Писателката, поетеса, белетрист, публицист и литературен критик Лияна Фероли определи Пенчо Славейков като пророк и гений, наследил българските гени, свързани със съвършенството, с екстатичното, с безтегловността и жаждата за съвършенство, за непостижимото. Тя участва в дискусия в пресклуба на БТА в Кърджали, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков и на българския модернизъм.
Фероли припомни „Кървава песен“, като допълни, че много предсказания остават и за след смъртта. А модераторът на срещата – поетът, литературовед и литературен критик Йордан Ефтимов допълни, че творбата на Славейков е текст, свързан като цяло с Априлското въстание и това е неговата висока интерпретация.
Фероли подчерта и жаждата за непостижимото на Славейков. По думите й той е бил много над материалното. „Неслучайно, „сбъднатите свещени тържества” за него са били духовни явления, не от полето на материалното, а въздигнати в степен на жертва в храма на душата. И точно тази жертвеност прави човека равен на боговете“, допълни тя.
По думите на Лияна Фероли Славейков е възприемал и брака си духовно, а не плътски, като е казвал на Мара Белчева, че бракът с нея е „брак на душите, на теменужка с крин, които се милват, омайват с аромата си и рожбите на техните милувки си остават в тях”.
Що се отнася до изучаването му в училище и възприемчивостта от съвременните деца на фона на образователната ни система, Фероли цитира книгата „То“ на Орлин Чуховски, писана в продължение на 20 години.
„В нея авторът обяснява много хубаво за новите деца. Тези нови деца той нарича живеещите в екзистенция без битие, защото имат огромна възможност да живеят в много реалности, в много светове, да се вселяват в много герои“, каза Фероли. Тя обясни, че според написаното от Чуховски за новото поколение нашите стереотипи са неприемливи и те няма да се примирят с тях.
