Смъртоносната влакова катастрофа в Южна Испания хвърли сянка върху един от националните символи на успеха на страната – високоскоростна железопътна мрежа. Сблъсъкът между два високоскоростни влака в неделя отне живота на най-малко 40 души и рани десетки други.
Агенция Асошиейтед прес, цитирана от БТА, разглежда историята и представя факти за испанските железници, които се превърнаха в истинска гордост на съвременна Испания.
Испанската високоскоростна железопътна мрежа, известна с влаковете „Аве“ (Ave, означаващо „птица“ на испански), се превърна в перлата в короната на съвременна Испания. От първия високоскоростен влак до днес, правителствата на страната последователно са инвестирали както държавни средства, така и средства от Европейския съюз, за да развият мрежата, която бързо достигна и надмина пионерите в областта – Япония и Франция. Първият високоскоростен влак в Испания бива пуснат два месеца преди откриването на Летните олимпийски игри в Барселона през 1992 г., като бележи върхов момент след икономическата и политическа изолация на страната по времето на диктатурата на Франсиско Франко.
През последните три десетилетия Испания изгради около 3900 километра (2400 мили) високоскоростни линии за населението си от около 49 милиона души. Само Китай има повече високоскоростни железници – 45 000 км (28 000 мили), според данни на Международния съюз на железниците (UIC).
Ангажиментът на Испания към високоскоростната железопътна мрежа, която позволява движението на влакове със скорост от 250 км/ч (155 мили/ч), помогна на Испания да не бъде третирана като изоставаща в индустриалното развитие страна в сравнение с други водещи икономики.
Испанските производители на влакове успяха да се възползват от вътрешната си експанзия, като местен консорциум построи високоскоростната линия на Саудитска Арабия, свързваща свещените градове Мека и Медина, открита през 2018 г.
Пътуването между столицата Мадрид и Барселона, което преди 2008 г. е отнемало около седем часа с обикновен влак, вече се извършва за 2,5 часа. Испания планира модернизация на линията, която ще позволи на влаковете да достигат 350 км/ч, намалявайки времето за пътуване до под два часа. Високоскоростната мрежа е спомогнала за обединяване на страната, чиито основни населени центрове извън Мадрид са разположени по крайбрежието, като всеки регион и провинциална столица настоява усилено за собствена високоскоростна линия. Липсата на влаковете „Аве“ в провинциален град често се възприема като икономическо изоставане.
Някои критици отчитат, че регионалните администрации може би са похарчили твърде много средства за съмнителни линии за сметка на инвестициите в местни крайградски линии, които страдат от много повече закъснения от високоскоростната железница.
Превръщането на железопътния транспорт в алтернатива на въздушния е част от зелената енергийна стратегия на Испания и плановете за електрификация в борбата с климатичните промени.
Катастрофата в неделя е първата сериозна смъртоносна авария с високоскоростен влак в Испания. Официални лица все още се опитват да установят причините, след като влак на частната компания „Ирио“ (Iryo) излезе от релсите и се сблъска с влак на държавния оператор „Ренфе“ (Renfe), движещ се в противоположна посока. Според президентът на държавната жп компания „Ренфе“ Алваро Фернандес Ередия и двата влака са се движили под разрешената скорост, като „човешка грешка може да бъде изключена“.
Най-тежката железопътна катастрофа в Испания през този век е от 2013 г., когато 80 души загинаха в северозападната част на страната. Разследването тогава заключи, че влакът се е движил със 179 км/ч (111 мили/ч) на участък с ограничение на скоростта от 80 км/ч (50 мили/ч), когато е излязъл от релсите.
Едва през 2022 г. Испания отвори железопътната си мрежа за частни компании, за да се конкурират с „Рефне“, припомня АП.
Първата компания, която навлезе на пазара на частни високоскоростни влакове беше „Ирио“, която е италианска собственост. След нея се появи френската „Уиго“ (Ouigo).
Влак на „Ирио“ дерайлира за първи път в неделя. От компанията обявиха, че съдействат на властите, за да се определят причините за инцидента.
