Два часа са делили нежеланото от родителите си дете от възможността да вижда
Две бебета. И двете недоносени – родени в 26-а и 28-а гестационна седмица. И двете тежат едва по 750 грама – колкото да се съберат в две човешки длани. И при двете ретинопатията на недоносеното напредва с часове и заплашва да угаси зрението им завинаги.
При децата, родени твърде рано или с много ниско тегло, нормалното развитие на кръвоносните съдове на ретината прекъсва. В опит на организма да възстанови съдовете, те започват да растат патологично – образуват крехки и несъвършени съдове. Това може да доведе до пълно отлепване на ретината и необратима слепота. Състоянието се развива изключително бързо и агресивно, а прозорецът за реакция е броени дни. Ннавременният скрининг и бързата лекарска намеса са единственият мост между пълната тъмнина и шанса детето да вижда.
Заради критичното състояние на двете бебенца преместването им до операционна е невъзможено. Затова операционната отива при тях – в кувьозите на педиатрията „Проф. д-р Иван Митев“, където на място в кувьозите ги оперира невроофталмологът проф. д-р Александър Оскар, ръководител на Катедрата по офталмология на Медицинския университет в София и началник на Клиниката от очни болести в Александровска болница.
Операциите при ретинопатия на недоносеното са сред най-фините и рискови интервенции в цялата офталмология. Да оперираш очите на дете, родено с тегло от едва 750 грама, означава да работиш върху органи с размерите на малко грахово зърно, където структурата на ретината е с дебелина на частици от милиметъра. Всяка манипулация изисква абсолютна микрохирургична прецизност, защото и най-малкото отклонение или забавяне може да причини необратима щета. Сложността се удвоява, когато операцията се извършва не в контролираната среда на класическа операционна зала, а директно в кувьоза на неонатологичното отделение. Бебетата в такова състояние са дихателно зависими, изключително нестабилни и всеки транспорт крие риск за живота им. Офталмологът трябва да работи бързо и безгрешно при ограничено пространство, с мобилна апаратура и под непрекъснатото мониториране на жизнените показатели на новороденото. В тази среда вътрешновитреалното инжектиране на медикамент или лазерната коагулация не са просто хирургически процедури – те са висш пилотаж в медицината, при който лекарят балансира между спасяването на зрението и запазването на крехкия живот на детето.
Зад еднаквата диагноза на двете оперирани бебета обаче стоят две болезнено различни съдби, разказа за „24 часа“ проф. Оскар. Едното дете е чакано, обичано и транспортирано бързо след реакция на д-р Тодор Кожухаров от Русе. Другото – със синдром на Даун – е изоставено от родителите си в болницата. При него заболяването прогресира бързо, а за спасителния скъпоструващ медикамент рутинната практика изисква седмица чакане. Седмица, която означава сигурна и необратима слепота.
И тук медицината спира да бъде просто професия и става мисия. Проф. Оскар говори директно с фирмата-вносител. Без излишни думи, с извънредна организация и намиране на юридическо решение, медикаментът е доставен за броени часове. В битката за момченцето се включва и целият екип на доц. Ралица Георгиева – началник на Клиниката по неонатология в педиатричната болница и преподавател в МУ – София. Заедно с тях лекарството е приложено и необходимите инжекции са поставени успешно.
Два часа. Точно толкова са делели едно изоставено дете от възможността да вижда. В клиниката това бебе не е „изоставеното дете със синдром на Даун“. То е просто едно от техните деца. И пред неговия кувьоз лекарите за пореден път доказват, че за истинската медицина няма „желани“ и „нежелани“ животи.
Тези спасени очи са най-живото потвърждение за смисъла от работата на Александър Оскар, който наскоро защити и степен „Доктор на медицинските науки“. Научният му труд, обхванал над 600 недоносени деца, доказва, че с навременна намеса тежките случаи на слепота могат да бъдат предотвратени. Но отвъд високата наука, титлите и академичните аули, остава най-важното: малки като грахови зрънца очи, които днес имат шанса да пораснат и да видят света.
