дом Акценти Руските граждани изригнаха срещу Горбачов: Най-страшният Юда от времето на Христос

Руските граждани изригнаха срещу Горбачов: Най-страшният Юда от времето на Христос

03.10.2020

1626

Да реагираш остро на мумията на Горбачов е все едно да говориш с починалия Юда. Е, и какво вече трябва да му се доказва? Но яростната негативна реакция на гражданите на неговите думи за „Таймс“ също е разбираема: да чуеш съжаление за разрушения Съюз от някой, който активно го рушеше, като лидер на съветския народ, е рядко свинство.

Необходимо е да имаш голяма наглост и безсрамието на уличен негодник, който съзнателно е убил човек, но не се смята за виновен.

Да, формално Горбачов не е подписал Беловежките споразумения и дори е бил против тях, на противоположни барикади, като първият и последният президент на СССР. Но всъщност е очевидно, че Горби, чрез своето вредителство в името на „гласността“ и компромиса със Запада и в името на „перестройката“, роди Елцин и олигархията, и предопредели разпада на СССР като единна държава, обричайки го на десетилетия от войни.

Това е разбираемо за всеки, който поне донякъде е живял в онези години или, ако не е, е прочел внимателно документите за Перестройката. За броени години Горбачов нанесе редица удари срещу собствената си държава – СССР.

Ще изброя накратко най-страшните от тях.

Първият и най-важен е пълния отказ от външнополитическите интереси в полза на Запада под прикритието за прекратяване на Студената война. „Новото мИслене“ (дори и несръчния акцент има значение) напълно дезориентира не само държавата, но и хората.

Горбачов буквално принуди Съюза да падне в обятията на вълк в овчи кожи. Какво ни струваше само неговото разрешение да се обедини Германия или по-точно да предаде Източна на Западна Германия, за едното нищо, без взаимни гаранции или условия! Това е чисто престъпление срещу интересите на страната и на руския народ.

Втората посока на ударите беше върху икономиката на СССР. Законите за държавното приемане и прехвърляне на предприятия към счетоводно отчитане всъщност унищожиха плановата икономика, като не предложиха нищо в замяна и това скоро доведе до тотален дефицит на стоки от първа необходимост.

Фотографиите от онези времена с празните рафтове показват живота в Съюза като мизерен и гладен. Но истината е, че преди Перестройката и Горбачов нямаше такъв дефицит и празни рафтове: да, нямаше изобилие от стоки, но плановата икономика беше настроена точно до минимума, необходим за такава огромна държава. И тя беше умишлено дезорганизирана и дестабилизирана, за да докаже неефективността на такава икономика и на СССР като цяло.

От същата серия удари беше и кампанията за засилване на борбата срещу нетрудовите доходи, когато бяха притискани шофьорите и дребните продавачи, докато кооперациите, с негово разрешение, продаваха на левите партии стоки директно от фабриките с огромна надценка и по този начин създадоха първия спекулативен капитал.

Подобна несправедливост силно удари по самосъзнанието на съветските граждани, свикнали с това, че всички по принцип са равни по доходи. При Горбачов процъфтяха и така наречените привилегии на чиновниците, с които по-късно Елцин се „бори”.

Огромна роля за дезориентацията и озверяването на хората изигра идиотската (не може да се нарече иначе) антиалкохолна кампания, когато външно доброто начинание беше сведено до издевателство: изсичаха се лозята, унищожаваше се висококачествен алкохол, създаваше се дефицит на всякакви напитки за възрастни, докато производството на “горена“ водка разцъфтя, а нивото на алкохолизъм и отравяне просто нарасна.

Ако в началото беше възможно да се предположи, че всичко това е идиотизъм на „особено надарен“ комбинатор и демагог, сега вече е ясно, че само един вредител работи по този начин. Само с умишлен удар върху държавното управление може да се обясни създаването на законодателен орган, паралелен на Върховния съвет – Конгрес на народните депутати. Държавният апарат престана да разбира кого да слуша и вместо да взима решения, започна преливане от пусто в празно.

Оттам, от този конгрес, излязоха всички елцинисти и „демократи от първата вълна“. Лишаването от монопола на КПСС през 1990 г. – отново, без да се създава друга партия на мнозинството – всъщност предопредели разпада на СССР.

В същото време Горбачов нанасяше всички възможни удари по Съюза, завоалирани по йезуитски с връщане към източниците на комунизма, към ленинизма и уж за връщане на властта на обикновените хора. Всъщност това бърборене имаше за цел само да прикрие открития саботаж на Горбачов и на неговата цяла кохорта от предатели на власт.

Всичко това не отрича истината, че Съветският съюз се нуждаеше от реформи, държаваното управление трябваше да бъде обновено, а икономиката трябваше да се пренастрои към нуждите на хората и много граждани искрено се надяваха, че ще видят „социализъм с човешко лице“, уморен от всякакви глупости.

Нещо повече, съветският проект беше идеологически изчерпан и бяха необходими някаква друга концепция за ценности и идеали, и други държавни механизми. Горбачов обаче изобщо не правеше това. Този неуспешен реформатор си нямаше и представа какво да прави – той искаше да направи нещо като в Китай. Същия Китай, който той презираше като предател на страната. И така ще си остане в руската и световната история – най-страшният Юда от времето на Христос.

Източник Труд бг. превод – Павел Павлов

Трибунал за разпадането на СССР

Вcички, кoитo ca oтгoвoрни зa рaзпaдaнeтo нa Cъвeтcкия cъюз щe бъдaт изпрaвeни прeд cъдa. Тoвa зaяви руcкият нaрoдeн прeдcтaвитeл Влaдимир Жиринoвcки, цитирaн oт РИA Нoвocти.

Мнeниeтo му e, чe тaкъв трибунaл мoжe дa имa прeз cлeдвaщитe дeceт гoдини. Прeдлoжeниeтo пo въпрoca вeчe e нaпрaвeнo.

Прeдлoжeнo e и кoи мoгaт дa ce изпрaвят прeд cъдa. Тoвa ca бившият прeзидeнт нa CCCР Михaил Гoрбaчoв и някoгaшният шeф нa КГБ Филип Бoбкoв.

Тoвa вaжи и зa бившия миниcтър нa oтбрaнaтa Дмитрий Язoв. Привикaн щe бъдe и първият прeзидeнт нa Укрaйнa Лeoнид Крaвчук.

Тe щe oтгoвaрят зa рaзпaдaнeтo нa държaвaтa. Жиринoвcки e гoтoв дa гoвoри зa тoвa c прaвитeлcтвoтo.

Тoй e чacт oт упрaвлявaщaтa кoaлиция.

НАШЕТО ФЕЙСБУК ПРОСТРАНСТВО