Рейтинговата система на висшите ни училища беше призната като една от най-завършените в международен план. Като проект тя започна преди 2010 г., за да даде информация на кандидат-студентите за университетите. Благодарение на рейтинговата система ние преструктурирахме приема във висшите училища и в резултат на това висшето ни образование е единствената публична система, в която има обвързване на финансирането с качеството на образованието. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на представянето на новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2025 г.
Министърът говори и за положителните новини, свързани с реализацията на приема във висшето образование и с пазара на труда.
Петнадесетото издание на рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища в България в рамките на 52 професионални направления. Тя използва 52 индикатора – от качеството на обучението и научната дейност, до реализацията на завършилите и размера на доходите им след дипломирането, и обратната връзка на студентите. Тази година за първи път е включен и индикатор, измерващ оценката на студентите за посещаемостта на лекциите и упражненията.
Придобиването на по-висока степен на висше образование води до подобряване на шансовете за успешна реализация на пазара на труда, показва новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУ). Според изданието на националната рейтингова система за 2025 г., 85% от наетите висшисти, завършилите през предходните пет години магистърски програми след средно образование и 70% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование работят на позиции за висшисти или по призвание, докато едва 51% от завършилите бакалавърски програми работят на подобни позиции. Завършилите магистърски програми като цяло се отличават и с по-високи доходи, по-висок дял на осигурените и по-ниска безработица в сравнение със завършилите бакалавърски програми, каза Георги Стойчев – изпълнителен директор на Института „Отворено общество“.
Средно за всички висшисти български граждани, завършили в България през предходните пет години, делът на тези, които работят на позиция, за която се изисква висше образование или упражняват професия по призвание, се запазва на миналогодишното ниво от 61% при 46% през 2014 г. Безработицата сред тази група се задържа на равнище от малко над 2%, като за завършилите магистърски програми след средно образование това равнище е едва около 1%. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, също остава на достигнатото през миналата година рекордно ниско равнище от 14% при над 25% през 2014 г. Средният облагаем доход на завършилите нараства, достигайки до 2771 лева от 2523 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 г., което представлява близо трикратно увеличение в рамките на последното десетилетие.
Въпреки тези положителни тенденции, новото издание на националната рейтингова система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.
Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Военно дело“, „Медицина“, „Фармация“, „Металургия“ и „Дентална медицина“, а най-висока – сред завършилите „Социални дейности“ (3,88%).
Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите „Военно дело“, „Медицина“, „Теория и управление на образованието“ и „Дентална медицина“, а най-ниска - сред завършилите „Туризъм“ (25%).
Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията – „Теория и управление на образованието“, „Металургия“, „Фармация“ и „Военно дело“, а най-малък – сред завършилите „Транспорт корабоплаване и авиация“ и „Изобразително изкуство“ (под 75%).
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ (над 4700 лв.), следвани от тези, които са завършили „Национална сигурност“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Математика“, „Металургия“, „Обществено здраве“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Медицина“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3300 и 3800 лв.). На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направление „Администрация и управление“ на Американския университет (10 108 лв.) и „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (8568 лв.) и Нов български университет (7919 лв.).
Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (7107 лв.).
За поредна година първокурсниците във висшите училища с най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование се обучават в направленията „Медицина“ (5,73), „Фармация“ (5,70) и „Дентална медицина“ (5,63), „Информатика и компютърни науки“ (5,62) и „Математика“ (5,60). Най-нисък успех от завършено средно образование имат първокурсниците от направленията – „Материали и материалознание“ (4,45), „Металургия“ (4,47) и „Животновъдство“ (4,49). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната се запазва на миналогодишното ниво от 5,14. Това е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в рейтинговата система от 2013 г. насам.
Четирите професионални направления с най-голям брой студенти през 2025 година са: „Икономика“ (26 996), „Педагогика“ (16 713), „Медицина“ (13 485) и „Администрация и управление“ (11 773). За поредна година най-малко студенти се обучават в направлението „Теория на изкуствата“ – 53.
Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ – 19 799, следвано от Университета за национално и световно стопанство с 17 092 студенти и от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 16 285.
В 12 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В осемте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната. Другата половина се обучават в останалите 43 акредитирани висши училища.
В частни висши училища се обучават 11% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления: „Театрално и филмово изкуство“ – 68%, „Изобразително изкуство“- 43%, „Администрация и управление“ – 39%, „Теория на изкуствата“ – 36%, „Психология“ – 36% и „Национална сигурност“ – 32%.
В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се е увеличил повече от два пъти – от около 4% през 2013 г. до близо 9% от действащите студенти през 2025 г. За поредна година делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията – „Медицина“ (59% от действащите студенти), „Дентална медицина“ (48%) и „Ветеринарна медицина“ (33%). В още пет професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Фармация“ (16%), „Туризъм“ (14%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (12%), „Музикално и танцово изкуство“ (12%) и „Теория и управление на образованието“ (11%).
В страната има 111 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. От тези програми 43 са активни, т.е. в тях има записан поне един действащ студент. През 2025 г. активни съвместни програми има в 20 професионални направления в страната, като в тези програми са се обучавали 2,5% от всички действащи студенти.
Новост в рейтинговата система на страната за 2025 г. е включването на индикатори, измерващи оценката на студентите за посещаемостта на лекции и упражнения, както и тяхното усещане дали тези занятия имат задължителен характер. Данните от проведеното социологическо проучване показват, че почти 70% от студентите в страната са съгласни или по-скоро съгласни с твърдението „По-голямата част от моите колеги присъстват редовно на упражнения“, докато 50% от студентите твърдят същото по отношение на лекциите. На въпроса дали е задължително присъствието на студентите на упражнения, 72% от анкетираните студенти отговарят положително, докато по отношение на лекциите този дял е значително по-малък – едва 40% от студентите ги възприемат като задължителни.
Има разлика в субективната оценка на студентите от различните професионални направления за това колко редовно техните колеги посещават упражнения. С най-висока посещаемост на упражнения се открояват студентите от направленията – „Фармация“, „Горско стопанство“, „Дентална медицина“, „Ветеринарна медицина“, „Биологически науки“ и „Медицина“, като за тях делът на потвърждаващите редовната посещаемост на упражнения е над 90%. Почти 100% от студентите от тези направления възприемат упражненията като задължителни. За сравнение, направленията с най-ниски стойности по отношение на редовна посещаемост на упражнения са: „Изобразително изкуство“, „Философия“, „Социология, антропология и науки за културата“, „Музикално и танцово изкуство“, „Национална сигурност“ и „Икономика“, където около 50% дават потвърждаващи отговори.
По отношение на лекциите, също се наблюдават големи разлики в усещането за посещаемостта им от студентите, обучаващи се в различни професионални направления. Например, направленията, които са първенци, с над 80% посещаемост на лекции според студентите са „Военно дело“ и „Религия и теология“, а онези, с най-ниска, са „Ветеринарна медицина“ и „Спорт“, където под 30% потвърждават редовно присъствие на лекции от страна на техните колеги. Обстоятелствата и мотивите, при които се наблюдава висока посещаемост на лекции също са различни при различните направления – например, при „Военно дело“ почти 95% от студентите възприемат лекциите като задължителна част от тяхната програма, докато едва половината от студентите по „Религия и теология“ усещат тези занятия като задължителни.
В общите стандартизирани класации по професионални направления на Рейтинговата система на висшите училища за 2025 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ се класира на първо място в 22 професионални направления от общо 29, с които участва в класациите. Техническият университет в София се класира на първо място в шест професионални направления от общо 11, с които участва в класациите. Медицинският университет в София е първи във всичките пет направления, по които предлага обучение. Химикотехнологичният и металургичен университет има три първи места от общо шест. Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 13 висши училища оглавяват по една класация.
Рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в РСВУ за 2025 г. е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, Националния център за информация и документация, Националния осигурителен институт, Националния статистически институт, от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science, както и от проведени социологически проучвания сред работодатели, студенти, преподаватели и ръководни и административни служители във висшите училища.
Целта на рейтинговата системата е да подпомага кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България. Чрез интерактивната уеб страница на Рейтинговата система (https://rsvu.mon.bg) потребителите могат да се запознаят с предварително изготвени „стандартизирани класации“ на висшите училища по професионални направления, както и да направят свои „собствени класации“ с оглед на индивидуалните си интереси и предпочитания, използвайки наличните в системата индикатори и функционалности.
Рейтинговата система съдържа и информация за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища в България, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение.
Рейтинговата система на висшите училища в България през 2025 г. е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на Министерството на образованието и науката от консорциума „ИОО-С”, съставен от Института „Отворено общество – София“ и „Сирма груп“.
