ДО Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ – МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
ДО СБУ – СОФИЯ
КОПИЕ ДО РЕГИОНАЛНИ И МЕСТНИ МЕДИИ
ОТВОРЕНО ПИСМО
ОТНОСНО ПРОЯВЕНА ДИСКРИМИНАЦИЯ КЪМ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛИ
Уважаеми г-н Вълчев,
Имаме запитване във връзка с дейностите по Проект BG05M20P001-2.010-0001 „Квалификация за професионално развитие на педагогическите специалисти“ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” (ОП НОИР) 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове.
На базата на какви критерии се отказва обучението на учители, които са над 54-годишна възраст, и това не е ли в противоречие с основната цел на проекта „…да подобри педагогическата, методическата и управленската подготовка и да създаде сред педагогическите специалисти мотивация за саморазвитие и самоусъвършенстване в отговор на съвременните предизвикателства пред образователната система в България.”. И още: „Дейностите по проекта обхващат целева група от общо 60 600 лица от цялата страна, които отговарят на зададените критерии по възраст – от 34 г. до 54 г. възраст…”.
Край на цитата. Нима учителите, които са на възраст над 54 години, нямат право на подкрепа при овладяване на съвременните предизвикателства, стоящи пред българската образователна система? В инструкциите към Проекта има заградено поле с ВАЖНО, в което се казва:” За участие в проекта се допускат педагогически специалисти на възраст над 54 г., броят на които се определя в размер до 10% върху общия брой участници за сформирана група.”. А останалите 90 % от педагозите не попадат ли под сянката на непряка дискриминация?
Уважаеми г-н Вълчев,
чл.4 от Закона за защита от дискриминация посочва следното: ”Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.”. В нашия случай, ние сме на мнение, че над нас се упражнява непряка дискриминация, която възниква, когато закон, политика или програма не изглежда дискриминационна, но оказва дискриминационен ефект, когато бъде приложена.
Г-н Вълчев, ние сме само осем учители от ОУ „Христо Ботев”, село Самуилово, които сме дискриминирани, но колко са училищата в България (според Националния статистически институт през 2017/2018-а броят им е 1969) и какъв процент представляват учителите в тях, на възраст над 54 години? И по какъв критерий е определено, че тези педагози нямат нужда от подкрепа за професионално израстване и развитие чрез обучения, или оставащите им до пенсиониране години, са твърде кратък срок, за което „не си струва да се инвестира”? Науката и образованието са фактори за растеж и икономическо развитие на една страна, а учителите са нейните емисари. Те са онази здрава спойка, която ни изгражда като нация, която моделира бъдещето на страната ни – нашите деца.
Г-н Вълчев, от името на тези учители, ние апелираме да бъдат преразгледани отново инструкциите, като бъдат променени индикаторите за изпълнение на дейностите по Проект BG05M20P001-2.010-0001 „Квалификация за професионално развитие на педагогическите специалисти“ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” (ОП НОИР) 2014-2020 г.
С уважение:
Соня Илиева, начален учител в ОУ „Христо Ботев”, с. Самуилово
Николина Банчева, старши учител в ОУ „Христо Ботев”, с. Самуилово
Пенка Великова, старши учител в ОУ „Христо Ботев”, с. Самуилово
Славея Иванова, старши учител в ОУ „Христо Ботев”, с. Самуилово
Мима Митева, старши учител в ОУ „Христо Ботев”, с. Самуилово
Мария Драганова, старши учител в ОУ „Христо Ботев”, с. Самуилово
Таня Василева, старши учител в ОУ „Христо Ботев”, с. Самуилово
Елена Папалезова, директор на ОУ „Христо Ботев”, с. Самуилово
