Мореплавателите ги пренесли в района на Черно море
Защо рижите котки са толкова дръзки и дружелюбни към хората? Как става така, че оранжевите четириноги постоянно привличат вниманието и ласките на собствениците на домашни любимци и случайните минувачи? Нима нравът им е свързан с наследство от епохата на викингите? Именно тази хипотеза лансират експерти по котки въз основа на редица проучвания, пише Би Би Си.
Днес котките живеят на всички континенти с изключение на Антарктида. Според мащабно изследване на древната котешка ДНК от института “Жак Моно” в Париж през 2016 г. котките са имали две вълни на разпространение.
Първата била в в зората на земеделието – отпреди 12 до 9 хиляди години. Учените стигат до извода, че дивите котки от Близкия изток и плодородното Източно Средиземноморие споделят подобна митохондриална наследственост – това е генетичната информация, която се предава само по майчина линия.
Тоест
дивите котки са проникнали в ранните земеделски общества заради мишките и гризачите,
които от своя страна пък били привличани от житото, произвеждано от хората.
Втората вълна на “преселението” на котките обаче се свързва с древните мореплаватели – земеделците, моряците и викингите. Учените се позовават на това, че ДНК на египетска котка от VIII до ХI век след новата ера е открита дори на викингски пристанища в Северна Германия. Затова учените предполагат, че котките били пренасяни по морските търговски пътища към Северна Европа.
Изследователите допускат, че четириногите били пренасяни на борда на корабите и лодките, защото убивали гризачите. Неслучайно хората бързо разбрали ползата от тях. Така котките се разпространяват в Европа по време на римската епоха и
стигат още по-далеч през периода на викингите
Според експертите по поведението на котките конкретно рижите били питомци на викингите поради тяхната смелост и дружелюбие. Един от тези експерти е английският учен Роджър Табор.
За рижите котки е характерно, че са по-тежки от останалите
Това важи особено за мъжките, по-високи и по-едри. Този факт допринасял за тяхната увереност – така рижите не се страхували да изследват нови територии и да се сблъскват с потенциални заплахи, което ги правило перфектни другари за смелите мореплаватели.
За да бъде рижа една котка, женската трябва да наследи две копия на този ген, докато мъжките котки се нуждаят само от едно копие.
“Възприемането на рижите котки като по-дружелюбни и по-уверени към хората може да ги е накарало да се страхуват по-малко и да се скитат по-свободно”, казва Табор пред Би Би Си. Тази общителност може да е една от причините, поради които рижите котки са били толкова популярни сред викингите.
Той се позовава на проучване отпреди 50 години в списанието “Сайънтифик Американ”, в което генетикът Нийл Тод картографира силното присъствие на този ген именно на местата, където е имало викингски селища в Европа и Обединеното кралство. Според него викингите са пренесли рижите котки от района на Турция и Черно море до Скандинавия и викингските селища във Великобритания.
Роджър Табор пък твърди, че самите рижи котки имали викингски нрав – дружелюбни към хората, с които се разбират, но свирепи към вражеските котки.
“В някогашната крепост на викингите – Йорк, все още има по-голяма популация на рижи котки, отколкото в Лондон”, споделя Табор пред Би Би Си.
Освен това котките са често срещани в скандинавската митология. Един такъв пример е с Фрея – богинята на любовта, плодородието и войната, която се возела в карета, теглена от две котки. Те били считани за свещени за Фрея и се е вярвало, че носят благословии и защита на онези, които се отнасят добре с тях.
Смята се, че и норвежката горска котка – известна със здравото си телосложение, гъстата си козина и суров вид, е потомък именно на котките, плавали на корабите на викингите. Ловните им инстинкти и способността им да издържат на суров климат напомнят именно за морските им предци.
Абесинката Шама е пъргава и деликатна
Това е котката Шама. Специално абесинските котки са най-добронамерените и игриви с деца, разказа финансистът Росица Лисичкова, собственичка на Шама. Те са късокосмести, игриви, любвеобвилни и деликатни. Почти не се чува да мяукат, рядко измъркват. Ако искат нещо да вземат, е с леко докосване. Обикалят скачат, много са пъргави и динамични.
Абесинската котка идва от Етиопия. В тези земи навремето са били свещени животни. Много приличат на сфинсковете – с издължени уши и муцуни. Косъмът е по-различен – тя е късокосместка котка. Не е хипоалергенна, но е по-безопасна. Абесинската котка е позната още като котка заек.
