Събитието, за което ви разказваме, е толкова потресаващо и абсурдно, че думите, които авторът използва, все му се струват не достатъчно силни.
Миналата сряда нашата съгражданка Павлина Станкова – както всяка сутрин, пътува по околовръстния път на Добрич към работното си място в Генерал Тошево. И както всяка сутрин – от повече от година насам, спира на обществения паркинг /видим на снимката/, за да нахрани бездомно куче, което вече е приела за своя отговорност, тъй като животинката я чака всяка сутрин – в дъжд, сняг и пек, за да получи храна и малко човешка топлинка.

Само че миналата сряда от обекта /да видим на другата снимка/ излиза човек с бяла коса, на видима възраст около 60 години, и започва първо вербална, а впоследствие и физическа саморазправа с младата жена.
Проблемът на индивида се корени във факта, че Павлина храни бездомно куче. Репликите са толкова гадни, че даже не бива да се публикуват във вестник: „Щом храниш мастиите, значи ти самата си мастия… Ако няма такива като теб, гадните мастии ще умрат от глад… „
Следват два – непредизвикани с нищо, шамара, хващане за косата, събаряне на земята, ритане, опит за душене с верижката на Павлина…
 Междувременно по пътя пътуват автомобили, някои дори надуват клаксони… Но никой не спира. Никой не защитава жената… Тя успява да се откопчи сама.
Павлина вече има медицинско освидетелстване за нанесените травми, вече е регистрирала и със сигнала си за посегателството в Първо РПУ… Сега очаква органите на реда да си свършат работата. Това очакваме и ние от НДТ, както и информация за това кой е изродът, който мрази както животните, така и хората и който се чувства в правото си безнаказано да малтретира жени на обществено място, просто защото проявяват човещина…
Очакваме впоследствие и правораздавателните органи да приложат действащото законодателство и въпросният индивид, който трудно може да бъде наречен хомо-сапиенс, да получи възможно най-тежкото наказание за деянието си…
Павлина е категорична, че случилото се няма да й попречи да продължи да спира на въпросния паркинг и да оставя шепичка храна. Но е притеснена, че доскоро в района е имало три бездомничета, а сега е само едно.
„Щом този човек може да посегне на мен или на друго човешко същество и щом таи толкова дълбока омраза към животните, какво ли може да им се случи, ако прескочат оградата…“ – пита младата жена.  Пита още и за бездушието и злото… И за човещината.
За това питаме и ние. Защо станахме бездушни? Защо – виждайки, че бият жена, не спрем и не се опитаме да помогнем. Защо мразим – хора, кучета, котки… Защо се затваряме в личната си житейска капсула и губим чувствителност – към добро, към ценности, към човещина…
Сабина ДУКОВА