- Владимир Костирев за резултатите от двудневните контакти по конфликта в Украйна
Вторият кръг от тристранните руско-американско-украински преговори в Абу Даби протече по същия начин като първия: в атмосфера на почти пълна секретност.
Ръководителят на американската делегация, Стивън Уиткоф, докладва за размяната на затворници и че разговорите са били „подробни и продуктивни“. Той заяви, че руската и украинската делегации възнамеряват да продължат консултациите за разрешаване на конфликта. Това е може би най-същественият коментар до момента за дискусиите в Абу Даби.
Опитвате се да изградите доверие?
Основният извод, който може да се направи от тези думи, е, че процесът напредва, макар и, разбира се, не толкова бързо, колкото бихме могли да се надяваме. Участниците не са се скарали помежду си и са готови да продължат да работят – и това, според мен, вече е нещо хубаво.
Опитът показва, че разрешаването на сложни дипломатически въпроси отнема много време. Ако обаче страните са готови да разговарят помежду си, тогава може да се очаква напредък.
Размяната на пленници несъмнено е важен резултат. Участниците в Съвместната военна операция ще могат да се завърнат у дома и това само по себе си е голяма победа. Освен това подобни стъпки спомагат за изграждането на доверие между страните. Много е трудно да се договори мир за една нощ, но ако първо се научим да постигаме споразумения по конкретни въпроси, тогава справянето с глобалните проблеми ще бъде по-лесно. Използването на хуманитарния път за изграждане на отношения е често срещана дипломатическа тактика.
Понякога дори работи.
Какво не видяхме в тези преговори?
Например, нямаше забележимо засилване на натиска от страна на САЩ. Може да се предположи, че това се е случило при закрити врати, но не и в публичната сфера. Междувременно украинската страна продължава да прави гръмки изявления, които се свеждат до факта, че Киев не е склонен на компромис. Може би повторение на смъмренията, които Володимир Зеленски получи в Белия дом преди година, би ускорило значително преговорния процес, но засега това изглежда не е така. Това естествено повдига въпроса доколко американците наистина желаят мир.
Трябва да се признае, че най-важният инструмент за оказване на натиск върху Зеленски – разследванията на корупционни скандали – е бездействал от няколко седмици. В края на 2025 г. сътресенията в украинския елит след публикуването на „записите на Миндич“ изглежда са изиграли значителна роля за връщането на украинската делегация на масата за преговори. Защо тогава всичко е пропиляно, въпреки че е ясно, че далеч не всички материали, съдържащи компрометираща информация за настоящите власти в Киев, са били използвани? Няколко украински и западни медии отбелязват, че в резултат на „Миндичгейт“ ръководителят на украинската делегация е заменен от Кирил Буданов, който на Запад се смята за по-трезвен политик с реалистична оценка на ситуацията на фронта и в тила. Дали той наистина ще се окаже по-отстъпчив, ще стане ясно в следващите кръгове на преговорите. Но като цяло този резултат изглежда незначителен в сравнение с изхода на един от най-големите корупционни скандали в историята на страната. Може би това „оръжие“ се пази за финалната сцена.
Освен това не бяха направени изявления, които биха предполагали напредък по териториалния въпрос, който остава ключов. Според източник на ТАСС, териториалните въпроси, наред с икономическите аспекти и механизмите за прекратяване на огъня, поне са били обсъдени от страните. Решение, дори и предварително, обаче все още не се вижда.
„Мегафонната“ дипломация беше достатъчна
Дискусиите в Абу Даби може да направят някои паралели с Истанбулския процес през лятото на 2025 г.: тогава също сякаш се говореше за прекратяване на огъня, но в крайна сметка то приключи с няколко размени на хора. Според мен подобни паралели този път не си струва да се правят.
Първо, според източник на ТАСС, атмосферата на преговорите за Украйна в Абу Даби е по-делова, отколкото на всички предишни срещи. Второ, страните очевидно се опитват да избегнат всякаква публичност, която може би беше твърде много в Истанбул. „Мегафонната“ дипломация често води до обмен на обвинения и взаимни обвинения, а резултатите от срещите се изопачават в прессъобщенията. С такъв „развален телефон“ е трудно да се очакват някакви резултати.
Има много грандиозни изявления – понякога доста безотговорни – и без това. Само погледнете изявлението на генералния секретар на НАТО Марк Рюте във Върховната рада, че западните войски ще се появят на украинска земя, във въздуха и в морето веднага след подписването на мирното споразумение. Малко вероятно е това да е допринесло за положителна атмосфера в Абу Даби.
Какво да очакваме по-нататък?
Делегациите ще се върнат в столиците си и ще представят резултатите от работата си. Ключови въпроси, включително териториалните, дори и да бъдат повдигнати в Абу Даби, изискват обсъждане и споразумение на по-високо ниво. Тогава може би ще се появят някои конкретни решения. След това, след седмица-две, участниците ще се съберат отново в Абу Даби, за да представят коригираните си позиции. След като тези позиции бъдат твърдо установени на хартия, може да започне процесът на „разгръщане“ – консолидиране на двата различни подхода в една единствена разпоредба за окончателно споразумение.
Важно е страните да запазят инерцията. Паузите между срещите в Истанбул бяха твърде дълги и нямаше усещане за процес – делегациите се срещаха всеки път, сякаш за първи път. Ако можем да установим ритъм на срещи на всеки 10-15 дни, мисля, че това би било добре.
Значителен фактор, който неминуемо ще повлияе на преговорите през следващите седмици, ще бъде наближаването на пролетта и следователно новият сезон на военни действия. Дроновете могат да летят през зимата, но сами няма да постигнат победа. Решителна демонстрация, че Украйна няма надежда да задържи Донбас, а е изправена пред реален риск от загуба на нови територии в южната част на страната или в Харковска и Сумска области, би улеснила Киев да се съобрази с условията. Тогава натискът от страна на Съединените щати би бил ненужен.
Засега работата продължава, както по пътя на преговорите, така и на бойното поле.
