Общо 70 процента от учениците, които завършват гимназия, се записват да учат висше образование. Близо две трети от тях съчетават следването с работа. Това показва проучване за реализацията на пазара на труда на завършилите средно образование в България, осъществено от Института „Отворено общество“, съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката (МОН).
Изследването проследява пет випуска зрелостници, завършили гимназия между 2018 и 2023 г. При всички изследвани випуски заетостта е значително по-висока сред завършилите професионално образование спрямо тези с профилирана подготовка. На петата година от завършване на средно образование най-висок е делът на реализиралите се на пазара на труда сред завършилите професионални паралелки от област „Техника“, „Информатика“ и „Стопанско управление и администрация“ – по 75%. Следват ги „Социални услуги“ и „Опазване на околната среда“. След тях е профилът „Техника“, който осигурява най-висока заетост в профилираната подготовка – 73%.
Данните показват, че учениците, завършили средно образование с природо-математически профил, получават най-високи заплати. На петата година след като се дипломират в гимназията, техният среден облагаем доход доближава 2000 лева. Следват ги завършилите професионално средно образование от област „Информатика“ и тези с профил „Чужди езици“.
Голяма е разликата в реализацията на пазара на труда и доходите между завършилите средно образование и тези, които са се записали в 12-и клас, но не са успели да се дипломират. Тези, които нямат диплома от гимназия, имат по-висока заетост в първата година след излизане от училище (част от тях работят още, докато са ученици). В средносрочен план обаче заетостта им остава сравнително ниска – около 40%, а тази на завършилите се увеличава. Още по-голяма е разликата при заплащането. Към петата година след завършване на средно образование доходите на дипломираните с устойчива заетост са около три пъти по-високи, отколкото доходите на недипломирани с временна заетост. Дори и временната заетост на дипломираните осигурява 60-80 процента по-висок доход от временната заетост на недипломираните.
В последната обхваната от изследването учебна година – 2022/2023 г., повече от половината (56%) от учениците в 12-и клас се обучават в най-масовите пет професионални области и профили. Традиционно най-масовият профил в средното образование остава профилът „Чужди езици“, следван от област „Техника“. Близо една трета от учениците в 12-и клас са записани в тях, но динамиката им е различна – профилът „Чужди езици“ увеличава дела си до 20% през 2022/2023 учебна година, от 18% пет години по-рано, докато област „Техника“ намалява своя дял до 12 процента, от 15%.
Данните показват още, че 20 на сто от завършилите средно образование започват веднага работа, без да учат, а за десет на сто от дипломиралите се в гимназия няма данни да са осигурени, нито регистрирани като безработни, нито записани като студенти, информират от МОН.
Както писа БТА в края на януари тази година, приемането на ученици след седми клас в гимназиите става с план-прием, защото се планира, за разлика от приема в първи клас, където децата се записват в желаното от тях училище. След седми клас в училищата има профили и професии, каза тогава министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в отговор на парламентарен въпрос за план-приема в област Кърджали за учебната 2025/2026 година. Той му беше зададен от народния представител Цвета Караянчева (ГЕРБ-СДС) в рамките на парламентарния контрол в Народното събрание.
Много родители вярват, че децата им ще получат най-добър шанс, ако влязат в езикови паралелки, но социално-икономическото ни развитие има най-голяма потребност от технически кадри, от учене на математика и природни науки, от инженери“, заяви тогава образователният министър.
