Че има демографска криза в Добруджа е безспорен факт. Но традиционните празници в селата продължават да бъдат крепост за оцеляването на местното население. Такъв е и Празникът на градинаря за общността в село Одринци, община Добричка.
Този път на 2 август в местния търговски комплекс се събраха двадесетина градинари. Нямаше надпявания и надигравания, нито курбан за берекет. Някак си естествено този път градинарите слез първата наздравица се заровиха в историята на селото, която отдавна очаква някой да я изпише официално.
Според бай Цвятко още при първата окупация от Румъния се е появила драма между местните и румънските власти по религиозни въпроси. Тогава на българите бил даден съвет да построят църква като гръцки потомци. Затова ги и наричали тук гърците. Председателят на ОбС на Добрич Красиир Николов, който има тук наследствена къща, след приветствието си сподели друга истина. При превземането на смятаната за непревземаема по онова време Одринска крепост през 1913 г. в боевете са участвали геройски мнозина войници от селото. След завръщането на оцелелите герои, добруджанци започнали да наричат местните жители одринци. По-късно към тях се прибавили и изселници от Беломорието. Както и овцевъди от котелския край.
Когато общото мнение завърши с надеждата един ден да се напише официална история на селото, разговорът се прехвърли върху майсторлъка в градинарството. От дума на дума започнаха да се прехвърлят имена на градинарски родове, които се преселили дори в унгарско, където станали уважавани хора. Някои успели да забогатеят, а и сега можело да се открият потомците им.
Днес село Одринци продължава да е един от най-известните центрове на градинарството в Добричка област. Оранжерии със зеленчуци захранват областния град. Но и мнозина преминаващи през селото спират да си купят вкусни домати, краставици, салати, патладжан, пипер и какво ли още не. В селото има и оранжерия за цветя. Има и лозя, от които се добива класно домашно вино. Има и овощни градини. Те са голямата болка тази година. Природата унищожи овошките и е трагедия да гледаш безплодните дръвчета из дворовете и насажденията. При това – помощ от никъде. Едва оцеляват и зеленчуковите градини под открито небе. На по-високите места земята бълва невидим огън изпод пукнатините. Където недостига вода се шири мъртвило. Затова и на хората тук не им бе до шумно празнуване, както бе миналата година. В по-ниските дворове, макар и водата да се е смъкнала дълбоко в кладенците, има живот, има реколта.
Но да си кажем правичката. Градинарите тук умеят да преглътна болката от сушата и пролетните поразии. Намериха и сили да се шегуват. Да се закачат. Да вдигнат наздравици за берекет през следващата година. И да се радват на народеното в оранжериите, глътнало много труд и разходи. Дано им осигури оцеляване през зимата и дай, Боже, на пролет хората пак да влязат в оранжериите и да пренаредят дворовете си с надежда за по-добра година.
И както му е редът, Деня на градинаря пак бе отпразнуван с богат обяд, с вкусни ракии и вина, с речи, с шеги, с наздравици и с пожелания следващата година масата да бъде по-дълга и да бъде обградена с повече столове и повече млади хора. С надеждата ремонтът на пътя Одринци – Добрич да бъде завършен, най-после да се построят малка църквичка в селото и селски пазар. И разбира се, да се заселят нови семейства и един ден отново да има детска градина и училище.
И още една надежда. Най-после държавната власт в Добрич да се задейства и да разреши огромния проблем с пресъхването на язовира. Някога построен водите му да развиват земеделие с напояване. А днес да се превръща в разграбен и изоставен пресъхващ гьол под вечерния погребален концерт на жабите.
И празникът си има край. И в днешните горещини хората отново са в оранжериите и по дворовете си. Празникът си има край, но селската работа не.
Такъв е животът!
