Икономическият и социален съвет прие Становище на тема „Мерки за управление на възрастовите различия на работното място в контекста на конкурентоспособността на предприятията в България“, което подчертава нарастващата необходимост от активни политики за управление на поколенията в организациите. ИСС отчита, че демографските процеси вече чувствително променят възрастовата структура на работната сила у нас.
„Днес на работното място се срещат представители на пет поколения, които имат съществени различия в светоглед, ценности и отношение към труда и технологиите“, се казва в документа. Съветът предупреждава за зачестяващи прояви на предубеждения и нетолерантност към възрастта, които водят до отчуждение, демотивация, понижена екипна ефективност и текучество.
В становището се акцентира върху необходимостта институциите, работодателите и социалните партньори да работят целенасочено за изграждане на толерантна и съпричастна работна среда. Възрастовото разслоение, застаряването на работната сила, задълбочаващата се социална дистанция и различия между поколенията изискват нов подход и адекватни на съвременната реалност решения и политики в управлението на хора.
„Налице е недостатъчна информираност и неадекватно възприятие и разбиране на възрастовото многообразие. Липсата на толерантност, предразсъдъците и погрешните възгледи за способностите на хората в различна възраст са вплетени в общественото съзнание и се отразяват върху взаимоотношенията на работното място“, подчертава ИСС. Съветът настоява за незабавни действия за ратифициране на Конвенция №190 на МОТ, която въвежда ясни дефиниции и механизми за защита от насилие, тормоз и дискриминация. Документът подчертава, че предпочитането на едно поколение пред друго е дискриминационна практика, която не води до устойчиви резултати. Международният опит доказва, че организациите, които управляват многообразието постигат по-висока рентабилност, по-добра ангажираност и успешно привличат таланти.
ИСС обръща внимание на тревожни тенденции в заетостта и активността на населението, според които населението в трудоспособна възраст е намаляло с 19,1% за периода 2011–2021 г. Темпът на нарастване на медианата възраст на работната сила в България също е от най-високите в ЕС. За периода 2010 – 2024 г. тя се е увеличила с над 4 пункта – от 41,5 години на 45,7 години. Ако тези темпове на нарастване се запазят, към 2050 г., средната възраст на работната сила в България ще бъде около 50 – 60 години. Икономически неактивните лица в трудоспособна възраст (15–64 г.), които не учат и не работят, са над 600 000 – огромен неизползван резерв за пазара на труда.
На пленарната си сесия ИСС прие също и Анализ „Финансирането на българската здравна система“, който очертава ключови структурни слабости и необходимост от целенасочени реформи. Сред акцентите му е изключително високият дял на доплащането от пациентите, който достига 37% от всички здравни разходи – повече от два пъти над средното за ЕС (около 15%). Това създава сериозен риск от ограничен достъп до медицински услуги за уязвимите групи.
Според анализа общите разходи за здравеопазване от 7,5% от БВП са значително под европейските нива. ИСС отбелязва и отчетлив дисбаланс: над 30% от бюджета на НЗОК се изразходва за лекарства, при едва 17–18% средно в ЕС. В същото време средствата за профилактика остават критично ниски – около 2%, което води до увеличени разходи за болнично лечение. Съветът подчертава и нарастващата задлъжнялост на лечебните заведения, както и задълбочаващия се недостиг на медицински кадри, особено медицински сестри.
Сред препоръките на ИСС са: по-строг контрол върху лекарствените разходи, разширяване на финансирането за профилактика до поне 5%, въвеждане на механизми за ограничаване на болничната задлъжнялост и постепенно намаляване на преките плащания чрез разширяване на покритите услуги и социална подкрепа. Предлага се и реално остойностяване на медицинските дейности, както и по-справедливо заплащане с цел задържане на кадри.
В рамките на заседанието консултативният орган прие и Анализ „Потребности на предприятията и заетите лица за по-бързо адаптиране към промените, свързани с прехода към зелена и кръгова икономика и дигитализация“.
