Не се намесвайте, когато споровете в екипа трябва да се решат от официално овластената фигура – шефа
„Точният човек“ е специален проект на „24 часа“ за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Колегите ви Лили и Тони все нещо спорят, даже се карат. Понеже сте в един екип и имате общи задачи, все се налага да ги помирявате, за да не се провалите всички вкупом заради техните неразбирателства. Но много ви е писнало да играете „синя каска“ между тях.
Всъщност ролята на помирител е една от онези извън длъжностната характеристика, които могат да носят успех в кариерата.
Отношенията в екипа са много важни за продуктивността и ефективността му. Междуличностните проблеми и конфликти дори само на двама са в състояние да причинят значими поражения. Затова колега, който има качества на помирител и обединител, обикновено се цени и от прекия шеф, и от по-висшестоящите. Те са склонни да издигнат този медиатор до мениджър, ако той е способен професионалист, трудолюбив, постоянен, упорит, отговорен. Умението да разрешава спорове сред подчинените е едно от най-важните изисквания за началника.
За скок в йерархията допринася и фактът, че помирителят печели висока репутация сред колегите си. Никой (освен ако не е злобар и сеирджия) не се чувства добре, когато около него има конфликти, особено пък такива, които заплашват общата работа с провал. Всеки нормален човек чувства облекчение, ако се намери кой да успокои страстите и да предложи разумни решения.
Дори скоро да не се издигнете на по-висок пост, ще се радвате на уважение от колегите си. Което носи не по-малко удовлетворение.
Та не казвайте, че ви е писнало от Лили и Тони, а гледайте на техните скандали като на възможност за себе си.
Продължавайте с усилията да изглаждате недоразуменията им и се старайте това да не остава незабелязано от шефовете. Много често именно ролята извън длъжностната характеристика ви отличава от останалите колеги и осигурява по-високо място в йерархията.
Помирителството обаче не е приятна и лесна работа, пък и крие известни опасности.
Парламентьорството (особено пък ако е между две свадливи жени) причинява напрежение. Невинаги може да направите прозорливи ходове и всеки да остане с впечатление, че печели.
Понякога се налага да убеждавате някого да отстъпи, да направи компромис. Трябват ви дипломатически умения, за да не се получи накрая така, че колегите на вас да се разсърдят, даже да се окажете и виновни.
Освен това конфликтите в работата много често са не как да бъде свършена, а кой да я свърши. Гледайте да не правите една типична грешка за „сините каски“ – да не се натоварите вие с работа, за да престанат да се карат Лили и Тони. На тях им е изгодно и нищо чудно веднага да забравят за какво се карат. Но тогава вашата роля не е на помирител, а на общо взето глупав заместител.
По-големият проблем е да внимавате дали няма да престъпите черта, която ще влоши вашите отношения с колегите и с шефа.
Ролята на помирител е колкото възможност за издигане, толкова и риск. За вас тя е извън длъжностната характеристика, доброволно сте се нагърбили с нея. Но за шефа ви си е задължение – негова е отговорността да не допуска и да урежда конфликти между подчинените. И тя е една от много важните отговорности именно защото напрегнатите отношения в екипа снижават продуктивността и ефективността.
Като имате предвид това, забележете как шефът ви се отнася към вашата намеса.
Ако я възприема като изземане на част от властта му, нищо добро не ви се пише. По-вероятно е да сметне, че искате да му вземете и поста. Може да ви създаде маса неприятности.
И да не е така, пак има риск. На шефа може да му харесва вие да вършите тая неприятна работа, която е негово задължение. Само че много спорни въпроси се решават единствено когато ръководител и подчинени се изправят директно срещу тях, обсъдят ги и намерят взаимоизгоден компромис.
След като двамата ви колеги често имат разминавания, които заплашват с неуспех задачите на целия екип, значи проблемът е голям. Още по-голям става, ако въвличат в споровете си и останалите, всеки си прави „партия“ от съмишленици. На практика в колектива ви има постоянно тлеещо огнище на напрежение, противоречия, разцепление, които могат да доведат до катастрофа. Въпреки дипломатическия талант и съвестните усилия е по-вероятно да не потушите неразбирателствата, защото не разполагате с нужната власт.
Лиан Дейви, автор на книга за продуктивното използване на конфликтите, нарича „конфликтен дълг“ всички спорни въпроси, които трябва да бъдат дискутирани, но остават подминати и неразрешени. Този дълг е не по-малко опасен от финансовия, подчертава психоложката.
Вие сте поели чужд конфликтен дълг – този на шефа си. Това ви поставя в изключително трудна ситуация, защото може усилията ви за уреждане на конфликтите да не доведат до положителен резултат. Примерно убеждавате Лили да се съгласи с предложението на Тони, но то не се харесва на клиента, чиято поръчка изпълнявате. После целият екип вас обвинява.
Има вероятност и резултатът да не е онзи, който иска началникът. Вместо благодарности ще получите обвинения.
Рискът е да разрушите репутацията си и сред колегите, и пред шефа. Затова много добре преценявайте и не се наемайте да плащате „конфликтен дълг“, който не е ваш, а трябва да бъде уреден от официално овластената фигура в екипа.
- Защо правите непоискано добро
Ролята ви на помирител в екипа е шанс да печелите авторитет и да се издигнете в йерархията само ако се намесвате в наистина важни ситуации, които засягат общата работа. Не води нагоре, ако сте от хората, които правят непоискано добро, понеже не издържат около тях да има конфликти, въпреки че не ги засягат.
Колегите ви Лили и Тони не се харесват и все намират за какво да спорят. Привидно е за работата, но всъщност се заяждат дребнаво, изливайки негативните си чувства един към друг.
И вие се натоварвате с негативни чувства, като се опитате да ги помирявате, понеже не издържате около вас да има караници. При това нищо няма да постигнете, защото дори да млъкнат за малко, те скоро ще продължат с пасивно-агресивните си нападки един към друг.
А вас ще ви намразят. Първо, понеже никой не ви е молил да ги помирявате. Те са доволни, като си изливат лошите емоции и си нанасят удари.
Второ, защото вие един вид се явявате нещо повече от тях, като се опитвате да ги успокоите. В професионална среда правилото е, че хората трябва да сдържат чувствата си, да владеят поведението си. Тяхната караница означава, че са загубили контрол над себе си, държат се като свадливи махленки. Вие с добри намерения ги помирявате, но сякаш им казвате „Изпуснали сте си нервите, озаптете се“. Изобщо не се учудвайте, ако и двамата отговорят на вашето непоискано добро с „Я си гледай работата“.
Наистина си я гледайте мълчаливо. Ако не можете, защото ви пречат, или излезте, или директно им кажете да идат някъде другаде да се карат.
В „Точният човек“ можете да прочетете още:
4-те типа конфликти в екипа, кога да се биете и кога да бягате
Как психофеноменът „ефект на прожектора“ пречи на професионалния успех
Като хамстер на въртележка в целите на компанията
Актуален HR тренд: Психологическа безопасност на работа
Честолюбието – този енергиен вампир, който проваля професионалния успех
Носи ли професионален успех клишето „Щом върви, не го поправяй“
Три тактики безотказно водят нагоре в кариерата
Дисекция защо не харесвате шефа
6 типа уж положителни, но трудни колеги
Как да оползотворите победата, без да се самозабравите
Майсторски зададените въпроси осигуряват влияние и успех
Умното слушане извиква психофеномен – резонанс на позитивност
