За политиката днес ще бъде кратко. Отдавна съм ви писал и го гледате с очите си, че така става. А какво става:
1. Сценарий Учителят Уешиба, точка 2: искате власт – на ви власт. Точка три – ваазари, ипон или каквото там от тоя вид – следва.
2. Нали помните, какво ви писах и говорих по телевизиите – и казала кравата – му-у-у-у. Козичката чула и казала – ме-е-е-е-е. И почнали салтоморталетата. Е, гледайте сега салтоморталетата.
Сега за войната. Чакаме си юруша. Докато чакаме, правим анализите съгласно Клаузевиц.
И тъй юрдечета мои – Клаузевиц (ден 3)
Първото и най-важното правило, пише Клаузевиц за изпълнение на трите цели (които ви описах вчера) е използването на всичките налични сили с максимална енергия. Всяка умереност ни отдалечава от крайната цел. Като погледнем към войната в Украйна, това си е критика към руската армия. Даже при много благоприятни обстоятелства, пише Клаузевиц, е неразумно да се отказваме от прилагане на максимум усилия за постигане на набелязаните цели.
Второто правило, пише Клаузевиц, е да се съсредоточат колкото с е може повече сили на участъка, където ще бъде нанесен главният удар. Прилагаме тази мисъл към очаквания украински юруш. Американците говореха на украинците, че трябва да оставят Бахмут и да се съсредоточат върху юруша. Украинците не слушат и все повече украински части се смилат при Бахмут. Нарушава се изискването на Клаузевиц за съсредоточаване на максимално количество сили на участъка на главния удар. Вероятността за успех на юруша намалява.
Третото правило, пише Клаузевиц е никога да не се губи време. Ако с изчакване не се постигат важни преимущества, то е необходимо да се пристъпи към решителни действия. С бързината могат да се пресекат действията на противника в зародиш и да се наклонят везните на общественото мнение на наша страна.
Какво става в Укайна? Украинският юруш се бави и с това изчакване не се постигат никакви важни преимущества. Напротив – с бързи действия руснаците смилат украинските части, неободими за юруша.
И тъй виждаме, че предстоящият юруш вече нарушава изискванията на Клаузевиц. Ето защо, американските аналитици оценяват вероятността му за успех като малка.
Така, сега от Карл фон Клаузевиц се прехвърляме към анализите на Крякан фон Юрдековиц или казано по нашенски – на анализите на Кряки от Юрдековица. Какво имаме вчера тук
1. За да постигне нещо на тоя свят, Витанов трябва да се катери по раменете на гиганти. Така е Кряки, това за раменете на гигантите е мисъл от един велик човек. Но като драпаш из калта на локвата, нито ще се качиш на раменете на гигантите, нито ще постигнеш нещо в живота. Само ще движиш въздуха с крякане и ще бълбукаш калта с човката. Каквато е и доктрината на учителя ти Ганю фон Балкан.
2. Каква математека има в това да се отъркаш в някой велик мъж, чуди се Кряки. Кряканчо, Клаузевиц отдавна е математизиран. По съвременните генерални щабове се използва много математика и компютърни симулации. В Крякановата локва това не се знае. Там математика няма. Има важно плаване насам натам придружено с крякане, за да ни обърнат внимание.
3. Един Крякан спрял заради мен да чете Блиц. Странна работа – хем не чете Блиц, хем пише там коментари под публикацията ми в Блиц. Крякан послъгва яко. Чете, присвива се от злоба и пише ли пише.
4. Витанов имал патологичен нарцисизъм. Това ли измислихте? Браво. Застава Крякан пред огледалото и пита, кой е най-хубав на света. И огледалото всеки ден му отговаря, че не Крякан е най-хубав на света. Как да не злобееш срещу всичко. Интересно защо Крякан злобее срещу Витанов, който си признава, че е грозен. А, Крякане? Какво те боцка от вътре? Завиждаш май, а!
Да спрем дотук. Виждате разликата в нивата на Карл фон Клаузевиц и Крякан фон Юрдековиц. Моят коментар по това е простичък: Вън простотията от българското интелектуално пространство!
Следват рубриките
Политологията –(Ден 123)
караме нататък с политическия конфликт. Политическият конфликт беше стълкновение и противоборство на различни социално-политически сили, свързани с политически субекти със стремежи за реализация на политически интереси и цели, свързани с борбата за взимане на властта и нейното преразпределение.
Политическият конфликт си има функции. Те могат да са позитивни и негативни. Да почнем с негативните, че то това е нормалната ситуация по нашите земи. Те се проявяват, когато няма воля за сътрудничество и мирно регулиране на конфликта. Така се стига да катастрфи, разрушаване на окръжаващата среда и т.н.
Като гледаме как ситуацията в Украйна се скофтва за украинската страна, все по реална става перспективата Румъния да стане прифронтова държава. С нестабилноста в тила и – в България, се появяват опасности за южния фланг на НАТО. И се сещате какво става. Българското политолог реве, че няма външна намеса в политическите процеси за съставяне на правителство. Аз казвам нещо просто. И казалата кравата – м-у-у-у-у и казала козичката – ме-е-е-е. Дотук да съм казал нещо за външна намеса? И почвали салтоморталетата. Нали това казах? И защо го казах? Ами кравата и козичката добре знаят за отрицателните функции на конфликта и гледат да пуснат в действие положителните функции на конфликта, които водят до създаване на съюзи и коалиции и така се предотвратява дестабилизация на властта. Салтоморталета трябва да има значи. Какво става у нас. Едната страна знае какво е ваазари и ипон и прилага тактиката на Учителя Уешиба. Другата страна ги е чувала тези работи, ама не е съвсем наясно, какво е това. Очакван резултат – манджа с грозде, тоест салтоморталета плюс ваазарита и ипони.
Следва малко демография от книжката
ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 81)
… Ние няма да можем да се спасим от миграцията. Затова следва да я възприемем прагматично да у използваме за укрепване на нашето общество и на българската индивидуална, регионална и национална сигурност…
Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка. Писано през 2005 година.
Обещавам да помисля за второ издание. Ще поседи на опашката, защото имам да пиша други книги. В най-завършен вид е книгата с работно заглавие „Япония за напреднали“. Говоря ви за ваазарита и ипони. Защо ли? Е, като излезе книжката ще видите защо.
Обратно към имиграцията. Малко за термина. Емиграция – нашите хора бягат в чужбина. Имиграция – от чужбина тичат при нас. Още преди 20 години Витанов написа, че не може да приемаме куцо и сакато в държавата си, а имиграцията трябва е такава, че да укрепва националната сигурност. И какво още написа Витанов преди 20 години?
1. Не бива да се приемат повече мигранти отколкото обществото може да интегрира. И се изреждат начни за количествен контрол. Например – квоти по страни. Не щеш мигранти от дадена страна – квота – 0. Това е толкоз просто и логично, дето го е казал оня поет.
2. Интересите на имигрантските мрежи бързо ще застанат срещу интересите на българската държава. Айде, бе! Я да припомним, какво бе казано тогава – Витанов само яде народните пари и финансирането на изследванията му веднага трябва да бъде спряно. Е, Витанов изнесе изследванията в чужбина и не яде народните пари. А тия, дето ги ядоха, какво направиха? Допуснаха ли формирането на големи имигрантски мрежи – допуснаха. Застанаха ли интересите на тези мрежи срещу интересите на държавата – застанаха. Какво да кажем тук. Ами да цитираме класиката – Ашколсун бе, кьопооолар!
И за финал тук, какво написа още Витанов преди 20 години. Ами ето какво:
….. В допълнение към директния контрол държавата трябва да разработи подходяща система от грижи за имигрантите, която да измести влиянието на клановете, родовите мрежи и другите видове имигрантски мрежи. Осовната цел на действията на държавните структури трябва да бъде пресичането на каналите, по които благата текат от имигрантите към други хора и недопускане на изземването на държавни функции от имигранските мрежи. …
Не забравяйте. Преди 20 години за тези си думи, Витанов бе охулен, а финансирането на изследванията му спряно. Днес Витанов казва – не съм изял и една стотинка народна пара за тези изследвания. Марш да викате – Ашколсун ! – на тия дето ядоха парите и ви доведоха да такива грандиозни резултати като – бусове с мигранти да ви се търкалят по главите. Но това си е нищо. Веселбата тепърва започва. А изследванията на Витанов ли? Те си вървят. И си се публикуват само в чужбина. А вие какво да правите? Ами как какво – отивате до локвата и гледате как юрдечетата са набили човки в калта и я бълбукат. Това е велика дейност, която заслужава огромно финансиране. Финансирайте – яко ще прокопсате. Ако усещате сарказъм – о, да , има сарказъм.
Спираме за днес.
Следва рубриката
Въпросите и отговорите на Витанов
Колко дни вече е валидна прогнозата на Витанов за болници, празни от Ковид – 280. Я-а-а-а-а, станаха 9 месеца, Че и десетият почнал.
Колко дни вече е валидна прогнозата на Витанов, че няма да има дифузно разпространение на Ковид вируса – 384. 1 година и 19 дни. Вече имаме прогноза на Витанов, чиято валидност прехвърли 1 година. Летвата за тези, които ще анализират и прогнозират следващите пандемии е вдигната доста високо. И още ще се вдигне.
Та в тая рубрика подкарахме теорията и практиката на конфликта.
Въпрос – какво още може да се каже за структурата на конфликта ?
Почнахме да разчепкваме участниците в конфликта. Те биват основни и второстепенни. От основните се откроява инициаторът на конфликта. След второстепенните трябва да се вгледаме в подстрекателите и организаторите на конфликта. Тия не участват пряко в конфликта, но имат за задача да въвличат нови участници в него. Има и групи за поддръжка на страните в конфликта. По някое време могат да се появят и посредници за разрешаване на конфликта. А пък какво ще е влиянието на участник в конфликта зависи каква е поддръжката му сред околните и какво ресурси и възможности има тоя участник.
Е това беше сухата теория. Сега да понамажем сухата теоретична филийка с практическо масълце. Масълцето се нарича няколко въпроса към текущия политически конфликт в България. И тъй
1. Конфликтът си има инициатор. Сами си отговаряте на въпроса – кой е той?
2. Конфликтът си има подстрекатели. Отговоряйте си на въпроса – кои са те? Да не забравите и света на животните – крави, козички, меченца и тъй нататък.
3. Конфликтът си има организатори. Мислете си кои са те?
4. В конфликта има и групи за поддръжка. А пък те кои са? Подсказка – пльос шкембето на павето.
5. В конфликта се появиха и посредници за разрешаването му. Едните знаят, че всеки конфликт може да бъде решен с подходящо ваазари или ипон, другите знаят, че всеки конфликт може да бъде решен със забъркване на още по-голям конфликт, третите пък се чудят и маят, как да стабилизарат южния фланг на НАТО че да държат баба Меца далеч от медеца на топлите морета.
Е, намазахме филийката с масло. Малко медец отгоре – помисляте си за ресурсите и влияните но основните и второстепенните участници в конфликта и готово – сухата филийка стана филия с мед и масло. Приятна консумация!
Хайде стига за днес, че почва парламентарният театър, а той не е за изпускане.
Желая здраве и успехи и нека вирусите и войната да ви подминават.
