РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 17.07.2019

17.07.2019

1031

За ратификация е предложено Рамковото споразумение за промишленото сътрудничество F-16 блок 70

Правителството на Република България прие Решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Рамково споразумение между Министерството на икономиката на Република България и Lockheed Martin Global INC относно програма за промишлено сътрудничество F-16 блок 70.

С него се създават необходимите условия за изпълнение на приетия от Народното събрание актуализиран Проект за инвестиционен разход (ПИР) „Придобиване на нов тип боен самолет“ и заложеното изискване за осъществяване на индустриално сътрудничество във връзка с изпълнение на проекта.

По време на разговорите Министерството на икономиката изрази очаквания да бъде спазен балансът между двете страни на договора – придобиването на отбранителни способности и принос за повишаване на конкурентоспособността на индустрията. Акцент бе поставен върху намерението базовите способности да бъдат надградени, така че да се създадат възможности за регионално сътрудничество.

Допълнителни мерки са одобрени в Плана за действие с мерките за подобряване на инвестиционната среда

Министерският съвет актуализира мерките от План за действие с мерки, които адресират основните проблемни области, възпрепятстващи нарастването на инвестициите от 2016 г.

С решението на правителството се одобряват и редица нови мерки, насочени към дефинираните проблемни области: „Административни процедури във връзка с международния стокообмен и съпътстващи разходи при внос и износ“, „Разрешителни за строителство – брой процедури и време за тяхното изпълнение“, „Несъгласуваност на административните процедури, свързани с реализацията на инвестиционните намерения и забавяне при предоставянето на услугите от централната и местната администрации“, „Ниска ефективност на правната рамка за разрешаване на спорове“, „Независимост на съдебната система и корупция“ и „Липса на специалисти в търсени от бизнеса области и лошо качество на професионалното образование“. Запазва се въведеният през 2016 г. механизъм за наблюдение, чрез който Министерският съвет следи за напредъка по мерките на всеки три месеца.

Изпълнението на допълнителните мерки ще допринесе за подобряване на бизнес средата, за постепенно нарастване на инвестициите в България, за изпълнение на програмата за премахване на регулаторните пречки пред инвестициите в Европейския съюз, както и за постигане на целите на третия стълб от Инвестиционния план за Европа.

Одобрен е План за 2019 г. за изпълнение на Националната стратегия за демографско развитие на населението на България

Правителството одобри план за 2019 г. за изпълнението на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.). Сред приоритетите в документа са забавянето на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението, преодоляването на негативните последици от неговото застаряване, както и ограничаването на диспропорциите в териториалното му разпределение.

В плана са предвидени мерки и дейности за подобряване на репродуктивното здраве на населението, осигуряване на заетост и намаляване на бедността сред младите хора и за осигуряване на равен достъп до качествено предучилищно и училищно образование. Всички мерки са насочени към благоприятно повлияване върху основните демографски показатели – раждаемост, смъртност и миграции, развитието на качеството на човешките ресурси и адаптиране на секторните политики към демографските промени.

Планът систематизира набелязаните комплексни и секторни мерки, които оказват въздействие върху демографското развитие в краткосрочен и средносрочен план. Мерките ще бъдат финансирани от бюджетите на компетентните ведомства според Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, други оперативни програми, както и по европейски и международни проекти.

Одобрен е междинният доклад за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012-2022 г.

Положителна промяна се отчита на ключовите макроикономически индикатори в социалното и икономическото развитие на България през периода 2012-2017 г. Това се дължи основно на общата динамика на развитието на страната след 2012 г., изразяваща се в нарастване на БВП с темпове по-бързи от средните за ЕС, които, макар и частично, възстановяват в известна степен растежа от преди 2009 г. Това сочи анализът на резултатите от междинната оценка за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие на Република България (НСРР) за периода 2012-2022 г., одобрена от Министерския съвет.

НСРР е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Анализът на изпълнението на НСРР 2012-2022 г. показва, че определената в нея рамка на политиката за регионално развитие на страната като цяло се изпълнява, като основен принос имат инструментите на политиката за сближаване и съответното национално съфинансиране. Отчита се постигнат напредък над планираното по реализация на два от приоритетите – икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда, както и социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез създаване на условия за развитие на човешкия капитал, чрез реализираните проекти за изграждане и реконструиране на сгради и обекти на културата и обекти и инфраструктура за професионален спорт и спорт в свободното време. Наблюдава се и изразен напредък в изпълнението на мерки, свързани с повишаване дела на населението, живеещо на територия с реализирани планове за интегрирано градско развитие, както и напредък, свързан с изграждането на нови пътища (автомагистрали и републикански пътища I клас) и нарасналия дял на домакинствата с достъп до интернет.

Анализът показва също, че определената рамка на политиката за регионално развитие на страната като цяло се изпълнява чрез инструментите на политиката за сближаване и съответното национално съфинансиране. Същевременно е ясна необходимостта от по-конкретно адресиране на бъдещите мерки към специфичните икономически и социални проблеми на районите, в контекста на общите структурни предизвикателства пред развитието, свързани с конкурентоспособността им и способността им да предложат привлекателна и устойчива среда за предприятията и местните жители – инфраструктура, работещи институции, опростяване на бизнес средата.

За периода 2010-2016 г. се наблюдава силно ограничен напредък в преодоляването на междурегионалните различия в страната. Сред шестте района от ниво 2, на двата полюса на развитието са Югозападния – на първо място по всички разглеждани показатели, и Северозападния – на последно.

Като препоръки за подготовка на следващия програмен период след 2020 г. в междинния доклад е посочено, че паралелно с дискусиите на ниво ЕС, следва да стартира процесът на подготовка на стратегическите и програмните документи по политиката за регионално развитие.

Междинната оценка за изпълнението на НСРР за периода 2012-2022 г. е изготвена в изпълнение на разпоредбите на Закона за регионалното развитие. В нея е направена обобщена оценка на степента на напредък в постигане на целите на НСРР към 2018 г. и анализ на показателите за изпълнението на НСРР.

Българският институт за стандартизация ще бъде национален администратор за издаване на уникални идентификационни номера CS1-IID

Правителството определи Българския институт за стандартизация за национален администратор NRA/I в Република България за издаване на уникални идентификационни номера CS1-IID, съгласно стандарт БДС EN ISO 14816 „Телематика за пътния транспорт и пътния трафик. Автоматизирана идентификация за превозни средства и съоръжения. Номериране и структура на данни“.

Определянето на национален администратор е необходимо с оглед предстоящото въвеждане в експлоатация на Електронната система за пътно таксуване – компонент „таксуване на база на изминато разстояние (тол)“, както и за целите за регистриране и въвеждане на бордовите устройства, които ще бъдат използвани за събирането и отчитането на данни за изминато разстояние от пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона.

Актуализиран е съставът на Централния епизоотичен съвет към Министерския съвет

Правителството актуализира състава на Централния епизоотичен съвет към Министерския съвет.

Председател на Съвета е заместник министър-председателят Томислав Дончев. Заместник-председател е министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева, а секретар – изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните д-р Дамян Илиев. Членове на Съвета са министрите на вътрешните работи, на отбраната, на финансите, на здравеопазването, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на околната среда и водите, на икономиката.

Съветът е създаден за организиране, координиране и финансово осигуряване на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на особено опасни заразни болести, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби.

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще координира прилагането на регламента за свободното движение на нелични данни

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е определен за единно звено за контакт за прилагането на Регламента за свободното движение на нелични данни в Европейския съюз. Националното звено ще предоставя информация за евентуални изисквания за локализиране на данни, приложими на територията на България.

Новите правила ще стимулират икономиката, основана на данни и развитието на нови технологии. Целта е да се намали броят и обхватът на ограниченията за локализирането на данни и да се повиши доверието в системите за трансграничного им съхранение.

Одобрено е изменение на

ОП „Околна среда 2014-2020 г.“

Правителството прие изменение на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд на Европейския съюз и държавния бюджет.

Основните промени са свързани с прехвърляне на резерв за изпълнение от 6% по приоритетни оси 2, 3, 4 и 5 (ПО 2, 3, 4 и 5) в резултат на което се изменя процентното съотношение на средствата за всяка Тематична цел и всеки Инвестиционен приоритет. Променят се сумите по съответните приоритетни оси във финансовия план на програмата и размерът на финансовия показател „Общ размер на сертифицираните разходи от Сертифициращия орган“ по ПО 2, 3, 4 и 5, както и разпределението на средствата по кодове на интервенции по съответните приоритетни оси.

Също така са изменени стойностите на предложения индикативен ресурс за финансови инструменти по ПО 1 и 2, след извършената актуализация през 2018 г. на документа „Предварителна оценка на финансови инструменти и инвестиционна стратегия за финансови инструменти по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“. В резултат от актуализацията на инвестиционната стратегия за финансови инструменти за приоритетна ос 2 „Отпадъци“ е предложено разширение на обхвата на дейностите за финансиране по тази ос. В одобреното изменение на програмата са включени следните нови мерки:

Пилотни проекти за проектиране и въвеждане на иновативни технологии за събиране на битови отпадъци;
Пилотни проекти за проектиране и строителство на инсталации за рециклиране на разделно събрани битови отпадъци, различни от биоразградими, включително и осигуряване на необходимото оборудване и на съоръжения и техника за разделно събиране;
Проектиране и изграждане на центрове за повторна употреба на строителни отпадъци, включително доставка на съоръжения и оборудване;
Дейности по рекултивация на депа.

Новата мярка за рекултивация на закрити депа за отпадъци ще бъде насочена към общини с депа, които бяха предмет на наказателна процедура срещу България в Съда на ЕС.

Одобрени са 2 млн. лв. допълнителни разходи по бюджета на съдебната власт за 2019 г.

Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на съдебната власт за 2019 г. в размер на 2 млн. лв. Средствата са необходими за обезпечаване изплащането на възнаграждения по чл. 233, ал. 6 и 345, ал. 5 от Закона за съдебната власт.

Средствата ще се осигурят чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2019 г.

Одобрени са близо 2,6 млн. лв. за изплащане на стипендии за образователни резултати и дейности по НП „Заедно за всяко дете“

Министерският съвет одобри 2 597 603 лв. за изплащане на стипендии за образователни резултати на общинските училища и за финансово осигуряване на дейности по Национална програма „Заедно за всяко дете“.

Средствата се предоставят по бюджетите на общините от централния бюджет под формата на обща субсидия за делегираните от държавата дейности за сметка на бюджета на Министерството на образованието и науката за 2019 г.

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на МТСП за хората с увреждания

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2019 г. в изпълнение на Закона за хората с увреждания.

Съгласно преходните и заключителни разпоредби на закона, Националният осигурителен институт прекрати служебно изплащането на 25% от социалната пенсия за инвалидност, получавана към друг вид пенсия. Прекратените пенсии станаха част от предвидената в Закона за хората с увреждания финансова подкрепа, която от 1 януари 2019 г. се изплаща от Агенцията за социално подпомагане.

Одобрените допълнителни разходи са в размер 125 373 950 лв. и ще се използват за обезпечаване на изплащането на месечна финансова подкрепа за хората с увреждания от Агенцията за социално подпомагане на лицата с прекратени социални пенсии за инвалидност. Средствата са предвидени за сметка на намаление на трансфера от централния бюджет за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2019 г.

Със заключителна разпоредба на Постановлението се изменени и чл. 19 на Постановление № 344 на Министерския съвет от 2018 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 г.

С удължаване срока за предоставяне на услугите „Личен асистент“, „Социален асистент“ и „Домашен помощник“ с 4 месеца (до 31.12.2019 г.) се осигури продължаване предоставяне на услугите за над 12 000 потребители и се осигури грижа в домашна среда сред едни от най-уязвимите групи в обществото – деца и лица с увреждания, които не попадат в обхвата на механизма „лична помощ“ по Закона за личната помощ, както и възрастни в невъзможност за самообслужване.

Очаква се 43 800 първокласници да получат помощ в началото на учебната година

Еднократната помощ за ученици, записани в първи клас през учебната 2019/2020 г. ще бъде 250 лв., реши правителството. С тази помощ се очаква да бъдат подкрепени около 43 800 деца.

Еднократната помощ се отпуска по реда на Закона за семейни помощи за деца. Право да я получат имат семейства, чиито деца са записани в първи клас в държавно или общинско училище за първи път. Задължително условие за получаването на средствата е средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца да е по-нисък или равен на 450 лв.

Помощта се отпуска без доходен тест за деца с трайни увреждания, деца с един жив родител и за деца, настанени в семейства на роднини и близки и приемни семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Срокът за подаване на заявлението декларация за отпускане на помощта след записване на детето в първи клас е не по-късно от 15 октомври на текущата учебна година.

Разрешава се изпращането на военнослужещи и военни кораби за участие в Постоянните военноморски групи на НАТО

Правителството прие решение за разрешаване изпращането на до 9 военнослужещи и до 2 военни кораба от Въоръжените сили на Република България, за участие в Постоянните военноморски групи на НАТО и техните щабове, в съответствие с утвърждаваните от Северноатлантическия съвет на НАТО графиците за оперативното им използване.

Това решение е принос на България като страна-член към политиките и принципите на НАТО и е съобразено с нуждите на Северноатлантическия съвет на НАТО, и ресурсните възможности на Министерството на отбраната. С това участие Въоръжените сили на Република България ще допринесат към усилията на НАТО в морския домейн.

Шестият доклад за изпълнението на решенията на ЕСПЧ ще бъде внесен в Народното събрание

Министерският съвет прие решение за внасяне в Народното събрание на Шестия годишен доклад за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ, „Съда“) по дела срещу Република България за 2018 г., в изпълнение на решение на Народното събрание, прието на 21 септември 2012 г.

Република България ратифицира Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа през 1992 г. и по силата на тази ратификация призна юрисдикцията на Съда. Съгласно член 46 държавите членки имат международноправно задължение да изпълняват окончателните решения на Съда, установяващи нарушения на Конвенцията. Предприемането на необходимите мерки по изпълнението се контролира от Комитета на министрите към Съвета на Европа. Държавите членки имат договорно задължение да отстранят установените Нарушения на Конвенцията, като разполагат с известна свобода на преценка по отношение на средствата за това.

Темите на доклада са обособени в три части. В първата част е представена актуална информация за броя на осъдителните решения за изминалата година, броя на висящите жалби пред ЕСПЧ, както и, в резюме, някои решения на ЕСПЧ срещу България, постановени през годината.

Във втората част докладът съдържа информация за решенията на ЕСПЧ срещу България във фазата на изпълнение, като се посочват решенията, които са били изпълнени през годината и се маркират позитивните промени в законодателството и практиката в резултат на осъдителни решения на Съда.

В третата част докладът засяга основни проблеми, произтичащи от решенията на ЕСПЧ, по които се налага да бъдат взети допълнителни мерки. Тя е изготвена на базата на решения, резолюции и други документи на Комитета на министрите и Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ. В нея се посочват мерките, които законодателната, изпълнителната и съдебната власт следва да предприемат за успешното изпълнение на решенията и предотвратяване на бъдещи нарушения на Конвенцията и нови осъдителни решения срещу България.

Министерският съвет прие решение за изплащане на обезщетения по решения на ЕСПЧ

Правителството прие решение за изплащане на общо 183 030 лв. обезщетения в изпълнение на пет решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Решенията по делата срещу България са постановени в периода 31 януари 2019 г. – 16 май 2019 г. Присъдените суми по всяко от делата са в размер между 1000 и 28 500 евро.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството одобри отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост за държавна нужда за изграждането на пътен надлез на жп участъка Пловдив – Бургас, в землището на с. Карагеоргиево, община Айтос, област Бургас. Средствата за обезщетяване на собствениците, респективно правоимащите лица, на засегнатите имоти са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред Административен съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

„Български пощи“ ЕАД ще продадат чрез търг с тайно наддаване административни помещения, които не се използват от дружеството. Имотите се намират село Млекарево, община Нова Загора; село Нареченски бани, община Асеновград и село Раково, община Сливен. Продажбата на всеки от обектите ще се извърши по цена, не по-ниска от определената от независим оценител. Имотите не са необходим за дейността на „Български пощи“ ЕАД.

Недвижими имоти, собственост на „Земинвест“ ЕАД, гр. София, ще бъдат продадени чрез търг, при начални цени не по-ниски от пазарната стойност, определени от независим оценител, сертифициран от Камарата на независимите оценители в България. „Земинвест“ ЕАД е търговско дружество със сто процента държавно участие, в което правата на държавата, като едноличен собственик на капитала на дружеството, се упражняват от министъра на земеделието, храните и горите.

Областна дирекция „Земеделие“ – Добрич получава за управление имот с площ 213.68 кв. м в град Добрич, представляващ самостоятелен обект в сграда в гр. Добрич, ул. „Независимост“ № 5. До момента имотът е управляван от областния управител на област Добрич, но е с отпаднала необходимост. Той ще се използва за нуждите на Областна дирекция „Земеделие“ – Добрич.

На община Варна се прехвърля собствеността върху имот и част от имот – частна държавна собственост, за предоставяне на социални услуги. Общината ще изгради Център за подкрепа на лица с увреждания, включително с тежки множествени увреждания, и Център за социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и лица с умствена изостаналост. Имотите се намират в гр. Варна и представляват подблоково пространство с канцеларии, сервизни помещения и прилежащи изби с площ 272,81 кв. м на първия етаж в триетажна сграда в ж.к. „Дружба“ и самостоятелен обект с площ 179 кв. м на трети етаж в сграда на ул. „Кавала“ № 1-а в район „Одесос“. Центърът за подкрепа на лица с увреждания, включително с тежки множествени увреждания ще бъде създаден по процедурата за подкрепа за лица с увреждания на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г.

Министерството на културата получава за управление държавен имот в град Костинброд с цел опазване на групова недвижима културна ценност. Той представляван терен с площ 19 978 кв. м, попадащ в обект „Късноантична резиденция скретиска/ранновизантийска Кретискара и Ротонда“, който е групова археологическа недвижима културна ценност. До момента имотът е управляван от Министерството на земеделието, храните и горите, но е с отпаднала необходимост за ведомството.

От Министерството на образуванието и науката се отнема правото на управление върху имот – публична държавна собственост, намиращ се на бул. „Цариградско шосе“ № 125 в град София, поради отпаднала за ведомството необходимост. Имотът е с площ 69 260 кв. м. и към настоящия момент не се използва пряко от МОН. Предвижда се в последствие той да бъде предоставен за управление на ведомствата, ползващи построените в имота сгради.

България денонсира Европейската Конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност футболни срещи и ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия

Министерският съвет предлага на Народното събрание да денонсира Европейската Конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност футболни срещи и да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия, подписана на 3 юли 2016 г.

Конвенцията е подписана на официална церемония на 3 юли 2016 г. в гр. Сен Дени, Франция. В хода на церемонията Конвенцията е подписана от четиринадесет държави, в това число и Република България, представлявана от министъра на младежта и спорта, при условие за последваща ратификация.

Конвенцията ще замени сега действащата Европейска конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност футболни срещи, влязла в сила на 1 ноември 1985 година, ратифицирана със закон, приет от 37-то Народно събрание на 13 септември 1996 година и в сила за Република България от 1 декември 1996 година.

Причината за изготвянето на нова Конвенция е, че съдържанието на сега действащата Европейска конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност футболни срещи (CETS № 120) не отговаря и в известна степен противоречи на актуалните тенденции и най-добри практики при осигуряването безопасността по време на спортни мероприятия.

Основната цел на новата Конвенция (CETS № 218) е отчитане на влиянието на обществените промени (икономически, миграционни, политически, социални и технологични), върху футбола и гарантирането на безопасността по време на спортни мероприятия, постигане на ефективно взаимодействие между всички участници, ангажирани с осигуряването на безопасността. Конвенцията формулира нови и по-ясни цели, насочени към осигуряване на безопасна, гостоприемна и сигурна среда при провеждане на футболни срещи и други спортни мероприятия, а не единствено и само към контрол на насилието и лошото поведение на зрители на футболни срещи, каквито са целите на сега действащата Конвенция.

Одобрени са резултатите от българското участие в проведени заседания на Съвета на ЕС

Правителството одобри резултатите от българското участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по заетост и социална политика, проведено на 13 юни в Люксембург. По време на форума бе проведено гласуване за избор на страна, в която да бъде разположен Европейския орган по труда. За седалище на EOT бе избрана кандидатурата на Братислава. Проведена беше дискусия относно Европейския семестър през 2019 г. Бяха приети и заключения по темите за премахването на разликата в заплащането на жените и мъжете, както и за новите форми на труд и последиците за безопасността и здравето на работниците.

Съветът на Европейския съюз по земеделие и рибарство проведе заседание на 18 юни в гр. Люксембург. Председателството постигна частичен общ подход по предложението за Регламент за Европейския фонд за морско дело и рибарство. Комисията представи на Съвета и Съобщението си за актуалното състояние на общата политика в областта на рибарството и консултация по възможностите за риболов за 2020 г. В областта на селското стопанство министрите продължиха дискусиите по пакета за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г.

На заседанието на Съвета на ЕС по околна среда, проведено на 26 юни в Люксембург, министрите постигнаха общ подход по предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно минималните изисквания за повторното използване на водата. Приети бяха Заключения по темата „Към стратегия на Съюза за устойчива политика в областта на химикалите“ като част от мерките на Съюза за защита на гражданите от свързани с околната среда въздействия и рискове за здравето и благосъстоянието, по-специално по отношение използването на химикали и свързаните с тях опасения за безопасността.

Съветът по общи въпроси на Европейския съюз, формат „Кохезионна политика“ заседава на 25 юни в гр. Люксембург. Министрите обсъдиха подготовката на програмите, които ще осигурят финансиране през следващия програмен период от структурните фондове. Мерките целят подпомагане на реформите и изпълнение на годишните препоръки, предлагани от Европейската комисия към отделните държави за координация на икономическите и социалните им политики в рамките на т.нар. Европейски семестър.

Правителството одобри също така българската позиция за предстоящото неформално заседание на Съвета на ЕС „Правосъдие и вътрешни работи“, което ще се проведе на 18 и 19 юли в Хелзинки. В част „Правосъдие“ ще бъде обсъдена темата Бъдеще на правосъдието: Укрепване на върховенството на правото „Независимост, качество и ефективност на националните съдебни системи и значението на справедливия процес“. В рамките на работния обяд на министрите на правосъдието ще бъде обсъдена темата „Гражданското правосъдие в рамките на Европейския съюз и мултилатерализмът“. В част „Вътрешни работи“ ще бъдат разгледани темите за: бъдещето на вътрешната сигурност на ЕС; бъдещето на миграционната политика на ЕС; хибридните заплахи.

Съвет „Общи въпроси“ ще проведе заседание на 18 юли в гр. Брюксел. Ще бъде проведен политически дебат по актуалното състояние на процедурата по въпроса с върховенството на закона в Полша/Мотивирано предложение на ЕС по чл.7(1) от ДЕС и Многогодишната финансова рамка (МФР) за 2021-2027 г.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на МВР

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2019 г. Разходите в размер до 12 000 000 лв. са за финансово обезпечаване на сключени договори за изпълнение на дейности, свързани с издаването на българските лични документи.

Промени в Закона за чистота на атмосферния въздух облекчават административни услуги за бизнеса

Правителството одобри изменения и допълнения в Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ). С промените се изпълняват изискванията на Решение №704 от 5 октомври 2018 г. за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване. Целта е административните услуги за бизнеса да бъдат опростени и приведени в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. С промените в закона се регламентира въвеждането на изискванията и особените правила за издаването на Решение за освобождаване от задължение за спазване на норми за неорганизирани емисии (ННЕ) за летливи органични съединения и определяне на нови ННЕ в ЗЧАВ при спазване на определени изисквания за опазване на околната среда и човешкото здраве. По този начин ще се улеснят операторите, като процедурите за тях се регламентират в закона.

С промените в ЗЧАВ ясно се описват изискванията за лицата, които ще кандидатстват за оправомощаване от Българския институт по метрология (БИМ) за проверка на системите за улавяне на бензиновите пари на бензиностанциите. Така се регламентира начинът и изискванията за оправомощаване, както и отказ на ниво закон. Дава се възможност документът за калибриране на еталони и средства за измерване, свързани с процедурата по оправомощаване, когато свидетелството за калибриране е издадено от БИМ, да бъде осигурен по служебен път. Уреждат се ясни и точни срокове за извършване на проверката за оправомощаване.

Прецизират се и разпоредби, свързани с контрола на твърдите горива, както и с два европейски регламента относно вещества, които нарушават озоновия слой или флуорсъдържащите парникови газове, като ясно се разграничава терминът „унищожаване” по отношение на твърдите горива.

Проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на ЗИД на ЗЧАВ няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, тъй като за изпълнението на дейностите по прилагането на предложения проект не са необходими допълнителни разходи/трансфери. Те ще се изпълняват в рамките на приетите бюджети на министерствата на околната среда и водите и на икономиката за съответната година.

Проектът на ЗИД на ЗЧАВ, заедно с мотивите към него и оценката на въздействие, беше обявен за публично обсъждане на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и на портала на Министерския съвет за обществени консултации.

Информацията за потенциални аварии в съоръжения за минни отпадъци ще се актуализира веднъж на три години

Информацията за потенциални аварии, които биха могли да настъпят в съоръжения за минни отпадъци, ще се актуализира веднъж на три години. Това е регламентирано в изменения на Наредбата за управление на минните отпадъци, одобрени от Министерския съвет на днешното му заседание. В действащите към момента текстове на документа периодът за такава актуализация не е регламентиран.

Измененията в наредбата са мотивирани от бележки на Европейската комисия относно непълното транспониране в българското законодателство на изисквания, свързани с управлението на минните отпадъци.

С одобрените днес изменения се постига пълно съответствие на Наредбата за управление на минните отпадъци с разпоредбите на Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии.

Одобрен е проект на споразумение с Черна гора за сътрудничество при бедствия

Министерският съвет одобри проект на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Черна гора за сътрудничество при бедствия, като основа за водене на преговори. Проектът на споразумение се предлага от българска страна. Очаква се споразумението да бъде подписано в периода 25-26 юли 2019 г. в Подгорица.

Сключването на споразумението има за цел да осигури обща правна рамка за осъществяване на сътрудничество в областта на превенцията, готовността и реагирането при бедствия, както и да определи условията и реда за оказване на доброволна помощ между правителствата на Република България и Черна гора в случай на бедствие на територията на някоя от тях. Компетентните органи за прилагане на споразумението са министерствата на вътрешните работи на двете държави.

В проекта на споразумение са предвидени следните форми на сътрудничество: оказване на доброволна помощ в случай на бедствие или заплаха от настъпването му; обмен на информация, отнасяща се до превенцията, готовността и реагирането при бедствия; снабдяване на спасителните екипи с оборудване; организиране и провеждане на съвместни експертни срещи, семинари, конференции и учения; обмен на опит и добри практики; организиране на обмен и обучения на експерти; съвместно планиране, разработване и изпълнение на проекти и научни разработки в областта на превенцията, готовността и реагирането при бедствия и др.

Предвижда се споразумението да се сключи за неопределен срок и да влезе в сила от датата на получаване на последното от уведомленията, с които страните се известяват взаимно за изпълнението на съответните си вътрешноправни процедури, необходими за тази цел.

Одобрени са 5 млн. лв. за Българската академия на науките

Правителството одобри допълнителен трансфер по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2019 г. в размер на 5 млн. лв.

Средствата са предназначени за Българската академия на науките и се предоставят за провеждане на юбилейните тържества по случай 150-та й годишнина и за извършване на ремонтни дейности на две от сградите, които са със статут „паметници на културата“.

Част от допълнителните средства са предназначени да подпомогнат Академията в мисията й да провежда научни изследвания в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, да участва в развитието на световната наука, да изучава и увеличава материалното и нематериалното културно-историческо наследство на страната ни.

Последни новини

Клюки

ИГРИ В МРЕЖА

ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ

ПОПУЛЯРНА КАТЕГОРИЯ