- На нейно място кабинетът създава Централна експертна комисия към изпълнителната власт
Законопроектът, предвиждащ закриването на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (комисията по досиетата), вече е факт. Министерският съвет го обяви за обществено обсъждане, което ще продължи 30 дни.
Той предвижда прекратяване на пълномощията на председателя и на членовете на комисията. Функциите и правомощията ѝ преминават към Държавна агенция „Архиви“. Обявяването на принадлежност на български граждани към ДС и РУМНО ще се прави от председателя на ДА „Архиви“ и ще може да се обжалва пред административния съд.
Към председателя на държавния архив се създава помощен орган – Централна експертна комисия за обявяване на принадлежност към комунистическите служби в периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. Съставът, задачите и правилата за работа на тази комисия ще се определят от председателя на държавния архив.
„Съставът и правомощията ѝ не се определят със закон, а с поднормативен акт, което е меко несериозно. Не е дори посочено, че в състава ѝ не могат да бъдат включвани бивши сътрудници на ДС, нито на настоящите секретни служби. В действащия в момента закон за досиетата членовете на Комисията по досиетата, които взимат решенията за разкриване на принадлежност към ДС и РУ-ГЩ не могат да бъдат не само бивши сътрудници на тоталитарните комунистически служби, но и щатни и нещатни сътрудници на съвременните служби“, коментира журналистът и изследовател на архивите на комунистическите служби Христо Христов.
Със законопроекта се предвижда служебните правоотношения със служителите на Комисията да преминат към Държавна агенция „Архиви“. „С това се постига закрила на служителите при трансформиране на администрацията, от една страна, а от друга, се запазват и използват натрупаните от тях професионален опит, компетентност и квалификация“, пише в мотивите на проекта. В същото време се предвижда създаването на ликвидационна комисия, която за 3 месеца трябва да ликвидира закритата комисия, като действа като работодател на служителите. „Разходите по ликвидацията, включително за възнагражденията и обезщетенията по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда, са за сметка на средствата по утвърдения бюджет на закритата комисия“, пише още в мотивите. Как ще работи ликвидационната комисия ще реши Министерският съвет.
Той ще трябва да промени и Устройствения правилник на Държавна агенция „Архиви“, за да уреди въпроси, свързани със структурата и числения състав на агенцията.
С преходни и заключителни разпоредби се променят Наказателният кодекс и Законът за защита на класифицираната информация.
Христо Христов припомня, че атаката срещу Комисията по досиетата за нейното закриване, предприета от кабинета Радев веднага след формирането на кабинета през месец май тази година, не беше предшествана нито от оценка на дейността на Комисията и нейната роля и функции, нито от разговор с ръководството ѝ, нито от обществен дебат за нейната необходимост. https://www.segabg.com/
