план губи още и още. поне доказал, че губи подкрепа изключително бавно.
Впрочем, разбирам назад във времето от думите на Радев, че и той е за еврото. Така че и той ще е спокоен, щом НС отхвърли референдума. Ако пък въобще не го разгледа – също. А ако го пусне: пак е победна ситуация в политически план, макар и в по-далечен план.
Дали е противоконституционен въпросът? Не мисля. Радев доста внимателно е подбрал всяка думичка и отдавна акцентира на „кога“, а не върху „дали“. По тази тема има – поправете ме, ако греша – само частично, и то по друг въпрос, становище на Конституционния съд. Но политически всякак може да се обясни. Всеки втори от евролагера би казал: това е срещу конституцията. Това е лесна опорка. Колкото конституционалисти, толкова и мнения, знаете.
И тук идва друга точка за управленската гарнитура: Радев вече за пореден път прави нещо, без да се застрахова с достатъчно обяснения и контекст. Затова и партийните влиятели из мрежите му вадят от контекста реплики. Само внимателен поглед показва, че тук Радев винаги е бил последователен: отказа на Костадин Костадинов да направи реферундум „дали“ – той просто по закон не може да направи референдум сам и то по този въпрос. Затова сега мята към НС – което идва дюшеш. Но тролването вече тръгна: „Радев си смени мнението“. Детайлите опровергават това, но никой в политиката не гледа детайлите.
Какви са перспективите? Не са най-добрите възможни. България се цепва по въпрос от типа „изток-запад“. Това никога не е добра идея за нашето общество, което винаги е живяло в тази дилема и се е научило да я лекува. Сега ще се възпали. Но си обещахме да мислим прагматично, а не сантиментално.
Прагматично, България върви все повече към един системен, прагматичен именно, лагер, олицеторяван от Борисов, но все повече – от енергичния и изгряващ Пеевски. От другата страна, Радев като че ли ще стане олицетворението на другия лагер – на контракултурата, на антиглобалистките, на разочарованите от политиката сили. Само погледнете социалните медии и ще видите, че там този тип сили вече са мнозинство. Само погледнете какво стана в Румъния! Само погледнете как изглежда Европейският съюз в момента (и на мен не ми е приятно) и се сетете дали е популярна позицията на текущата власт у нас.
От доста време говоря, че у нас се оформя разлом между Радев и Пеевски. И Борисов ще трябва да определи на кой бряг е. Засега не прави избор, различен от обичайния. Но ако другият бряг се окаже по-силен, ще прескочи.
В международен план пък, Радев ще бъде нареден до проруски лидери. Пак казвам, не съм сигурен дали на фона на набеждаването на самия Тръмп, че е путинист, това е вече особен имиджов проблем.
Но ако по фронта, президентът има предвидимо сражение и всички изгледи за победа, не съм сигурен доколко си дава сметка за жертвите в тила. Крум Зарков и Атанас Пеканов са ценни, много ценни, хора. Те изглеждаха като последните либерали в консервативния Радевски лагер. Уважавам принципните им позиции.
Не уважавам тоталната липса на поредица власти на разбиране към собствения народ. Българите имаме право да се боим, да искаме повече информация и да не сме ентусиасти за еврото. Особено на фона на неуспешния ход на войната, в която европейските лидери – ако и да са прави в човешки план – взеха желаното за реално. И загубиха.
Тези хора сега предлагат още от същото. По всики теми. Няма как да стане. Тук Радев е прав.
Излагам тук разни хипотези, спорете с мен. Плюйте, ако искате. Но у нас зрее контракултура. Няма как да я заличим или да се направим, че не я виждаме. Тя си расте от 2020 г. насам. Не си намери най-добрите водачи и имаше четири гоини политическа криза. И има два варианта: или да се опитаме да пратим тази контракултура в доброкачествена посока, или да оставим на откровени политически авантюристи да я стопанисват.
Сега Радев лека-полека върви към момента, в който трябва да покаже, че може да вземе тази енергия от авантюристите и да я канализира в посока нормалност. България няма време за нови трусове. Шансът на Радев е да насочи тази енергия от разрушителна към системна посока. Т.е. да направи нещо, което Борисов навремето направи, оглавявайки антисистемността и превръщайки я от популизъм в… системност. Тогава партия на Радев би имала смисъл и в очите на западните партньори дори. Защото и те – ако не са съвсем рамкирани – би следвало да видят, че у нас има геополитически колеблив, да не кажа ядосан на запада, електорат, който е по-добре да се владее от системни хора, а не от радикали. Грешат онези, които виждат в това руска намеса. Да, вероятно има, но не тя е определяща. Определящо е раздразнението от западния мейнстрийм. И то е стандартна част от нашата принадлежност към този Запад. Има го в много други общества.
Ходът на Радев сега е наистина и възможно стъпало към собствено политическо движение.
По другите стъпала може доста други неща да станат. Още утре, например, може да доплува някой „черен лебед“. Затова приемете всичко тук за обичайно политологично гадаене. В което съм изпуснал половината се наблюдения вероятно. А вие какво мислите?
(От фейсбук)
