Парламентът обсъжда на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. В пленарната зала са министри от кабинета и представители на съдебната власт.
В момента се представят докладите по проектобюджета на постоянните парламентарни комисии, които по правилник са 25. Прието беше докладите да се представят в съкратен вид, срещу което възразиха от „Възраждане“.
Сериозно ли позволявате докладите да бъдат четени по този срамен начин, обърна се Даниел Петров („Възраждане“) към председателя на Народното събрание Наталия Киселова. „Аз чувам само едни латерни“, посочи той и имитира как се чете на бързи обороти, след което призова да бъдат представени целите доклади.
Проектобюджетът е съставен на база действащото законодателство и няма промяна в данъчно-осигурителната система на страната. Представеният бюджет позволява финансите на държавата да останат устойчиви в рамките на 3% дефицит, което ще даде възможност да се изпълни този показател от Маастрихтските критерии за членство в еврозоната.
Макроикономическата прогноза за периода 2025-2028 г. предвижда растежът на икономиката да се повиши до 2,8% през 2025 г. Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя от 2,4% през тази година. Запазват се ниските равнища на безработица в страната, като се очаква коефициентът на безработица за 2025 г. да намалее до 4,1%, като тази тенденция се запазва и през следващите години.
Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през периода 2025-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 61,7 млрд. лв. (28,6% от БВП) през 2025 г. и 88,9 млрд. лв. (36,0% от БВП) през 2028 г.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
С цел повишаване на приходите в държавния бюджет е предложен нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия. Мярката е продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия.
Като мярка, свързана с оптимизиране на бюджетните приходи, е предложено от 1 април 2025 г. размерът на националния праг за регистрация по Закона за ДДС да се намали от 166 000 лв. на 100 000 лв.
Предвидено е изсветляване на сивата икономика в областта на горивата, чрез лимитиране на възможността неполучени на бензиностанциите касови бележки да се използват за предоставяне на други субекти с цел издаване на фактури, по които да се приспада неправомерно данъчен кредит по Закона за ДДС.
Проектобюджетът предвижда да се запази размерът на осигурителните вноски, както и съотношенията между осигурителите и осигурените лица.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводители се увеличава от 1 април 2025 г. на 1077 лв. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава на 4 130 лв. от 1 април тази година.
В разчетите за периода 2025-2028 г. е взето предвид увеличението на размера на минималната работна заплата от 933 лв. на 1077 лв. от 1 януари 2025 г., като ефектът върху разходите е увеличение от 283,3 млн. лв.
Запазва се размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 780 лв.
За осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2025 година по т.нар. швейцарско правило са предвидени допълнителни средства в размер на 1 033 100 000 лв.
В проектобюджета за 2025 г. е разчетено увеличение на разходите за персонал с 5% за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики.
Предвидено е увеличение на разходите за персонал в сектор „Отбрана и сигурност”, съобразно приетите механизми със Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Националната служба за охрана и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и действащи политики в сектора, считано от 1 януари 2025 г.
През тази година е запазена политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование със 125% от средната брутна работна заплата за 2024 г. Ефектът на увеличение в разходите е от 499 млн. лв.
Предвижда се продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като заложеният ресурс за 2025 г. е в размер до 1 650 млн. лв., в това число 750 млн. лв. се предоставят от централния бюджет чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и до 900 млн. лв. чрез разплащане от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Приходите, помощите и даренията по държавния бюджет са планирани в размер на 55 168 400 000 лв. Разходите по държавния бюджет са в размер на 30 803 900 000 лв. Бюджетните взаимоотношения (трансфери)-нето са в размер на 29 476 600 000 лв. и са резултат от предоставени от държавния бюджет трансфери в размер на 29 490 000 000 лв. и от получени от държавния бюджет трансфери в размер на 13 400 000 лв.
За 2025 г. вноската в общия бюджет на Европейския съюз се предвижда да е в размер на 2 020 500 000 лв.
Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на дефицит от 7 132 600 000 лв. и съответно операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо са в същия размер.
Относно бюджета на съдебната власт за 2025 г., Висшият съдебен съвет (ВСС) предлага в своя проект общият размер на разходите да е 1 664 000 000 лв. (увеличение с 442,7 млн. лв. спрямо одобрените средства в бюджета за 2024 г.). Бюджетното взаимоотношение с централния бюджет за 2025 г. се предлага да бъде в размер на 1 564 000 000 лв.
Министерският съвет предлага общият размер на разходите по бюджета на съдебната власт да бъде определен на 1 384 300 000 лв. или увеличение със 163 000 000 лв. спрямо одобрените със ЗДБРБ за 2024 г. Бюджетното взаимоотношение с централния бюджет за 2025 г. е предложено да бъде в размер на 1 214 300 000 лв. Разликата в бюджетното взаимоотношение с централния бюджет за 2025 г. между двата проекта е 349 700 000 лв.
