Седем партии са с реални шансове да влязат в следващия парламент, а Румен Радев, Бойко Борисов и Корнелия Нинова са тримата водещи политици у нас
На пръв поглед, данните от новото социологическо проучване „Сова Харис“*, изготвено по поръчка на вестник „Труд“, показват стабилизиране в обществените нагласи.
Обществото е заредено с голямо напрежение, което неминуемо ще избие в някаква посока.
Налице е спад в намеренията да се гласува на следващите избори: 42% напълно сигурни, че ще гласуват в началото на ноември, срещу 54% в края на август.
Този значителен отлив показва ситуационно отдръпване на вниманието на хората от политическите проблеми.
Запазва се паритетът между двете водещи политически партии в страната.
При ГЕРБ / СДС регистрираме намаляване на подкрепата с почти 2%, докато при БСП отливът е с 0,7%.
Към момента всяка една от двете централи може да претендира, че е първа политическа сила, тъй като разликата е в рамките на стохастичната грешка.
Освен това, към ГЕРБ са включени и гласовете на коалиционния им партньор СДС.
При очертаващата се по-ниска нагласа за участие на изборите регистрираме спад в подкрепата на почти всички политически субекти, като най-голям е той при очертаващата се трета политическа сила “Има такъв народ”: от 10,1% през август до 6,8% сега.
Нормално е да предположим, че отношението към новите политически субекти е по-неустойчиво и подлежи на ситуативно влияние.
Близки стойностите от преди 2 месеца са резултатите на ДПС и Демократична България. Това показва, че двете формации могат да разчитат на стабилно отношение на привържениците им към тях.
Активната дейност на бившия Омбудсман Мая Манолова дава резултат. Нейният проект увеличава подкрепата ѝ с още половин процент, като затвърждава мястото си над бариерата за влизане в следващия парламент.
Седмата партия, която засега самостоятелно стои над прага от 4%, е ВМРО.
Тези 2,8% от всички избиратели, преизчислени към гласувалите, поставят партията на Войводите на границата за влизане в следващото Народно Събрание. Евентуалното участие на ВМРО във формaта Обединени патриоти би закрепило тази възможност.
Партията ВОЛЯ на бизнесмена Веселин Марешки има позициите на потенциален партньор.
С подкрепа около 2%, което се трансформира в над 3% от гласувалите, ВОЛЯ може да се окаже гарантът за влизане в парламента на няколко възможни коалиции.
АБВ, Възраждане и Атака също имат електорален потенциал за присъствие в коалиции.
Очертаващата се картина на политическата структура показва, че ще е много трудно в следващия парламент да се формира реформаторско мнозинство.
Общата тенденция е разпределяне на гласовете между голям брой формации.
Регистрираме отлив от водещите партии ГЕРБ и БСП.
Поне засега нито една от тях не успява да си създаде образ на победител, което би довело до приток на нови симпатизанти.
Седем политически проекта са с реален шанс да влязат в следващото Народно Събрание.
При това положение за формиране на мнозинство ще бъде необходима коалиция от поне 3 политически партии.
Има вариант, при който дори и 3 политически сили да не са достатъчни. Ако си представим ляво-центристко или дясно-центристко мнозинство от по 3 субекта, при сегашното разпределение на силите е вероятно и в двата случая да се наложи да се търси и подкрепата на центристката ДПС.
Отношението към основните институции продължава да е с негативен тренд.
С най-голямо доверие е Европейският Съюз. Очевидно присъствието ни в клуба на развитите е отправната точка, която ни дава опора в тези турбулентни времена.
От националните институции най-високо доверие предизвиква Президентството. На дъното на класацията традиционно е Народното Събрание. Ниската позиция на парламента се определя и от конституционно отредената му роля, но само 9% доверие е смущаващо малко.
Данните показват, че е дошло времето за избор на нов състав на най-важната институция в страната. В настоящото изследване променихме методиката за определяне на водещите политици в страната.
По този начин приближихме оценките за тях към електоралната им тежест.
Резултатите очаквано регистрираха двубой на върха между най-овластените в държавата позиции – на Президента и Премиера. В момента регистрираме минимално предимство на Президента. На трето място по значимост общественото мнение поставя лидера на опозицията Корнелия Нинова.
Следват лидерите на утвърждаващите се нови формации Слави Трифонов и Мая Манолова, които също се оценяват високо. Натежали са и позициите на военния министър Красимир Каракачанов и на председателя на парламента Цвета Караянчева – заемащи 6 и 7 място съответно.
Значението на заместник-председателя на парламента Веселин Марешки при някои ключови гласувания затвърждава мястото му в тази класация.
Въпреки че официално се позиционира извън политиката, почетният председател на ДПС Ахмед Доган продължава да тежи в политическото пространство.
Десeтката се попълва от експерта в настоящия кабинет Томислав Дончев, на когото се гледа като на посредник в отношенията между партиите в дясното политическо пространство.
Реакцията в обществото спрямо първата вълна на епидемията COVID-19 беше страх от нещо неизвестно и незнайно колко опасно. През пролетта мерките бяха своевременни и успяхме да ограничим разпространението на вируса още в зародиш.
България беше една от страните, които бяха засегнати по-малко в епидемичен план. Сега реакцията ни е като че ли опасността не се отнася за нас. От една страна, имаме по-голяма готовност.
Повече от половината от пълнолетните граждани заявяват, че спазват стриктно общоприетите мерки – дисциплина, дистанция и дезинфекция. Съобразяват се с мерките още 37% от хората. Остават около 11%, които не спазват предписанията или не могат да преценят поведението си. Това, че фактически всеки десети е против мерките, е смущаващо. Към момента за по-строги мерки се застъпват малко повече от една трета.
Останалите около две трети все още смятат, че може да караме както досега. Поведението на правителството е в същия тон. Явно предизборно налагането на ограничения се отлага, защото се счита за непопулярно. При това вече не става дума за полицейски час или блокиране на градове. Присъствието на публика на футболни мачове беше забранено в цяла Европа, но не и у нас.
Същото се отнася и за режима на посещения на спортни прояви, развлекателни заведения и културни мероприятия. Ситуацията показва, че без необходимите профилактични мерки сами осигуряваме основата за дифузно разпространение на заразата, при което няма как здравната система да издържи.
Като не успеем в медицинското направление, ще се провалим и в икономически план. Почти половината от пълнолетните българи имат опасения за намаляване на доходите им или за загуба на работното място. Тези, които твърдят, че спестяванията им се стопяват, са повече от половината.
За 40% положението може да се влоши до степен да не могат да се издържат. Засега действията на правителството във връзка с кризата се одобряват от преобладаващата част от гражданите. Негативизмът е насочен към здравната система, което е несправедливо. Към настоящия момент тези, които считат, че правителството на Бойко Борисов ще организира по-адекватен отговор на втората вълна на епидемията, са около една трета от гражданите.
Същевременно тези, които са на мнение, че служебно правителство би се справило по-добре, са около една четвърт. Имаме основания да предполагаме, че ролята на различните политически субекти при овладяване на кризата от COVID-19 ще има решаващо отражение върху предстоящите парламентарни избори.
Протестната вълна, която заля големите градове в страната, предизвика сериозен отзвук в обществото.
Подкрепящите протеста, дали напълно или с известни резерви, гравитират около 70% от гласоподавателите.
Това, което постигнаха протестиращите, е, че дискредитираха управляващите и създадоха условия за възникване на нови политически проекти. По този начин протестът изчерпа своята мисия.
Радикализирането на протеста чрез гражданско неподчинение не се одобрява от 65% от пълнолетното население на страната. Очевидно развитието трябва да се насочи към утвърдените демократични форми с акцент върху следващите избори.
Времевият хоризонт за провеждане на предсрочни или редовни избори се изравни. Това положение дава предимство на по-лесното решение – изборите да бъдат редовни.
Резултатите от проучването сочат, че 44% са за редовни, 39% – за предсрочни избори. На 31% от хората им е все едно кой ще проведе следващите парламентарни избори. 24% считат, че по-честно и демократично следващите парламентарни избори ще проведе сегашното правителство, а 28% – служебно правителство, назначено от президента.
Вече преобладава мнението, че следващите избори трябва да се проведат като редовни през месец март 2021 г.
Въпросът за приемането на нова Конституция не е във фокуса на общественото мнение. Широко се възприема становището, че най-добрият вариант е да се направят поправки в действащата Конституция.
*Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от СОВА ХАРИС в периода 27 октомври-3 ноември 2020 г. сред 1000 български граждани. Реализирано е по смесена методика – стандартизирано face-to-face интервю, провеждано в дома на респондента, и телефонно интервю. Изследването е по поръчка на вестник “Труд”.
http://epicenter.bg/
