Преди 75 години – на 31 януари 1950 г., президентът на САЩ Хари Труман одобрява произвеждането на водородна бомба. Учените, които участват в ядрената програма, обявяват, че подобно оръжие крие потенциална опасност за човечеството и трябва да бъде прекратено производството му, е отбелязано от отдел “Справочна” на БТА. Много военни експерти обаче настояват работата да продължи, защото това ще осигури сигурността на страната и на световния мир, посочват информационните агенции.
На 1 ноември 1952 г. САЩ успешно детонира „Майк“, първата в света водородна бомба. Това става на Маршаловите острови в Тихия океан, се сочи още от “Справочна”.
БТА информира за събитията около решението на президента Труман в бюлетин “Международна информация – Служебен”:
За водородната бомба
Вашингтон, 27 януари 1950 г. /Ройтер/ Американската комисия по атомната енергия днес е обсъдила съвместно с комисията при Конгреса техническите подобрения на “всички видове атомни оръжия”, както бе заявено от сенатора Брайън Макмахон – председател на комисията при Конгреса, след едно заседание при закрити врати.
Това съобщение означава, че е бил обсъждан въпросът за водородните супер-бомби.
Запитан, дали е съгласен с изявлението на Бернард Барух – бивш американски представител в Комисията по атомната енергия при ООН, че Съединените щати трябва да произвеждат водородната бомба, ако е възможно, сенаторът Макмахон отговори:
“Трябва да бъде отдадено голямо значение на препоръката на г-н Барух във всяко отношение по този въпрос”.
***
Лондон, 28 януари 1950 г. /ББС/ На конференцията по печата, която президентът Труман е имал снощи, той е заявил, че още не е решил дали Съединените щати ще продължат да усъвършенстват развитието на новата водородна бомба. Той е подчертал, че решението за това лежи изцяло в негови ръце.
Един от видните американски атомни учени д-р Юри, в една реч, произнесена вчера, е настоял да се продължи работата по развитието на новата водородна бомба преди Русия да го стори първа. Притежаването на такава бомба, е заявил той, би дало такава мощ на правителството, че може никога да не стане нужда тя да бъде използвана.
Д-р Юри предполага, че Съединените щати са решили още преди пет години да не cе произвежда ворододна бомба, базирайки се на предположението, че Русия не ще може да произведе една обикновена атомна бомба в продължение на 10-15 години. Cега, обаче, е заявил той, положението е твърде опасно за Съединените щати.
Освен д-р Юри други двама видни членове на Конгреса също са се изказали в полза на произвеждането на водородна бомба, като са изтъкнали вчера, че Съединените щати ще трябва незабавно да започнат работата по усъвършенстването и производството на бомбата. Единият от тях е Карл Винсент, председател на военната комисия при Камарата на представителите, а другият е Бернард Барух, авторът на първоначалния план на Съединените щати за международен контрол над атомната енергия.
***
По водородната бомба
Вашингтон, 28 януари 1950 г. /Ройтер/ Задкулисните противоречия по въпроса, дали Съединените щати да развият производството на водородно-хелиевата бомба, се разгарят открито, и учените очакват съдбоносното решение на председателя Труман.
Възраженията против производството на бомбата поради морални съображения биват задушавани от вълна от искания на влиятелни среди, че Съединените щати трябва да започнат производството, преди Русия да ги изпревари. (…)
Някои среди тук смятат, че председателят, имайки зад себе си силната подкрепа на Конгреса и военните среди, евентуално ще реши да даде на учените сигнал за започване на производството. Но се смята, че това може да съвпадне с нови опити за постигане на някакво атомно споразумение с Русия. Резултатите от подобни опити ще решат, дали проучванията върху бомбата ще продължат или не.
Обикновено добре осведомени среди съобщиха, че генерал Омар Брадли – председател на обединените началник-щабове, бил на мнение, че Съединените щати трябва да изработят супер-бомбата преди руснаците.
Такова било мнението на председателя на Комисията за въоръжените сили при Камарата на представителите Карл Винсън (…).
(…) Някои членове на Конгреса, като д-р Чарлз Йитън – републиканец, член на Комисията по външните работи при Камарата на представителите, смятат, че е дошло време да се поиска спиране на производството на нови и по-страшни оръжия за масово унищожение.
Те заявиха, че преди да бъде взето някакво решение, необходимо е да се направят нови и по-големи усилия, за да се постигне споразумение с Русия за ефикасен международен контрол над всички атомни оръжия. Изчисленията за разноските при производството на една водородна бомба предвиждали една сума от 200 милиона до 2 милиарда долара.
Смята се, че нейната теоретическа разрушителна сила ще се простира върху площ от 50 до 200 квадратни мили.
***
Западният печат за водородната бомба
Париж, 30 януари 1950 г. /Радио – бълг. ем./ Напоследък западният и специално американският печат разисква оживено въпроса за произвеждане на новата водородна бомба. В днешната си уводна статия големият френски ежедневник в. “Монд” разгледа също този въпрос.
(…) Главният въпрос, който се поставя, е дали ще може безпрепятствено да започне производството на толкова силно оръжие, което рискува да постави в опасност самото съществувание на човечеството. И тъй като не е изключено и Съветите да открият тайната на производството на тази бомба, възможният резултат лесно може да се предвиди.
Привържениците на произвеждането на водородната бомба, обаче, се аргументират по следния начин: Ако и САЩ, и Съветският съюз произведат тази невероятно разрушителна бомба, никоя от двете страни не ще посмее да я употреби. А това е най-сигурният начин да се избегне войната. Ако, обаче, САЩ биха се подвоумили да употребят водородната бомба, Съветите положително, при положение, че открият тайната на нейното производство, не биха имали същите скрупули. В такъв случай, ако САЩ не вземат своевременно необходимите мерки, Съветите не биха имали даже нужда да си послужат с тази бомба, тъй като заплахата ще бъде достатъчна, за да наложи всички руски искания на останалите народи, които, обезоръжени, няма да имат никаква възможност да се противопоставят на Съветите.
Според последните сведения от САЩ, американското обществено мнение защитава все повече становището, че при сегашното международно положение, на САЩ се налага да започне веднага производство на водородната бомба. Това е мнението както на сенатора Конъли, председател на сенатската комисия по външните работи, така и на Барух, бивш американски делегат в атомната комисия при Организацията на Обединените народи, един от учените, който участва при създаването на първата атомна бомба.
И други американски управници били също привърженици на това становище. И тъй като политическите среди в Щатите и американските експерти са на едно и също мнение по този въпрос, трудно ще бъде председателят Труман да не се съобрази с това мнение и да не вземе решение за производството на водородната бомба.
В. “Ню Йорк Таймс”, коментирайки този въпрос, пише: “Може би ще бъде необходимо да започне произвеждането на водородната бомба, но не ще бъде приятно да живеем в един свят, където, за да запазим нашите собствени сънародници от унищожение, ние ще бъдем принудени да унищожим милиони хора”. (…)
Ще завършим най-сетне с мнението, изразено във в. “Ню Йорк Хералд Трибюн”: Ако бомбата може да бъде произведена, трябва да я произведем, пожелавайки същевременно никога никое човешко същество да не бъде изложено на нейната разрушителна мощ”.
***
Труман одобрил произвеждането на водородната бомба
Лондон, 31 януари 1950 г. /ББС – бълг. ем/ Председателят Труман даде днес нареждане на американската комисия по атомната енергия да продължи работата си по всички видове атомни оръжия, включая така наречената водородна или свърхбомба.
Вашингтонски кореспонденти съобщават, че с тази си декларация председателят Труман официално тласна американското правителство по пътя на издирване на едно ново оръжие, което може да се окаже хиляди пъти по-мощно от атомната бомба.
Ето и пълния текст на декларацията на Труман:
“Част от моите служебни обязаности, в качеството ми на върховен началник на американските въоръжени сили, е да полагам грижи, щото нашата страна да бъде в състояние да се отбранява срещу всеки евентуален агресор. Ето защо аз дадох нареждане на комисията по атомната енергия да продължи работата си по всички видове атомни оръжия, включая така наречената водородна или свърхбомба. Подобно на онова, което бе извършено до сега за производството на атомните оръжия, тъй и новата работа ще следва в съгласие с общата цел на нашата политика за поддържане мира и сигурността в света. Това ще правим до тогава, до когато бъде изработен един задоволителен план за поставяне на атомната енергия под международен контрол. Ние ще продължим също така да проучваме всички фактори, които засягат нашата програма за поддържането мир в света и за обезпечаването сигурността на Америка”.
Комисията по атомната енергия днес съобщи пред американския Конгрес, че Америка засилва непрестанно производството на атомни оръжия. В доклада на комисията се казва също така, че заедно с Великобритания и Южна Африка, тя проучва възможностите за добиване на уран от южноафриканските златни руди. В доклада се добавя, че разкриването на руските постижения в областта на атомната енергия прави още по-наложително използването на всички възможни източници за добив на атомна енергия. Докладът съдържа също така данни във връзка с изследванията за мирновременното използване на атомната енергия, като например за двигатели за кораби, подводници и самолети.
***
Лондон, 1 февруари 1950 г. /ББС/ Американската комисия за атомната енергия и Комитетът за атомната енергия при американския Конгрес са имали снощи във Вашингтон съвместно заседание, на което са разисквали начини за произвеждането на така наречената водородна или супербомба, за чието произвеждане вчера бе дадено нареждане от председателя Труман.
Кореспондентът на ББС във Вашингтон съобщава, че първите отзвуци сред средите на американския Конгрес са общо взето благоприятни към решението на председателя Труман.
Кореспондентът изтъква, че принципът на водородната бомба е точно обратен на този на съществуващата атомна бомба. Вместо да се получава огромна сила от превръщането на уран или плутон в елементи с по-малко относително тегло, водородната бомба ще получава силата си от изграждането на водородни атоми, за да се образуват по-сложните атоми на хелия. Водород и литий, с които хелият може да бъде съединен, за да се направи водородна бомба, могат да бъдат произвеждани не в баснословно скъпо струващи и много малки количества от елемента с по-голямото относително тегло, но с тонове. Затруднението за произвеждането на водородната бомба се заключава в количеството на топлината, което е необходимо. Според някои съобщения, необходима е топлина от 15 милиона градуса по Целзий. Смята се, че такава топлина може да бъде получена от експлозията на ураниева бомба.
***
Лондон, 1 февруари 1950 г. /ББС – бълг. ем./ Вчерашната декларация на председателя Труман относно даденото от него решение на американските експерти по атомната енергия да пристъпят към произвеждането на водородната бомба бе последвана веднага от дела. Скоро след оповестяването на това му решение американската комисия по атомната енергия има тайни съвещания с парламентарната комисия по атомната енергия. След съвещанията, председателят на последната – сенаторът Макмахон, заяви следното: “Ние разисквахме начините, средствата и плана за произвеждането на водородната бомба. Аз смятам, че се налага в случая най-голяма бързина на действие”.
Председателят Труман даде вече инструкции на комисията по атомната енергия. Той нареди тя да продължи работата си занапред по всички видове атомни оръжия, включително и водородната бомба. Г-н Труман заяви, че негов дълг е да се грижи, щото Америка да е в състояние да се брани срещу всеки евентуален агресор, след което добави: “Тези усилия ще продължат до тогава, докато бъде изработен един задоволителен план за поставяне на атомната енергия под международен контрол”.
Сенаторът Макмахон заяви снощи на журналистите, че декларацията на председателя Труман бе единодушно одобрена от парламентарната комисия по атомната енергия. (…)
Според тазсутришни съобщения от Вашингтон, общо взето американските народни представители от двете Камари одобряват решението на председателя Труман. “Но, казва един от кореспондентите, водачът на демократичната парламентарна група в Сената – Лукаш, резюмира реакцията на парламентарните среди по следния начин: “Аз моля само Бога да не става нужда да прибягваме до водородна бомба”. (…)
