Над 460 етнографски експоната от Смолянска област са включени в националната изложба „Българско народно изкуство“, която е представена през 1979 г. в Мексико Сити. Това каза археологът от Регионалния исторически музей в Смолян д-р Николай Бояджиев при представянето на мартенския брой на сп. ЛИК в Националния пресклуб на БТА в Смолян. Гости бяха и известният у нас и в чужбина гайдар Петър Янев и Сийка Атанасова, секретар, на читалище „Извор“ в Арда. Звукът на родопската гайда и песента в изпълнение на Валя Балканска летят в Космоса и това е доказателство за значението на нашето нематериално културно наследство, посочи Янев. Според него гайдата е сакрален инструмент, който е останал в наследство от траките.
Присъствието на Смолянския район в националната изложба в Мексико Сити е първата голяма проява на представяне на родопското културно-историческо наследство, допълни Бояджиев. Родопите са показани с етнографски материали, предимно предмети на българското народно изкуство и творчество. Родопските китеници, халища, народни носии и инструменти и днес могат да се видят в експозицията в Мексико. През 1984 г. в родното място на унгарският поет и преводач Ласло Наги, с. Исказ, е открита родопска стая, която е друго представяне на културно-историческото наследство на региона. През 2004 г. в Солун е експонирана фотодокументална изложба „Християнско наследство в Родопите. Църкви и манастири“, допълни д-р Бояджиев. Изложбата е показала кадри от стотици обекти от Родопите – църкви, манастири, икони, църковна утвар и реликви.
Според Петър Янев гайдата като музикален инструмент е тръгнала по света като наследство от траките. В подкрепа на тезата си, известният гайдар цитира римския историк Светоний, че „траките са уникален народ, който има множество интересни музикални инструменти, но един от тях е особено важен, защото се използва само за възхвала“. Този инструмент е гайдата, допълва Янев. По думите му съществуват исторически факти и сведения, че император Нерон е свирил на гайда.
Ценителите, любителите и музикантите на родопската гайда се множат и в чужбина. Американци и французи са сред студентите на Петър Янев. Според него силата е в нашето народознание, в това, което имаме като наследство. „Трябва само да учим децата си в отечественост, да знаят кои са и защо са тук. Радваме се, че се интересуват по света от нас и имаме много ученици“, посочи Петър Янев.
Село Арда е един от примерите за съхраненото културно наследство на Родопите, представяно отвъд границите на страната, каза Сийка Атанасова. Тя припомни, че в класната стая в училището в Арда е направен записът на полетялата в Космоса песен „Излел е Делю Хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска. В читалище „Извор“ в с. Арда не само съхраняваме богатството на неповторимата родопска музика, но и активно работим за предаването на наследените от нашите деди традиции и занаяти, допълни секретарят. Читалището кандидатства с проект за възстановяване на тъкачеството като традиционен занаят, така че да бъде предаден като умения на следващите поколения. Проектът залага на това да се издирят и реставрират автентични станове, на които да се провеждат обучения по тъкачество. „Родопчанката, която е пеела тези завладяващи песни, е създавала и красиви халища и тъкани. Хармонията на родопската музика съзираме и в удивителния колорит на черги, губери, облекла и носии, тъкани от нашите баби“, каза Сийка Атанасова.
