© Личен архив/сн. Нели Томова |
Петя Михалевска, бивш народен представител, една от изключените 14 социалисти на 50-тия юбилеен конгрес на БСП, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“
В Епизод 51 на Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“ ще говорим за Защо и на тези избори левите избиратели не гласуваха? Наш гост е Петя Михалевска – бивш народен представител, една от изключените 14 социалисти на 50-тия юбилеен Конгрес на БСП.
В отговор на въпроса защо левите хора не гласуваха – може би не се припознават в днешните теми за джендър идеологията, войната с президентството и лицемерните лозунги за мир.
Предлагам да продължим и с това, че на 8 април, в събота, бяхте поканени от Общопартийната контролна комисия на БСП да защитите вашата жалба срещу противоуставното ви изключване. За него твърдите, че е направено от Конгреса в остро противоречие с устава на партията и в условията на документирана фалшификация. Какво се случи на заседанието в събота на Общопартийната контролна комисия на БСП? Какъв отговор получихте?
Аз лично не съм очаквала да получа някакъв отговор и не мисля, че останалите изключени мои приятели, колеги също не са очаквали да се случи нещо. Беше крайно тягостна обстановка. Лично аз не бях запозната със състава на Контролната комисия. Беше интересен за мен като влязох, но пак казвам, беше изключително тягостно, защото едни хора гледаха в земята, не смееха да ни погледнат в очите и някак си усещането, че те вече си бяха взели решението преди нашето изключване, което беше в рамките на 10 минути, по един представител на жалбоподателите, където всъщност жалбите бяха не само нашите. Имаше такава от Градския съвет на София и от „Социализъм ХХІ век“, но беше бутафорно, така го бяха направили.
Вие вярвахте, че справедливостта в БСП ще бъде възстановена. Дори така озаглавихте вашата декларация, която медиите тиражираха. Но май времената не са за вяра, не са за Смирненски, не са за Вапцаров.
Не, за съжаление не са и мисля, че с вяра няма да стане. Тук е моментът за борба. Време. И за съжаление, това време ще доубива лявото и ще трябва да започваме от кота 0 само след няколко години.
Което ще е доста сложно.
Да.
Няма да е лесно. На Конгреса на БСП от 11 февруари поискахте думата, за да представите вашата загриженост за проблемите и бъдещето на партията. Това бъдеще се различава от тезите на ръководството. Тогава не получихте такава възможност. На изборите обаче на 2 април потвърдиха ли се вашите констатации за кризисните процеси в БСП?
Да.
Какво се видя, какво се повтори?
Видя се, че ръководството на партията отново не е разбрало дневния ред на хората, на електората си, на избирателите си, на тази периферия, от която БСП има огромна необходимост. Видя се също едно голямо неразбиране, което вече се повтаря няколко пъти – че налагайки водачи, несъобразявайки се с местните структури, с местните специфики, резултатът няма как да бъде по-висок.
БСП не получи 7-те процента, които сондажите й отреждаха, но не получи и 9,3-те процента от предишните избори. С резултат от 8,93% някога борещата се за първа политическа сила партия сега се успокоява със стотни. Наистина ли има план за убийството на БСП, както твърди г-жа Нинова, и затова е и лошият й резултат?
Мисля, че нейните качества са най-голямата опасност за оцеляването на БСП. Не мога да коментирам различни психични състояния, нейното най-малко аз не го разбирам. Има си най-вероятно професионалисти, които биха могли да говорят за паранои и друг тип състояния. Но факт е, че с един наистина впечатляващ размах ние губим мандат след мандат. А всъщност какво стана на Конгреса? Наистина различното мнение не мисля, че би трябвало да бъде наказвано. Ние бяхме над 200 делегата, които имаме различно мнение. Това не съм само аз, Ана Пиринска, Пепи Витанов – ние сме много хора.
А различното мнение винаги е коректив.
Винаги. И е много важно да умееш да го чуваш.
Да слушаш.
Да го чуваш, да го слушаш и да го разбираш, дори да не си съгласен с него. Аз смятам, че това е една от най-големите слабости на един лидер – да не умее това. И все пак резултатите са абсолютно красноречиви. Последният ви въпрос беше за хартиената бюлетина.
За резултатите, да.
За резултатите. Ами, г-жа Нинова си търсеше едни над 50, над 100 хиляди гласа. Не, те няма да дойдат с хартиената бюлетина. Не знам защо електоратът, по-възрастните хора биват обиждани едва ли не, че са нефункционални, че не могат да гласуват с машина. Не. Моето впечатление, ако искате от моите баби – да, те могат, те предпочитат с машина, защото е много по-лесно. А това, което се случи със смесеното гласуване – ако г-жа Нинова беше смела, би отишла да пита членовете на комисии в 3.00 часа посред нощ, как се чувстват, да беше отишла да ги види тези хора как се справят с изборния процес. Най-вероятно нямаше да я посрещнат много дружелюбно. Така че аз смятам, че „хартиената коалиция“ беше много ясна. Всички знаехме, за какво става въпрос, но резултатите са такива, каквито са, такива, каквито и Крум Зарков многократно повтори – че това няма какво да донесе на БСП, че единствено промяна в посланията ни, в лицето ни и в действията ни ще доведат до привличането на тази искана периферия.
Странно защо бе необходима хартиената бюлетина на БСП. Корнелия Нинова беше срещу нея, след това изведнъж взе да пледира за нея.
Още юни месец, когато бях част от парламентарната група на БСП, още от тогава започна да се поставя от нея тази тема в групата, но тогава самата група реагира изключително адекватно на тези предложения. Аз помня г-н Вигенин тогава как реагира. Не помня да се застъпи за хартиената бюлетина, оценяйки, между другото, всички тези негативи, които ще отнесе БСП, за които аз съм абсолютно съгласна с резултата към днешния ден.
Според председателя на БСП „Левицата!“ е група, която иска да унищожи БСП с агитация и пропаганда. Тя я нарече „гъба-двойник“. И въпреки това, покани всички членове, които са напуснали БСП и са се присъединили към „Левицата“, отново да се върнат към БСП – „гъбата-двойник“ да се върне обратно. Вас обаче не ви кани. Нещо повече – от екипа й ви обвиняват, че сте „хора на ГЕРБ“. Съпоставката на тези факти обърква. Какво реално се случва?
Отново стигаме това, че за някои неща наистина се изисква професионална помощ, в кръга на шегата. Но наистина, тези констатации, тези етикети, които се лепят, и действията след това – наистина човек понякога няма отговор на тези въпроси, защо кани „Левицата!“, която обвини в „отровен двойник, гъба“, „проект на президентската институция“ и още не знам какво, може би че има някаква извънземна намеса – не знам, какво можем да чуем в следващите дни. Нас не ни кани. Може би наистина в момента за нейния комфорт е по-добре да не сме в БСП. По-добре е да не бъдем част от Националния съвет, защото там създадохме наистина голям дискомфорт на председателката на партията и на ръководството, защото задаваме въпроси.
Търсите връзка между фактите?
Да, да. И наистина в този момент, особено когато трябва да се реши дали да влиза отново в една нетипична коалиция за лява партия, не й трябват хора, които да задават въпроси, не й трябват хора, които да повишават глас, или всъщност не й трябват хора, които говорят.
Всъщност сега ми хрумва, че това е авансов ход, просто са търсили от екипа на г-жа Нинова предлог на Конгреса, за да ви отстранят от тая схема, която се задава сега.
Въпросът въобще не беше, дали сме се качили на сцената, дали сме излезли навън да скандираме „БСП“, дали след това някой не е заключил вратите и не са ни пускали. Само няколко дена преди Конгреса на Национален съвет стана наш съпартиец от София, развълнуван, разярен, с лист с трепереща ръка и изчете няколко имена, които трябва да бъдат изключени от Националния съвет, защото сме работели против партията. Там беше един списъчен състав, но аз се чувствам много оценена, защото бях и в двата списъчни състава, ден по-рано, ден по-късно.
Вреден елемент?
Вреден, вреден по заслуги, малко по-късно ще говорим за тях. И в списъка имаше имена, които пък на Конгреса ги нямаше. Но тогава Националният съвет, за разлика от Конгреса, реагира много бурно. Един след друг ставаха членове на Националния съвет и казваха „Ако вие изключите тези хора от този списък – много моля и мен, и мен“, и някак си стана неудобно в залата, защото сред тези хора бяха кметове, председатели на организации и може би ръководството усети, че не е тази формата.
Пресолява манджата нещо?
Защото ще бъде по-подходящо, когато ще отидем на Конгрес – аз само разсъждавам за техните намерения. В момента ние мислим, какво иска да каже авторът, разсъждаваме на тая тема.
Класическият въпрос на ученика?
Да, какво иска да каже авторът. Така или иначе се стигна до Конгреса. Аз бях сигурна, че това ще се случи. Пепи Витанов поиска думата, но не му беше дадена. Естествено, когато Пепи тръгна към сцената и ние тихо и мирно застанахме от дясно, просто чакахме да ни дадат думата. Аз не разбирам цялата тази истерия, която беше създадена от хулиганска проява. Не, това не е. За мен хулиганска проява е да смажеш една почти милионна партия и от първо, второ място да я докараш до последно, предпоследно. Това ми е хулиганска проява. А не че съм искала думата. Но само да продължа – разбирате че, не е причина сцената, не е причина.
Но това е претекстът?
Да.
Това е претекстът.
Който е доста глуповат, между другото. Все така си мисля.
9% за БСП, 2% за „Левицата!“ – общо 11%. Такива ли са възможностите в ляво?
Не. В ляво възможностите са много големи. Ние сме леви хора в голямата си част, дори младото поколение, да кажем по-младото поколение. Въпросът е – пак се връщам към началото, – че дори левицата, дори и БСП, това, което виждаме, че т.нар. нови партии, това са партиите, които акумулират потенциал за подкрепа, разширяване на периферия. ГЕРБ са с нелош резултат, но това на тях им костваше много. Ние видяхме една кампания на ГЕРБ, която не бяхме виждали от много дълго време, с целия ресурс, какъвто и да е той – емоционален и т.н., и т.н. Виждаме ПП и ДБ, където ДБ – да, ясно, десни, ПП също са интересни като формация. И виждаме наистина за мен една необходимост от едно ново лице на лявото, един нов разказ за лявото в България.
Ако не го намерите, „Възраждане“ вече ви го търси.
Да. Като аз смятам и че огромната грешка на ръководството на БСП е, че те влязоха на един терен, който не е нашият терен, а теренът на популизма, теренът на национализма, теренът на ксенофобията. Не е нашият терен. И когато играеш на чужд терен…
Губиш.
Губиш.
Губиш. Всъщност „Левицата!“ е вторият опит за обединение в ляво извън БСП, обаче защо не се получава?
Аз изключително много уважавам както Мая Манолова, Татяна Дончева, Румен Петков – това са наистина хора, които са дали много за БСП, за лявото. Но мисля, че формата не беше правилна. Формата не беше правилна, защото както казах, живеем в много специфично време, където наистина не се чуват толкова послания, не се чуват толкова въпроси, отговори, а се гледат лица.
Социалните медии промениха дискурса.
Дискурса го промениха тотално. Да, д-р Гълъбова – един прекрасен професионалист, който между другото, много може да бъде полезен на лявото и левите лидери.
Дори с професионалната си компетенция?
Дори с професионалната си компетенция. Такива лица, да, но има едно пренасищане, за което винаги ме е било страх, когато съм започнала да се занимавам с политика. Първо, никога не съм го приемала като професия, защото в един момент, когато приемеш политиката като професия, смятам, че вече си в доста недобра ситуация сам за себе си. Чувството кога да дойдеш, възможността, това да си свършиш работата и онзи усет кога да се оттеглиш оставя всъщност цялостното впечатление за един политик.
И за един лидер най-вече?
И за един лидер, най-вече за един лидер. И смятам, че това е големият проблем на българската политическа система. Ние наистина нямаме приемственост. Извинявам се, но Румен Гечев – аз съм била на невръстна детска възраст, той пак беше министър, той пак беше депутат.
Да, така е.
Не може животът ни да минава с едни и същи хора и всъщност тези хора да не искат да чуят, че днешният ден е малко по-различен от 1997 г., например.
В кои области от страната се инкасира най-големият срив за БСП? На парламентарните избори през април 2022 година, т.е. миналата година, бяхте водач на листата на БСП за Кърджали. Какви бяха резултатите тогава, какви са сега?
По спомен бяхме близо 6000 гласа. Сега не мога да бъда точна с цифрите, но са някъде около 2000-2000 и малко. При положение, че април месец 2022 г. беше КОВИД ситуация и общо взето кампанията беше доста ограничена като възможности за мероприятия, за срещи. Сега нямаше такъв проблем. Не бяха много активни. Кърджали и Смолян извън кампанията за мен са с един сантимент.
Спомням си, че вашият баща държеше бастиона на БСП в Кърджали. Единственият навремето, който разбиваше модела на ДПС там.
И като нещо много лично за мен, така и беше една огромна отговорност и в Кърджали, и в Смолян. Защото тук не е да бъдеш изпратен от Националния съвет за водач, ако направиш добра кампания, ако имаш успех имаш – имаш. Ако нямаш, все ще си намериш оправдания. За мен цената беше много по-голяма – за паметта на баща ми, за това със сигурност няма как да се сравнявам с него и никога не бих могла, но за мен беше важно да имам един достоен резултат и да съм направила всичко каквото ми е по силите. В Кърджали беше наистина, пак повтарям, с доста сложна ситуация, пандемия, една затворена кампания, но все пак направихме много добър резултат, който както го дължим на всички структури тогава, така и на екипа, който беше с мен, и най-вече на името на този прекрасен човек.
Няма как.
Който наистина беше направил много. И аз съм щастлива, че тогава успях да защитя и името му с един доста добър резултат. В Смолян взехме мандат. Сега отново Смолян загуби своя мандат, де факто аз май ще остана последният народен представител от Смолян, което е изключително тъжно.
Славно и задължаващо се живее под сянката на големия дъб?
Да.
Но пък това е предизвикателство?
И пак казвам, никога не съм целяла да стигна височината на големия дъб, няма да мога, няма да ми стигне един живот.
Излязоха данните и за профилите на избирателите. Какво показват?
БСП не може да бъде чута и разбрана, горе-долу в този диапазон между 20 и 40 годишните нас ни няма.
Най-странното беше, че и при пенсионерите БСП я няма. При пенсионерите БСП е на 5-о място, което за мен беше голяма изненада, защото всички знаем: БСП е партията на пенсионерите.
Не, защо да е така? Ами защо да е така? Има логика в това нещо. Първо, пенсионерите според мен слабо се интересуват от джендър идеологията и от борбата с рептили, извънземни и всичко останало. Не мисля, че това е дневният ред. Както пенсионерите, така и аз не я разбирам, не мога. В смисъл ще трябва да помоля явно г-жа Нинова още малко да ми я поразясни. Второто нещо, втората водеща тема по време на кампанията на БСП беше призивът за мир, не на войната, ние сме русофили, защитаваме паметници, винаги сме били такива, ние бяхме коректива в това седеммесечно военолюбно правителство. И в един момент обаче, слушайки това нещо, давам примерно пример с баба ми, която е социалист, гласува за БСП в последните, сега няма да кажа 50 години, защото е гласувала не точно за БСП, но тя ми звъни и казва: „Петя, няма да гласувам с БСП“. А тя е социалист, който дали аз съм изключена или не, това са хора, които следват винаги линията.
Твърдолинейни.
Абсолютно твърдолинейни. Каза: „Лицемерието, и какво вика не изнасяме, като ние имаме руска телевизия, и например гледаме тия кашони с оръжия, патрони от България“. Баба ми е грамотен човек между другото, има интернет, има смарт телефон, може да чете новини, чете статии от чуждестранни медии, как всъщност сме изнасяли, България е изнасяла, докато г-жа Нинова е била министър. Та това лицемерие и пенсионерите го усещат, не само моята баба например така да кажем, и оттам си е и това място не БСП сред по-възрастното население, което са му го отредили.
С този си резултат има ли поле за маневри на г-жа Нинова сега? Тя вече потвърди, че БСП ще прави вътрешно партийно допитване, дали да влиза в управлението и с кого. Обаче, известно ли е как ще изглежда това допитване? Знае се, че ще бъде след свикването на парламента, ама то е вдругиден.
Аз се притеснявам това да не изглежда на „Огледалце, огледалце на стената“, гледаме се, питаме се и си отговаряме. Сега дано да бъркам, иска ми се да бъркам, дано не е така, но имам известни подозрения. Но най-добрият, аз ако бях на нейно място най-вероятно, задавала съм си много пъти въпроса: какъв е полезният ход – ами полезният ход е да си подадеш оставката. Последният шанс да излезеш някак си достойно от ситуацията. Естествено, това няма да се случи.
А, тя съобщи още на първата си пресконференция, че оставката не стои на дневен ред, ръководството няма да се сменя, защото то е избрано на конгрес преди два месеца.
То това е всеки път. При загуба ние казваме, че ние сме държавници, ние ще мислим сега за държавата, оставката не е на дневен ред, виновно е времето, лошите хора, извън БСП, в БСП, виновен е естествено Румен Радев, абсолютно винаги е виновен, но личната отговорност липсва. Така че абсолютно нищо няма да се промени. Смятам, че това, което виждам в момента, ситуацията, в която ръководството може да вкара БСП, ще бъде много тежка. Защото всичко, с всеки, на всяка цена няма да бъде доста здравословно вече на петото ни място.
Какво правителство ще се направя и под каква форма БСП би участвала в него? Аз много съм изненадана между другото, че от БСП са готови да се коалират примерно с „Продължаваме промяната“, които ги разнесоха с интервюта по цяла Европа, как са изнасяли оръжие; че са готови да се коалират с ДПС, за което обикаляха да ги изключват от либералния интернационал, от АЛДЕ; че са готови да се коалират дори с ГЕРБ, които обвиняваха дълги години в корумпираност.
Аз не знам как. Те обвиняват нас, от изключените, че някои сме работили за ГЕРБ. Не, аз не съм гласувала хартиената бюлетина с ГЕРБ, аз не съм избрала председател на Народното събрание, дори не е избрала, предложила. Така че оттук нататък аз смятам, пак повтарям: всичко, с всеки, на всяка цена – това е лично оцеляване. Тук не говорим за партия, така си мисля.
Каква е тенденцията, каква е целта на това лично оцеляване? То не може от избори на избори, от коалиция на коалиция да се оцелява.
Явно се, и така до момента, в който 4-те процента ще бъдат невъзможни.
А вие, прогонените, прокудените социалисти, какво ще правите?
Сега, то няма първо колективно членство, аз не съм влязла в БСП колективно. Това колективно изключване също ми е така леко противоуставно, не е логично, абсолютен нонсенс.
То е и противоестествено.
Сега всеки какво ще предприеме, аз не мога да говоря за останалите, но смятам, че нито един от нас няма да отиде в ГЕРБ, няма да отиде в ДПС, във всичко това, в което бяхме обвинявани. Ние сме леви хора. И всъщност, ние не сме изключени. Аз това искам да кажа, че след срещата с Контролната комисия в събота, всъщност Контролната комисия каза, че няма компетенциите да вземе решението, и ни препращат към заседанието на следващия конгрес. Сега, то самото решение само по себе си, че няма компетенции, и се дават безумни примери, че конгресът е избрал членовете на комисията, и те не могат да отменят решения на органа, който всъщност ги е избрал, въпреки че имат такива функции, да следят за отстраните норми. Но аз си задавам такава въпроса, тяхната логика е изключително, говоря за тази комисия, като усещането за гумен печат изключително очевидно на решенията на ръководството, но е примерът, който е даден, наистина не е коректен. Народно събрание, президент и съдебна власт назначават съдиите, избират съдиите в Конституционния съд. Ами той също взима решение. Нали, ако следваме логиката на конструкция на органи в държавата и в една партия, нашите наистина правят едни много интересни заключения.
За първи път чувам, че Контролна комисия се сравнява с конституционния съд.
Аз давам това сравнение, че имаме наистина голям проблем тук, защото Контролната комисия, тъй като конгресът я е избрал, това за нашите слушатели, даже смятам да спрем тази тема, защото е изключително според мен досадна, никой не се интересува от нашите вътрешни контролни състави, комисии и т.н. Но общият дух е, че има фалшификация на гласуването, решението за изключването ни е противоуставно, и всеки един от нашите ще си търси правата в съда.
Изкушени ли сте да тръгнете към нов политически проект, социалдемократическа левица, нова партия? Вие сте млади хора, нови лица.
Ами лично за мен това би било изключително трудно решение, което ми се иска никога да не ми се налага да вземам, така да ви кажа. Аз все пак има чувството, че не съм изключено от БСП и останалите 13 човека – също.
Президентът: ще се задълбочи ли битката между ръководството на БСП и президента, между БСП и президента? Дори се говори за внасяне на искане за импийчмънт.
Това може би трябва да попитаме Калоян Методиев.
Той ли е автор на тази идея?
Не знам, но мисля че той е много компетентен по тази тема и трябва да се пита него. Но за мен извън иронията, разбирате ли, че това е… Първо, левият човек не го разбира, социалистът не разбира този конфликт, който той е според мен дори не е от страна на президента, той е личен. На кого е този конфликт, кой е този, който да има толкова влияние в БСП – можем само да гадаем. Но левият човек, социалистът, партията няма проблем с Румен Радев, други хора имат. Все пак това ни е единствената победата в последните няколко години.
Като теглим чертата, накъде отива БСП?
Сега, днес, с това ръководство – наникъде. Утре, ако все пак партията има останали някакви защитни сили, някакъв имунитет, за жалост ще видим дали има някакъв шанс само след няколко месеца, може би имаме бъдеще, и аз вярвам. Защото ако партията в момента реагира на тази неистова жажда за влизане в коалиция, реагира на нелогичните конфигурации, тогава да, и може би това е и моментът. Защото хайде стига. Не може да сложиш БСП в позиция да сяда на масата със свои политически опоненти, които наистина имат коренно различни и политики в годините назад, и разбирания за морал, за действия, не можеш, само и само да си там, само и само да си на министерския пост, за да може да си назначаваш кворуми, гласове.
Благодаря ви за това, че бяхте наш гост.
И аз благодаря.
Благодаря ви за откровението на наистина неудобните въпроси.
Цоня Събчева
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
