В залите на Националния исторически музей на пехотата в Рим беше открита изложба на Пол Гоген , която е като истинско пътуване във времето, изкуството и човешката душа. Експозицията, озаглавена „Гоген. Дневникът на Ноа Ноа и други приключения“, представя над 160 произведения, включително и творби на Винсент ван Гог – човека, с когото французинът дели едно от най-турбулентните съжителства в историята на изкуството.
Пол Гоген не винаги е бил неспокойният гений, който свързваме с ярките платна от Таити. Роден в Париж през 1848 г., той дълги години работи като успешен борсов агент и води охолен живот със съпругата си и петте им деца. Но в един момент, в изблик на екзистенциален бунт, той напуска всичко. В дневника си „Ноа Ноа“ пише:
„Вървя по ръба на бездната. Една мания по неизвестното ме кара да върша лудости. Когато хората най-сетне разберат какво означава свобода…“
Така Гоген тръгва към своята „земя наникъде“, в търсене на изгубената невинност и чистота – първо в Бретан, после в Мартиника, и накрая в сърцето на Полинезия.
Един от най-любопитните и трагични епизоди в биографията на Гоген е съвместното му съжителство с Ван Гог в Арл, Южна Франция. Те прекарват няколко интензивни седмици заедно, но вместо вдъхновение, настъпва катастрофа. „В Арл се чувствам като чужденец… Винсент и аз рядко се разбираме, особено когато става дума за живопис. Той е романтик, а аз – примитивист“, пише Гоген.
Кулминацията идва след бурен скандал, след който Ван Гог отрязва част от лявото си ухо – акт, който ще остане завинаги в анекдотите на модерното изкуство. Гоген напуска града, разочарован от Европа, от приятелството и от артистичния свят.
С надеждата да открие „друг свят“, през 1891 г. Гоген пристига в Таити. Той се влюбва в местната култура и намира вдъхновение в древните вярвания, ритуали и пейзажи. Резултатът от всичко това са някои от най-въздействащите му платна като Femme de Tahiti и Paysage Tahitien, които днес са в сърцето на римската изложба. Но и тук не липсват скандали. Гоген има връзка с почти-дете – полинезийско момиче, което идеализира в изкуството си. Постепенно осъзнава, че дори този „рай“ не е идеален. Изпитва глад, самота и културен сблъсък. В дневника си отбелязва: „Изкуството или е плагиат, или е революция.“ Той става активен защитник на местните обичаи срещу колониалното френско влияние – позиция, която му носи още повече проблеми.
Експозицията в Рим представя изключително редки материали – оригинални копия от трите книги на Гоген: „Ноа Ноа“ (1893-94) – с 23 дървореза, създадени лично от него, отпечатани от приятеля му Даниел дьо Монфре; Ancien Culte Mahorie (1892) – с 16 цветни литографии, отразяващи полинезийските ритуали; Avant et Après(1903) – публикувана посмъртно, тази книга е нещо като негов артистичен манифест с размислите си за приятелството, изкуството и смъртта.
Изложбата включва и скулптури като „Ваза с таитянски богове“ и „Идол с мида“, както и маската „Tehura“, вдъхновена от любимата му муза. Освен творбите на Гоген, експозицията представя 12 редки литографии на Ван Гог, както и произведения на други свързани с тях артисти. Изложбата е до 25 януари 2026 г.
