Монте Булгария е името на малък планински масив, намиращ се в провинция Салерно, Южна Италия. А в подножието на планината България се намира красивото градче Челе ди Булгерия, разположено на няколко километра от Средиземно море. Повече от 15 века тези красиви места в съвременната Италия носят името България. Според самите италианци името идва от български заселници, които дошли по тези места преди около 500 година след Христа.

Ще се върнем назад във времето – два века преди познатото ни пристигане на Аспарух отсам Дунав. Павел Дякон, историк, теолог и поет от 8 век, дава интересни данни за прабългарите, най-вече за Алцековите българи в Италия. Според Теофан Изповедник (византийски духовник и летописец – ок. 758-760 г.) Алцек е петият син на кан Кубрат, живял в региона Молизе (Централна Италия).

Кои са прабългарите? И как част от тях се заселват в областта Беневентум (Южна Италия) през 667 г.?

Прабългари, така наричани от историците, са група номадски племена, произхождащи от Централна Азия. Известни още като протобългари, първобългари, древни българи и хуно-българи, проникнали през IV век в Европа. Съществува една водеща теория относно произхода на прабългарите и това е тюрко-алтайската им хунска принадлежност. Според най-ранния европейски източник „Анонимен римски хронограф“, в който се споменават българите през 354 г. от неизвестен летописец, българите населявали земите около Каспийско, Азовско и Черно море, стигайки на юг до предпланините на Кавказ.

Хуните вероятно са населявали през 158 г. днешен Северен и Западен Казахстан, дори пресичат и р. Волга. Според тази хипотеза няколко века по-късно се появяват тюрките. За някои учени първите българи са пристигнали в Италия с лангобардите (германско племе) през 568 г. Третата готическа война (535—554) опустошава Италия и тя бива разпокъсвана от лангобардите. Лангобардите завладяват по-голямата част от Италия. А през 774 година Лангобардското царство е унищожено.

Първият крал на лангобардите в Италия е Агелмунд (Agelmund), син на херцог Айо. Царува 33 години – 4 и 5 век. През 439 г.(?) българите (vulgares) убиват крал Агелмунд и отвличат дъщеря му, която трябвало да бъде негова наследница. Павел Дякон отбелязва „неочаквано през нощта българи нападнали първия крал на лангобардите Агелмунд (кн.І,16)”, убили го, а дъщеря му взели в плен. Лангобардите избират още на бойното поле Ламисио за крал, намерено и осиновено дете.

Новоизбраният крал Ламисио (Lamissio) побеждава българите в една страшна битка, отмъщавайки за баща си. В легендата се говори още, че след доста години в завоюваната страна на българите, лангобардите (489 г.) се оттеглят в страната на ругите (Rugier), Долна Австрия, на север от Дунав. Причината, която е предизвикала сблъсъка между българите и лангобардите, вероятно е за разпределението на територии. В крайна сметка обаче лангобардите надделяват. Тогава обичаят изисква губещите да се обединят с население от победителите.

Според Теофан Изповедник след разпадането на Велика България една част от прабългарите, предвождани от най-малкия син на кан Кубрат – Алцек, се заселва в земите на Лангобардското царство, при краля на лангобардите Гримуалд – 667 г. Прабългарите, предвождани от кан Алцек, се заселват в областта Беневентум (Южна Италия). Алцек получава лангобардската титла за кралски чиновник – гасталд, според хрониките на Павел Дякон. Свидетелство за това остават имената на някои градове в съвременната Италия. Например: Bolgher (Тренто); Bulgarograsso (Комо); Bolgare (Бергамо); Булгарно (Чезена); Bolgheri (Ливорно); Mount Bulgheria и др.

Българите идват тук или след лангобардските завоевания на Албоин в централна и северна Италия, или при войните с готите, или с небезизвестния Алцек. Името „България” е съхранено само в Челе, но в Южна Италия има много градчета с български произход: Акуа Пена, Рока, Лотрано. Иначе църквата в Челе ди Булгерия се казва „Света София”. Килиите в думата Челе идват с гръцките монаси, дошли по море, и срещнали тук български воини – наемници.

Местната кухня прилича на нашата. Специалитетът е моцарела с мортела: подправка, подобна на мирта. Има наденици, меса, риби, салати и дори нещо като гювеч. Това е прочутата средиземноморска диета, което е много здравословна.

Челе ди Булгерия е на хвърлей място от древните гръцки колонии в Италия. Наблизо са родени философите Парменид и Зенон. Но модерната история на Чиленто е свързана с бедността. През 19-и век половината жители на Челе емигрират. И днес работа се намира трудно. Макар че градът се старае. Вдигнали са модерен инфоцентър по европейски проект. Правят филми, компютри и диплянки.

BIG5 – Последни актуални новините от цяла България и Света днес.

На гости в Челе ди Булгерия – репортаж от Южна Италия

Планината се казва България. Под нея – град Български килии. Няма грешка. Това е областта Чиленто, Южна Италия, на юг от Салерно. И градчето наистина се казва Челе ди Булгерия.

Карели:
– Защото в миналото е имало значително присъствие на българи тук.

Типично за Италия: местният лекар е запален по историята. И сега разказва за 6-ти и 7-ми век след Христа.

Карели:
– Българите идват тук или след лангобардските завоевания на Албоин в централна и северна Италия, или при войните с готите, или с небезизвестния Алцек. Името „България” е съхранено само в Челе, но в Южна Италия има много градчета с български произход: Акуа Пена, Рока, Лотрано.

Докторът се снимал с Райко Николов, първия български посланик, посетил Челе ди Булгерия през далечната 86-та. А днес тук е неговият син Марин Райков, също посланик на България в Рим.

Карели:
– Тази виртуална, романтична връзка с България и този момент, който споделяме и изживяваме днес, са прекрасно пожелание за бъдещето. Те дават надежда.

Амантеа:
– Най-вече заради общите ни корени трябва да заздравим връзките. И то само в историята и културата. Икономиката също е важна.

Всъщност Амантеа е полицейски комисар. Назначили го за служебен кмет, защото градският съвет на Челе ди Булгерия се разделил на две и не могъл да избере титуляр. Политика, сблъсък и страст. В Южна Италия сме.

Амантеа:
– Както казва един наш комик, винаги има някой по-южен от теб. Така че няма южняци и северняци. Все спрямо някого си южен.

Църквата се казва „Света София”. Килиите в думата Челе идват с гръцките монаси, дошли по море, и срещнали тук български воини – наемници.

Карели:
– След пети век, с падането на Римската империя, хората напускат и растителността превзема всичко. Ако не бяха дошли българите, животът по тези места нямаше да се пробуди. Глътка кислород, но съчетана с насилие и жестокост. Защото българите били като лангобардите – агресивни. Такъв е и характерът на жителите на Чиленто днес. Много разбойничество е имало по тези места. 

Аз съм разбойник, се пее в тази песен от Чиленто. Докторът разказва как през 1828 един свещеник от Челе ди Булгерия вдигнал бунт срещу Бурбоните. Но въстаниците били победени. Отрязали им главите и направили от тях пирамида. Трийсет години по-късно черепите посрещнали Гарибалди.

Карели:
– Те още стояли там в металната клетка. Сцената била много трагична: мравки и червеи пълзели и оглозгвали плътта от главите… Парадоксално, но народът симпатизирал повече на бурбонските владетели от Неапол, отколкото на въстаниците. Народът се затваря по къщите и така проваля бунта.

Но зловещият разказ не разваля удоволствието от местната кухня. Тя прилича на нашата. Специалитетът е моцарела с мортела: подправка, подобна на мирта. Има наденици, меса, риби, салати и дори нещо като гювеч.

Готвач:
– Това е прочутата средиземноморска диета. Много е здравословна.

Пестум, Посейдония от митовете. Челе ди Булгерия е на хвърлей място от древните гръцки колонии в Италия. Наблизо са родени философите Парменид и Зенон. Но модерната история на Чиленто е свързана с бедността. През 19-ти век половината жители на Челе емигрират. И днес работа се намира трудно. Макар че градът се старае. Вдигнали са модерен инфоцентър по европейски проект. Правят филми, компютри и диплянки.

Карели:
– От икономическа гледна точка Челе ди Булгерия е в криза. Хората емигрират най-вече към Северна Европа. И ние, като българите, сме нация от емигранти.

Амантеа:
– Днес Челе ди Булгария има 1900 жители. Младите хора не могат да намерят работа и напускат. Мечтата ми е населението да се възстанови. После да се увеличи и да работи тук. 

Карели:
– Италия е в страховита криза, Италия вече няма нищо. Погледнем ли песимистично на нещата, ще установим, че Италия не съществува като единно съзнание: все още се дели на Северна, Централна и Южна. Престъпността е проблем. Сицилия, Калабрия, Пулия, Кампания се управляват от мафията, 40% от италианската икономика е в ръцете на престъпността.

Жителите са Челе се събират в кинозалата, за да чуят как е в другата България. Един дори казва: май нашата прародина се развива по-добре. Валят въпроси към българския посланик; така преди трийсет години радушно посрещнали баща му. Хората са доброжелателни: искат да се познаваме.

Марин Райков:
– Днес никой не се изненадва, че в центъра на София има паметник на Гарибалди. Нашите народи се познават добре. Връзките в миналото са солидна база днес – в политиката, икономиката, туризма, културата, но и в личните отношения. Трябва да се отворим духовно един към друг, за да се познаваме по-добре.

Докторът не забравя историята: за поука на младите, които не се интересуват много от миналото. Направил е презентация. Показва колко много места в Италия носят български имена. Накрая, разговорът се връща към Алцек, предводителят на прабългарите в Италия. За него в летописа на Павел Дякон има само няколко думи. Но тъкмо той, казва кметът, слязъл от седлото и се заселил тук.

Амантеа:
– След като в София има паметник на Гарибалди, защо тук, в Челе, да не вдигнем един паметник на Алцек?

На раздяла кметът-комисар добавя: опазиш ли паметта, ще опазиш културата. Паметта ни е оставила две имена: Монте Булгерия и Челе ди Булгерия, планината и градът. Останалото можем да доизмислим сами.

Сватбата на кан Алцек

Алцек е син на кавхан Кубрат и брат на кан Аспарух. Той също повежда отряд от прабългари, които търсят нови поселения.

Отправят се на югозапад и през 682 г. стигат до Панония, която тогава се владее от аварите.
Алцек се уговоря с техния канхан да служи във войската му с 1200 конници, но също така да му се даде земя за заселване на прабългарите. Като такава му е отредена малка част от най-южна Панония, която граничи с владенията на лангобардския крал Гримуалд.

В първите години договореностите се спазват. Прабългарите строго охраняват южната граница на аварския каганат, за което получават възнаграждение. В предоставената им земя те изграждат няколко селища, отглеждат коне и друг вид добитък. През 683 г. обаче плащанията престават, а освен това кавханът иска заселниците да му плащат данък.
За Алцек и сънародниците му това е обидно, защото те се смятат за свободен народ. Пратените през същата година служители на кавхана да съберат данъка са върнати, без да получат нищо, а освен това Алцек им казва да предадат на кавхана, че вече няма да служи с конницата си във войската му.

Аварският кавхан е разгневен от дързостта му и изпраща 8-хилядна войска, която да накаже размирника и неговото племе. Алцек е очаквал такъв ход. Той се свързва с крал Гримуалд и иска разрешение да се засели в неговите земи. Кралят е узнал, че прабългарите са смели и неустрашими воини, и ги приема. Но за да се увери лично в бойните им качества, казва на Алцек преди да напуснат сегашните си поселения, да даде битка на аварите, като му изпраща 3000 свои войници, които ще бъдат под негово командване.

Алцек изпраща жените, децата и старците, заедно със стадата добитък в Лангобардия. Когато аварите стигат до прабългарските поселища, виждат, че от комините на домовете излиза дим и затова се спускат към тях, за да ги ограбят и да вземат жителите в робство, както им е наредил кавханът. Всъщност домовете вече са изоставени, но са натъпкани с „черни камъни“, както тогава са наричали асфалта. И когато аварите отварят вратите, нахлува свеж въздух с кислород и камъните пламват. Всеки дом става пожарище и пламъците обхващат нашествениците.

В обзелата ги суматоха, те се втурват да търсят спасение на открито, но там се сблъскват с другите и техните дрехи сащо пламват. Тогава Алцек дава заповед да започне безпощадна сеч. Оцелелите 2500 авари са пленени и българинът ги предава на крал Гримуалд. Той награжава Алцек с меч, ризница и шлем със сребърно покритие. Дава му титлата барон и утроява земята, на която да се заселят прабългарите. Там те създават селищата Сепио, Бояно и Изерия.

В Средновековието феодалните владения в този край се наричат булгарии, а феодалите – булгаро. Като аристократ, Алцек е канен на всички приеми на краля и на един от тях се запознава с най-малката му дещеря Изуалда. Двамата започват често да се срещат и в края на 684 г. Алцек й се обяснява в любов. Тя му отговаря със същото чувство и той се осмелява да поиска ръката й от краля.
Величеството по принцип е съгласен, но има пречка – Алцек е езичник, което тогава е равносилно на варварин. Затова поставя условие – той да приеме християнската вяра. В името на любовта си Алцек се съгласява и е покръстен от миланския епископ. Така вече няма причина бракът да не се сключи.

През 685 г. Алцек и Изуалда се венчават в присъствието на всички благородници на кралството. Крал Гримуалд назначава зетя си за гасталдо (управител) на провинция Северна Калабрия, която е най-богатата в кралство Лангобардия. В нея се преселват и част от неговите съплеменици. За съжаление Алцек умира скоро след това в битка с арабите.

Това е установено при направените през 1987 г. разкопки край град Бояно, където е открит масов гроб на воини, а сред тях са и останките на Алцек. Той бил е погребан с коня си и цялото си въоръжение. Оставя обаче наследници – двама сина. През вековете прабългарското население се претопява, но и досега в Южна Италия има градове Българофон, Вулгароси, Челе ди Булгерия, планина Булгария и някои села със сродни наименования.
Макар и след векове, следите остават. http://www.desant.net