Пенчо Славейков е сред българските автори, чието творчество поставя сериозни предизвикателства пред превода на английски език заради философската си наситеност, специфичния език и богатите литературни и културни препратки. Това каза учителят по английски език във Второ Средно училище (СУ) „Проф. Никола Маринов“ в Търговище Петя Глеридис по време на дискусия, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков и на българския модернизъм, проведена в Националния пресклуб на БТА в Търговище. Инициативата под надслов „Пенчо Славейков днес“ е организирана от Българската телеграфна агенция.
Петя Глеридис разказа за личната си връзка с творчеството на поета още от ученическите ѝ години. Интересът ѝ към Славейков започва по необичаен начин, каза тя – заедно с три нейни приятелки, като ученички, разигравали литературния кръг „Мисъл“, влизайки в ролите на неговите представители. Глеридис била Пенчо Славейков, Невена Антонова, която присъства на дискусията, била Петко Тодоров, а други две от приятелките били Пейо Яворов и д-р Кръстьо Кръстев. „Ние много обичахме да влизаме в тези роли“, каза Петя Глеридис и добави, че те дори създали свой документ за учредяването на литературния кръг. Момичетата си пишели писма от името на известните поети и в студентските години, спомня си тя днес.
Отново връщайки се към ученическите си години, Петя Глеридис каза, че по-сериозното ѝ запознаване с творчеството на Пенчо Славейков става посредством приятелката ѝ и благодарение на нейния учител Красимир Попянев, завършил българска филология в Софийския университет и посветил дипломната си работа на поета. В условията на малкия град през 90-те години той запознавал учениците с философските поеми на Славейков. „В провинцията през 90-те години, в скуката на малкия град, Красимир Попянев (б.а. вече покойник) бе като бяла врана“, отбеляза тя.
За да разберат творчеството му, учителят им представял идеите на Ницше и Шопенхауер и обяснявал темите за свръхчовека и волята, за да помогне на учениците да разберат философската основа на поезията на Славейков. За самата Глеридис, обаче, връзката с поета започва още със „Сън за щастие“. „И да не бях чела философските поеми, пак щях да харесам Пенчо Славейков, защото темата за самотата я има в „Сън за щастие“, каза тя.
Личната връзка на Глеридис с поета продължава години по-късно. През 2007 г., докато е учителка в Милано. Там случка с италианец, който не знаел, че е българка, я подтиква отново да се върне към творчеството му. Чути от него думи я изпълват с омерзение, при това тъкмо в деня, в който откриват паметник на Пенчо Славейков в двора на библиотеката.
След този случай Глеридис започва отново да чете славейковото творчество, та дори пише поема, чрез която се обръща към Пенчо Славейков. Сред произведенията, към които се връща, е „Сърце на сърцата“. За поета тя казва: „Приемам Пенчо Славейков така, както той нарича Шели в „Сърце на сърцата“. За мен той е личният ми Монблан. Той е наистина титан“. В тази връзка тя отбеляза, че днес се навършват 240 години от първото успешно изкачване на най-високия връх на Алпите – Монблан.
Според Глеридис зад сериозния и философски образ на Славейков стои и човек с чувство за хумор. Тя припомня неговата реплика по време на пътуване в Македония: „Аз дойдох на Олимп да видя богове, а то само две-три крастави кози и нищо друго няма“.
Петя Глеридис отбеляза също, че в литературния свят на Славейков може да се открои и връзка с Търговище. Тя припомни за поетесата Вита Морена, прототип на която е Екатерина Ненчева, представена като образ в „Островът на блажените“. Ненчева е била съпруга на Иван Харизанов, който работил като юрист и прокурор, а самата тя за определен период е била учителка в Търговище.
„Интересна е мисълта, че всъщност тя е била учителка в Търговище заради мъжа си, който е работил тук“, отбеляза Глеридис. И разказа, че Екатерина Ненчева е автор на стихосбирката „Снежинки“ и други стихотворения. Тя е починала от туберкулоза през 1920 г. на 34-годишна възраст. Учила е в Софийския университет и е била близка до литературните среди и кръга „Мисъл“ в началото на ХХ век.
Като учител по английски език Петя Глеридис обърна внимание на сложността при представянето на Славейков пред чуждоезична публика. По думите ѝ при превода трябва да бъдат предадени не само думите и образите, но и философските идеи, културният контекст и особената поетика на автора – все фактори, които превръщат Славейков в труден за превод автор.
