- Често си спомням стихотворението „Гренада“ на прекрасния съветски поет Михаил Светлов
Много пъти съм говорил и писал, че без водещи идеи, изведени на преден план, великите сили не се създават и след като ги загубят, те се израждат. Както се случи, по-специално при нас, когато през 1970-те години оскъдността на потреблението беше насложена върху износването на комунистическата идея, на която беше нанизан СССР.
Същото се случва и пред очите ни в Европа, където в миналото великите сили изоставиха великите идеи, а европейската идея, която стои в основата на създаването на Европейската икономическа общност, ЕС, се разви и стигна до задънена улица.
През последните две години вълна от искания от нарастващото мнозинство от интелектуалната класа доведе, макар и много бавно, до осъзнаването от страна на ръководството за необходимостта от засилване на търсенето на нова идеология.
Прагматизмът и технократизмът са полезни, особено след провала на комунистическата идеология и след това на руската версия на либералната демокрация. Но тази полезност е ограничена във времето и очевидно е изчерпана.
Голямото семейство, патриотизъм и още повече – опазването на народа по Солженицин, разбира се, трябва да бъде част от една голяма идея. Ако в търсене на смисъла на съществуването на държава или народ се забрави за тази проста истина, се случват неприятности.
Често си спомням стихотворението „Гренада“ на прекрасния съветски поет Михаил Светлов. То поведе поколения мечтатели напред. Но също така съдържаше присъда за идеята за интернационализъм за сметка на своите хора. Не беше възможно да се разбере дали самият поет е разбрал това:
„Напуснах хижата, / отидох да се бия, / да дам земята в Гренада / на селяните. / Сбогом, роднини! / Сбогом на семейството ми! / „Гренада, Гренада, моя Гренада!“
А у нас все още има доста хора в политическата класа, които призовават за безусловна подкрепа на своите обеднели и кървящи съседи от отишлия си СССР.
Ние, макар и бавно, започваме да напредваме в идеологическата сфера или поне презрително се присмиваме в отговор на безкрайните атаки на нашите противници в геополитическата борба.
Усещането, че грешиш, желанието да се оправдаваш или в най-добрия случай да плюеш, също си отива, макар и по-бавно, отколкото бихме искали, породено от ежедневната бедност в сравнение с привидно богатия Запад.
Дори дипломатите вече не крият чувството си за морална и политическа праведност. Беше хубаво, когато В.В. Путин шеговито упрекна С.В. Лавров за неговия „ненужно“ твърд тон.
Отивайки в Сибир, ние отиваме в бъдещето и към произхода на нашата страна като велика сила, а не само в източните покрайнини на Европа
Дори в една забележителна статия на съветника на министъра на отбраната А.М. Илницки за „психическата война“, публикувана в броя на „Военна мисъл“ от август 2021 г., също се вижда отбранителен мотив.
Той предлага да се защитим срещу натрапените ни от Запада псевдоидеологии и етични кодекси, които водят до деградация на обществото и човека. Говорим за ЛГБТизъм, демокрация, ултрафеминизъм, черен расизъм, отричане на историята и корените.
И така нататък по списъка.
Опасността е налице. Но това е страхотно, на първо място, защото тези явления се раждат по редица причини – те трябва да бъдат наложени – в проспериращи и развити дигитализирани общества и едва след това се подкрепят от политически елити, които се стремят да фрагментират обществата и да лишат хората от волята за противопоставяне на несправедливостта и неефективното управление.
Износът на тези псевдоидеологии, включително и при нас, е второстепенна и съпътстваща цел.
Като се има предвид, че тази инфекция идва изключително от Запада, ние опростяваме проблема и може стратегически да пропуснем целта. Необходимо е да се борим, не само отблъсквайки или ограждайки, но предлагайки алтернатива, която има корени в обществото и е привлекателна за други страни,както и за нормални хора, които искат да си останат себе си, а не роботи или манкурти.
И има огромно мнозинство от хората, изповядващи нормални ценности в света. На себе си и света можем и трябва, след като сме я разработили, да предложим една атрактивна нова – стара руска идея.
Русия има присъщо конкурентно предимство в прокарването на своята визия за това какво трябва да бъде човекът и човечеството. Това е откритостта на нашата култура, нейната универсалност и всечовечност, за която говори Ф.М. Достоевски в легендарната си реч за A.С. Пушкин.
Още веднъж, с допълненията от последните години, ще дам моя собствена версия на набор от лозунги, които могат да станат основа на руската идеология за себе си и за света.
Вярваме, че мисията на човек не е да служи на себе си, а на семейството, обществото, страната и света. И Бог, ако той или тя вярват в него. Ние сме против дехуманизирането на хората чрез отричане на социалната същност на човек, неговия пол, родство, неговата история и неговата държава, без които той не може да се съществува.
Ние сме народ на много силни и женствени жени, които не веднъж са спасявали страната в нейната трудна история. Ние не само ги уважаваме, но и почитаме. Ние сме за равни права и възможности за жените и мъжете. Но не за ултрафеминизма, който ги лишава от коренната им биологична същност, а за живота и културата на един от основните му компоненти и движещи сили – любовта между жената и мъжа.
Ние сме народ на смели мъже, които са готови да защитят слабите
Ние сме за мир. Нашите въоръжени сили не само гарантират нашия суверенитет и сигурност, но също така, като ограничават агресорите и претендентите за хегемония, гарантират световния мир.
Ние сме за суверенитета на държавите и народите, свободата да избират своя път, в политиката, икономиката и, което е не по-малко важно, в културата.
След като разбихме всички претенденти за световно господство, а сега подкопахме основата на западното господство – военното превъзходство, ние създадохме условия не само за нашето суверенно развитие, но и за свобода на избор от страна на други държави и народи. Ние сме освобождаващ народ.
Но вече не за сметка на нашите си хора. А защото това е в наш фундаментален интерес.
Ние сме нация на победителите и народ-победител.
Ние сме интернационалистичен народ. И ние не можем да бъдем различни, предвид нашата история. Всеки расизъм ни е чужд.
Ние сме за справедлив свят за всички страни и народи, за справедлив икономически ред в страната.
Ние сме хора, близки до природата и ще опазваме околната среда както у нас, така и по света в името на бъдещите поколения.
Основното нещо в мисията на Русия е подобряването на страната, волята и просперитета на нашите граждани.
Ние сме за силна държава, способна да си сътрудничи с други държави за защита на живота и интересите на своите граждани. Но и за волята, за суверенитета на човека, неговата свобода да мисли и решава как да живее без тоталитарен диктат отдолу или отгоре.
Естествен е въпросът и към кого трябва да се движи новата – стара руска идея в условията на модерно, все по-сложно общество? Има толкова много потенциални отговори, че тяхната дискусия със сигурност ще доведе до задънена улица. Предложеният отговор е прост – към патриотичното мнозинство, което трябва да бъде разширено както с нова идеология, така и с нова политика (виж по-долу).
Но какво да кажем за поколението „Z“, което преди три години беше наречено „креативна класа“? Отговорът – да, никак. Младостта ще порасне и онази част от нея, която не иска да направи това, след като затъне, ще падне в утайката, ще се превърне не в творци, строители и защитници, а в обсужващи на последните. Да се надяваме – квалифицирани. Удовлетворявайки неясни искания за нови ценности, ние само ще разрушим старите, както и самите себе си, народа и страната.
Струва си също да заемем философско отношение към постоянно повтарящата се теза, че бъдещето принадлежи на младите хора (включително техните настоящи навици и възгледи). Младостта е красива и енергия, и търсене, и романтика. Но историята на страните и светът се градят от възрастни.
Понякога, когато изгубят ориентация или не искат да строят, а да рушат, пускат напред млади хора, които не са обвързани със задължения, знания, опит, които все още не чувстват отговорност за своите семейства и своето Отечество.
Нещо повече, изглежда, че значителна част от младите хора, израснали в супердигитална среда и дори с нови ценности, никога няма да пораснат.
И трябва да разчитате на тази част от тях, която расте във водещи корпорации, университети и вероятно в суворовските и нахимовски училища, създава нови индустрии и технологии. Въпреки това, много от конвенционалното „Z“ поколение, особено ако им бъдат предложени водещи идеи, ще ги последват.
Стартирането и популяризирането на нова идеология, нова руска идея, естествено, трябва да бъде придружено от реални промени в нашата политика. Изглежда от това се страхуват мнозина, които пречат на развитието на нова идеология за Русия. Те не искат да променят нищо, затоплиха се.
Сред тези промени, разбира се, трябва да бъде развитието на очертания курс за по-голяма социална справедливост. Включително преминаването към разумна прогресивна скала на данъчно облагане.
Това е презряло и вече работещо решение благодарение на високото качество на нашата данъчна система. Поради това – увеличени инвестиции в здравеопазване, наука, образование, опазване на природата ни.
За да се изпълни националният живот със смисъл, да се мобилизират търсещите, амбициозните и активните, е необходим и голям и въздигащ геополитически проект.
Такъв беше прозорецът на Петър към Европа, Транссиб. Нека ви припомня лозунга му: „Напред към Големия океан“. Подобен проект беше и световната революция на болшевиките. Напоследък такива са и по-дребни идеи – неуспешното „връщане в Европа“, постигнато чрез „падането на колене“.
Все още няма такива проекти.
Технократичните „национални проекти“ със сигурност са полезни, но не събуждат творческа енергия.
„Завоят на Изток“, който освен всичко друго трябва да стане част от такава голяма идея, след като е постигнал определени успехи, изгасва. Има две основни причини.
Това беше опит за ускорено развитие само на Далечния изток с неговия ограничен човешки капитал. Сибир беше разкъсан – единен исторически и икономически регион.
Проектът нямаше идеологическа основа, която може да бъде отнесена. Той беше предимно технократически проект. Той не стана свой, народен, дори за жителите на Тихоокеански Сибир.
Арктическият проект, въпреки цялата му полезност, не може да бъде голям духовно издигащ, включващ и привличащ маси от активни хора.
Такъв проект може и трябва да бъде ново развитие, възход на цял Сибир с ориентация към Азия и Тихия океан и, разбира се, Арктика.
Първоначално, преди повече от десет години, разработената концепция за „обръщане към Изтока“ предвиждаше ускорено развитие с фокус върху енергийно дефицитни, водни и бързо развиващи се азиатски пазари в целия Сибир, а не само в източната му част.
Радостно е, че С.К. Шойгу започна да популяризира тази идея, която изрази преди десетилетие. Включително и за създаването на столични градове в Сибир.
Но това, което все още се предлага, съдейки по пресата, отново е полезен, но технократичен проект за развитието на централните райони на Сибир. Липсва основното, че възходът на Сибир е пътят към един нов свят за цяла Русия. А сибиряците и тези, които се присъединяват към проекта физически и психически, са пионери в новото бъдеще на мощна и просперираща Русия.
Новият проект ще спомогне за включване в ускореното развитие не само на региона на страната, който е най-богат на ресурси и много богат на интелектуален капитал, Централен Сибир, и ще го обедини отново с Тихоокеански Сибир.
Това ще тласне много бавната цел за преформатиране на мисленето на руския елит от изостанал европоцентризъм към ново, насочено към бъдещето, голямо евразийство, което се прилага много бавно.
Ние сме културно предимно европейска държава. Може би скоро ще останем сред последните културно европейски сили, ако Европа продължи да самоубива своята цивилизация с нови ценности. Но социално и политически сме по-близо до Азия. И това „азиатско“ сега е нашето конкурентно предимство.
Премествайки се в Сибир, ние не само завършваме европейския проект на Петър, който донесе много полезни неща, но обективно изчерпани – нямаме почти какво друго да вземем от Европа, но „връщайки се у дома“ във Велика Евразия, намираме новото, пък и старото си лице.
Отивайки в Сибир, ние отиваме в бъдещето и към произхода на ни като велика сила, а не само в източните покрайнини на Европа. Монголските орди, дошли от Азия, не само чрез войни и събиране на данъци, забавиха нашето развитие, но и оформиха необятността на руското геополитическо мислене, оставиха ни религиозна толерантност и културна откритост.
И те формират – в борбата срещу тях – основният елемент от културния код на руснаците – желанието за независимост и суверенитет.
Изтъкнатият американски политически мислител Збигнев Бжежински умишлено сгреши, когато хвърли своето известно и често повтаряно, включително и у нас, изречение, че без Украйна Русия няма да остане велика сила.
Това не е така – Русия нямаше да стане велика без Сибир, без неговите ресурси, без „сибирския характер“ на част от руснаците, без „сибирските полкове“, нямаше да се изправи срещу завоевателите на европейската равнина. В най-добрия случай щеше да стане източен аналог на Полша. Знам, че за мнозина това звучи обидно.
Възможно и необходимо е изграждането на нови научно-производствени центрове, както предлагат С.К. Шойгу и много учени.
Но не по-малко важно е да се прехвърли в сибирските градове наистина значителна част от функциите на столицата, повечето от икономическите отдели, вероятно Държавната дума и/или Съвета на федерацията.
Включително и за да може образованите и амбициозни младежи да се ориентират натам, ускорявайки процеса на геоидеологическо, духовно съзряване на руския елит.
Сергей Караганов
https://blitz.bg/
