Дизайнерът превърна домовете си в отражение на своята неподражаема естетика
Името на Джорджо Армани се свързва открай време с изтънченост, елегантност и строгост без излишества. Зад кулисите на модната му империя, оценявана на над 13 млрд. евро, се крие още една тиха, интимна империя от домове. Всеки от тях е като страница от автобиографичен роман, разказан чрез архитектура, материали и светлина.
В Милано империята „Армани“ започва от Виа Боргонуово. „Това е центърът на моята вселена.“ Така дизайнерът описва своята емблематична резиденция в Милано, разположена в сграда от XVII век на улица „Боргонуово“. Тя не е била представителна сграда за светски вечери, а интимно убежище, в което Армани черпи сили между проектите. С помощта на известния архитект Питър Марино, той създава интериор, който съчетава арт-деко дух от 30-те и 40-те години с етнически акценти и уникати от колекцията Armani/Casa. Цветовата палитра е като негова визитка – бяло, кремаво и топло сиво се редуват с контрастни елементи в черно и кафяво.
На остров Пантелерия пък може да се види „дивото сърце на Армани“. „Дълго време за мен Пантелерия беше просто един пуст остров… докато не се влюбих.“ През 1981 г. Армани купува три древни дамуси (типично сицилианска каменна структура – бел.авт.)в залива Кала Гадир. От тези вулканични постройки със сводести покриви, дизайнерът създава минималистичен оазис, заобиколен от над 200 палми, лозя и емоционална тишина. Тук се ражда и прочутото му вино „Oasi Passito“. Интериорът? Строг, елегантен, органичен – с естествени материали и мебели от Armani/Casa. Няма никаква показност, а само природа и стил.
Във Форте дей Марми пък е „морската колиба“ на аристократа. На брега на Тоскана се намира „първата ваканционна къща“ на Армани – по негови думи „една малка колиба на морето“. Без излишна претенциозност, но с характерната му визуална строгост – пясъчни тонове, отворени пространства и минимална намеса в архитектурата. Една турска баня и няколко фитнес уреда са единствените „модернизации“ през годините.
В Брони домът на Армани може да се сравни с един малък Версай в сърцето на Ломбардия. Още през 80-те години дизайнерът търси „нещо просто и уютно в провинцията“. И намира „миниатюрния Версайски дворец“ край град Павия – вила от 50-те години на XX век, почти в руини. След преобразяването ѝ се ражда класически интериор с дървени ламперии, камини и полилеи, където той, по негови думи, се отдава на „буржоазната си страна“. Домът му е като сцена за уединение и вдъхновение.
Резиденцията в Сен Тропе е въплъщение на екзотиката в сърцето на Прованс. Придобитият през 1996 г. дом в Сен Тропе е потопен в парк от кипариси, жасмини и над 25 евкалиптови дървета. Става въпрос за 700 кв.м. изтънченост – с басейн, веранди и интериор, където има от светъл камък и екзотично дърво до кадифени кресла на тигрови райета. Всичко това може да се нарече и еклектика, но тя е винаги в духа на Армани – балансирана, обмислена, дълбоко лична.
В Сен Мориц пък е резиденцията, отличаваща се с японски минимализъм в Алпите. Шалето на Армани напомня повече за Киото, отколкото за Швеицария. Интериорът, вдъхновен от японската простота, е с натурални материали и пътешественически реликви. Армани е прекарвал сутрините си в разходки из тишината на швейцарските гори, далеч от света, който самият той е помогнал да създаде.
В една от най-ексклузивните зони на Карибите – Galley Bay Heights, в Антигуа, Армани притежава вила, създадена от две слети постройки. Централният салон, обграден от павилиони и тераси, създава усещане за лекота като в курорт, но с естетика, достойна за модна кампания. Тропикът тук е премерен, архитектурен и елегантен.
Дизайнерът има и апартаменти в Ню Йорк и Париж.
През 2019 г. Армани купува пентхаус с гледка към Сентрал Парк. В него има огромни прозорци, урбанистичен лукс и, разбира се, минимализъм. В Париж пък – в сърцето на Сен Жермен де Пре, на крачка от Café de Flore, той създава дом, в който „семплотата става уют“. Липсва блясъкът на хайлайфа, остава само интимността на мисълта.
Коя е все пак нишката, която свързва всички тези домове? Те не са просто къщи, а сцени на живот, подредени като колекция. Всеки детайл – от цвета на възглавницата до избора на подовата настилка, е израз на едно и също вярване: че стилът е продължение на личността. Армани изгради свят, скрит от прожекторите, в който естетиката не се натрапва, а шепне.
