Бразилец и екипът му възстановиха чертите на свети Николай, епископ Мирликийски, смятан за прототип на добрия старец с подаръците
Истинското лице на светеца, вдъхновил Дядо Коледа, може да се види за първи път от почти 1700 години, след като учени го възстановиха по черепа му.
Свети Николай от Мира е раннохристиянски светец, чиято слава да помага тайно с щедри дарове на бедните и онеправданите е вдъхновила холандската народна фигура на Синтерклаас, който по-късно става Дядо Коледа в САЩ.
Нито едно реално изображение на човека зад мита обаче не е оцеляло през вековете, като повечето представяния на свети Николай датират от времената много след смъртта му през 343 г.
Сега възстановеното му лице може да се види за първи път от времето на Късната Римска империя, след като експерти по съдебна медицина успяха да възродят неговите черти, използвайки черепа му.
Бразилецът Сисеро Мораес, водещ автор на новото изследване и специалист по 3D дизайн, казва, че това е “силно, но нежно лице”. Според него то е “любопитно съвместимо” с “широкото лице”, описано в стихотворението от 1823 г. “Посещение на свети Николай”, широко известно като “Беше нощта преди Коледа”.
“Черепът има много здрав вид, създавайки силно лице, тъй като размерите му по хоризонталната ос са по-големи от средните –
разказва за работата си Мораес. – Това води до широко лице, което, съчетано с гъста брада, много напомня на фигурата, която имаме предвид, когато мислим за Дядо Коледа.”
Хосе Луис Лира, съавтор на г-н Мораес и експерт по житията на светците, описва значението за християнството на истинския Николай Мирликийски:
“Той е бил епископ, живял в ранните векове на християнството, и е имал смелостта да живее според ученията на Исус Христос дори с риск за живота си. Предизвика властите, включително римския император, с този свой избор. Помагал е на нуждаещите се толкова често и ефективно, че когато хората са търсели символ на доброта за Коледа, вдъхновението идвало от него. Паметта за светеца е всеобща не само сред християните, но и сред всички народи”.
Сисеро Мораес на свой ред обяснява как известният светец се е превърнал в легенда днес. “Протестантската реформация, ръководена от Мартин Лутер, е движение, което допринася за изчезването на предаността към свети Николай в много страни – разказва бразилският експерт. – Забележително изключение е в Холандия, където легендата за Синтерклаас – която е езиково потискане на името на светеца – остава много силна, като дори повлиява на колониите на тази нация. Една от тези колонии е град Ню Амстердам, днес Ню Йорк, където легендата е преобразувана на английски в името Дядо Коледа (Санта Клаус). Той е описан като
старец, който наказва лошо държащите се деца и награждава тези, които се държат добре,
с подаръци. Образът на Дядо Коледа, какъвто го познаваме днес, се основава на илюстрация на Томас Наст за списание Harper’s Weekly в началото на 1863 г.”
Този образ от своя страна е вдъхновен от описанието в стихотворението от 1823 г. “Посещение на свети Николай”, приписвано на Клемент Кларк Мур. Стихотворението поражда много популярни представи за магическата фигура на добрия старец, включително розовите му бузи, елените, шейната му, чувала с играчки и “широкото лице”, описано по-рано.
За да създадат лицето, Мораес и неговият екип
използвали данни, събрани през 50-те години на миналия век от Луиджи Мартино,
с разрешение от Centro Studi Nicolaiani. През 1957 г. професорът по анатомия от университета в Бари Луиджи Мартино каталогизира, измерва и снима костните мощи на светеца. Професорът дори се опитва да скицира как би изглеждал свети Николай, ако върху черепа имаше меки тъкани.
“Първоначално възстановихме черепа в 3D, използвайки тези данни. След това изградихме профила на лицето, използвайки статистически прогнози. Допълнихме това с техниката на анатомична деформация, при която томографията на главата на жив човек се настройва така, че черепът на виртуалния донор да съвпада с този на светеца. Крайният резултат е интерполация на цялата тази информация, търсеща анатомична и статистическа съгласуваност”, разкрива Сисеро Мораес начина на работа на екипа си.
Получени са две изображения: едното е по-обективно в сива скала и друго, по-артистично с добавени елементи като брада и дрехи, вдъхновени от иконографията на свети Николай.
Останките на светеца обаче разкриват не само лицето му. “Той
очевидно е страдал от тежък хроничен артрит в гръбначния стълб
и таза и черепът му показват удебеляване на костите, което може да причини чести главоболия. Хранел се е предимно с растителна храна”, посочва бразилецът.
В сътрудничество с изследователи от различни университети по света Сисеро Мораес е автор на възстановките на лицата на редица личности от древността, сред които египетски фараони като Тутанкамон и Аменхотеп I, Мария Магдалина, свети Антоний, руския цар Иван Грозни и много други.
Приживе свети Николай е бил епископ на Мира в днешна Турция. Роден е в село Патара в семейство на богати родители, които починали при епидемия и оставили на сина си голямо състояние.
Като благочестив християнин младият мъж следвал учението на Исус
да се раздели с всички светски притежания и да ги раздаде на бедните –
и това е, което той прави, като се старае всички направени дарения да останат тайни.
Приписват му различни чудодейни дела, заради което е известен и като Николай Чудотворец. Сред най-прочутите му благодеяния е спасяването на три момичета от проституция, като плаща зестра по една кесия злато за всяко, което им позволява да се оженят.
Твърди се също, че е
възкресил три деца, убити от месар, който планирал да ги продаде като свинско месо
Младите холандци, пристигнали в САЩ, наричали свети Николай “Синтерклаас”, което по-късно става Санта Клаус. В съвременните изображения той е показан като едър старец с брада, облечен в червено и бяло. Но някои предполагат, че оригиналният герой е бил облечен в зелено и че модерните му цветове са резултат от маркетингова кампания от 30-те години на “Кока-Кола”. От компанията обаче твърдят, че рекламата им е вдъхновена от по-ранни изображения.
Първоначално светецът е погребан в Мира, а костите му по-късно са пренесени в Бари в Италия, където се съхраняват в специално издигната в негова чест базилика.
През октомври тази година бе съобщено, че при археологически разкопки в стара черква в Турция, която е била наводнена през средните векове от Средиземно море, е открит вероятният гроб на светеца. Друга черква е била построена върху основата на по-древната, за да защити гроба на епископа, но едва наскоро археолозите са открили мозайка и каменна настилка от предишното светилище, което ги отвело до
последното място за покой на Николай Чудотворец
Византийската черква, построена върху древната основа, е била място за поклонение на православните християни между V и XII век. Tя е част от списъка на обектите на световното наследство на ЮНЕСКО от 1982 г.
Древната постройка е била открита за първи път през 2017 г. от изследователи, извършили електронни проучвания под черквата “Св. Николай” в град Демре край Анталия, които разкриват празнини между пода и земята. Сега екипът твърди, че може да е открил гробницата на светията, но все още работи, за да премахне внимателно пода на византийската постройка, за да не я повреди.
“Стигнахме до останките от първата черква и пода, на който е стъпвал свети Николай”, казва Осман Еравсар, ръководител на провинциалния съвет за опазване на културното наследство в Анталия.
Точното местонахождение на тялото на свети Николай винаги е било мистерия. Сега изследователите смятат, че по времето на смъртта му през 343 г. той е бил погребан в черквата в Демре, където е лежал необезпокояван до XI век. Доскоро се смяташе, че останките му са били пренесени нелегално в италианския град Бари от търговци през 1087 г. Турските археолози обаче сега предполагат, че търговците са отмъкнали грешните кости и тези, които са отишли в Италия, са принадлежали на анонимен свещеник. Нещо, с което властите на италианския град Бари със сигурност не биха се съгласили.
