Телефонът иззвъня и прекъсна спомените ми за случилото се през месец май 2014 година. По време на абитуриентския бал на Полина – дъщеря на племенника ми във Варна, той ми зададе въпроса: „Няма ли кой да напише нещо за роднините ни, кои са те и какви са?“ Тъкмо бях вече започнал да пиша книгата си „Спомени“ – за семейството ми, като същевременно събирах данни за родословно дърво – както моето, така и на съпругата ми. Книгата и родословното дърво излязоха от печат през месец юни 2017 година.
Днес – 8 юни 2019 год. /събота/ предстоеше провеждане на първата от поредицата родови срещи, организирани главно от братовчедите по майчина линия Стилиян, Станимир и Невяна. На телефона беше синът ми Станимир, който дойде да ме взема и заедно със семейството му към 10 часа отпътувахме към мястото за тази среща. Намира се на около 40 километра от Добрич, край село Гурково /между Балчик и Каварна/, нарича се парк „Барбекю“ – с величествени борови дървета, елегантен дървен навес с масивни маси и пейки, отделно три сепарета, разположени отвън. Между всички тях е оформена площадка с каменни плочи за танци и игри. Има 5 барбекюта /едното открито, с 2 скари/, чешма, санитарен възел. Има детски кът с люлки и пързалки. Освен преобладаващите тревни площи, са оформени няколко градини с цветя. Интересното е, че кметството е намерило някакъв начин да опази обекта от набези на крадци. Липсват ограда, кучета, охранители, видео наблюдение и всичко подобно, за което се сетите. Между другото разбрахме, че тук нерядко се събират и членове на ловни дружинки. Браво на местната власт!
Заварихме пристигналите преди нас няколко коли, паркирани на сянка в определени места на затревената площ. Около 12 часа пристигнаха последните 2-3 коли. След обичайните посрещания, прегръдки, целувки и кратки разговори, присъстващите близо 40 човека от семействата на родствениците заеха местата си под навеса.
Най-възрастният от тях – Бойка, е на 83 години, а най-младият – Галин, на 4. Между участиците в родовата среща има учители, инженери, служители в системата на МВР, лекари, студент по медицина, аптекари, един морски офицер – капитан на кораб, ученици…
Тържеството откри главният организатор Стилиян, който в един момент се разчувства, но бързо се овладя. След него приветствия поднесоха Станимир и Атанас Момчев Пеев – един от доайените на срещата. Осъществи се връзка по телефона с неговия брат Васил Пеев – известен общественик преди години в Добрич, от дълго време живеещ в София, като чухме и неговото поздравление.
Приготвената от нас малко преди това скара на чудесните барбекюта, нарязаните мезета и салати, донесените домашни краваи, торти и – естествено – напитки /включително термоси с кафе/ влязоха веднага в употреба. По музикалната уредба звучаха народни песни и хора, най-разнообразна танцова музика, които повишаваха още повече настроението ни. Известно време по микрофона ни забавлява с вълшебния си глас чаровната малка певица Петя – участничка в кастинга в шоуто на Слави Трифонов.
Танците не спираха. Увлечени, не забелязахме кога зочнаха да се появяват деца, придружени от няколко техни учители. Краят на деня наближаваше, а по график следваше друго мероприятие /оказа се празнуване на рожден ден/.
В парка има окачено официално съобщение, че ползването е с предварителна заявка.
И така – моят род преживя един прекрасен ден – на прекрасно място, с прекрасни хора, със спомени, разговори, споделени мечти и много-много настроение…
А още в самото начало на празника ми се обади Иван Тодоров – председател на „Хобисклуб“, за да ме поздрави, и прояви интерес към мястото, на което се събира нашият род.
Разбира се – аз успях да му предам възторга си. И се надявам /по-скоро вярвам/, че ще с присъщата си убедителност г-н Тодоров ще направи така, че членовете на клуба ни да преживеят скоро тази прекрасна емоция.
Георги МИЛЕВ
