Нищо в живота ни не се случва случайно! В този свят, в който имаме достатъчно късмет да живеем, понякога казваме „случайно се  запознах” или „случайно се срещнах”, „ако не беше се случило това, щеше да се получи друго“. В повечето случаи не го осъзнаваме, но всяко събитие и всеки човек около нас си имат своето предназначение. Определени хора ни пробуждат, други ни помагат  да променим посоката на нашия живот, трети ни ободряват и  ни напомнят кои сме и защо сме на тази земя. Необходимо е да гледаме на целия свят като на преплетени нишки между събития, факти и връзка между нас с другите. Целият ни живот е взаимодействие помежду ни.

Според учените, човек ще се срещне приблизително с 80 000 човека в своя живот, ако живее до 78 години.  От момента, в който се раждаме, до момента, в който четем тези редове, вече сме преживели много – обичали са ни, наранявали са ни, изненадвали са ни приятно, разочаровали са ни, обиждали са ни, помагали са ни, предавали са ни. Ние също сме обичали, наранявали, разочаровали, помагали сме… Когато нещо не се получи, си казваме: ”Така е трябвало да стане”. Всъщност, какво значи това? Животът не е ли това, което правим сами, което изграждаме сами или разрушаваме сами? Тази фраза не е ли удобно извинение за моментите, когато  сме отчаяни, чувствайки се  безсилни да направим повече, да извървим една крачка повече, да постигнем повече. Или това е реалността, която не зависи от нас?!

С какво се отличаваме от останалите същества в нашия свят? Ние постоянно се настройваме към някаква цел, изпълняваме някакво вътрешно наше желание. А след като го изпълним, се стремим към друго…и така през целият ни живот. Подвластни сме на нашите желания. Или както тъжно e констатирал големия мислител Ерих Фром: „Превърнали сме се в автомати, подвластни на илюзията, че живеем като личности с наша, собствена воля.“

И ако това е така, то нашите егоистични желания ни превръщат в биороботи, преследващи  задоволяването на  своите желания, а  зад фасадата на задоволството и оптимизма от напълването се крие нашата истинска пустота.

Цялото наше  развитие ни води към  въпроса, свързан със  замисъла на всичко съществуващо  и с това се отличава развития от неразвития човек,  от животните или от растенията.

И така, в какво е замисъла на творението? За съжаление, в нашето забързано ежедневие почти никой не мисли в тази посока и това всъщност май е нормално. Дори когато зададем въпроса на учени: „Каква e целта на съществуването ни от гледна точка на традиционната наука?”- те вероятно трудно ще отговорят.  Науката все още не е сформирала отговора за целта на съществуването ни. Има различни идеологични концепции, но няма еднозначни мнение в научните среди каква  е целта на развитието на човека.

Науката кабала казва – в наслаждението.  Целта на творението е да се  създаде такова огромно желание за наслаждение, каквото ни е приготвила Природата.

Това означава, че за да  реализираме замисъла на творението, трябва да достигнем  до  висшите закони на мирозданието. Да установим какво иска от нас Природата. Но за да установим това, трябва  да уеднаквим своята лична цел с целта и замисъла на Природата спрямо нас.

И така, в какво се състои нашата задача, в какво тя се заключава? Според кабала е необходимо да развием в себе си такова желание, с което да усетим Природата/Висшата реалност. Човек в исторически план върви във възходяща цел, включвайки в себе си все нови и нови желания, започвайки от базовите желания – за храна, секс, семейство,  дом,  постепенно  включвайки желанията за богатство, власт, пари,  знание… Има ли още желания? Да, ние искаме да погълнем всичко, ако може цялото мироздание. В този порядък  на разсъждение всеки от нас  има предназначение, място и път, който трябва да извърви по посока на тази Висша реалност. Доколко планът на Природата съвпада с нашият личен план и желания, то депресивните състояния, болката и страданията ще изчезнат или може би, ще се появят нови.  „Направи си планове, за да ти се смее Творецът” е често използвана сентенция, която е важна за всеки един от нас. И ако ние наистина искаме да не страдаме и „да не ни се смее  Творецът”, то би било добре да научим неговия план и да си поставим такава цел, която е заложена в замисъла на Природата. Остава да разберем какво иска Творецът от нас и по какъв начин трябва да го постигнем. Самия факт, че си задаваме  такъв въпрос, в нас се оформя не спонтанно, стихийно, а вече целенасочено  желание.

Само по себе си желанието е безформено, в него няма нищо. Даже ненапълнено, то не може да се усети, без въздействие от Висшата реалност върху него. Въздействието в началото е  като малка точка, като  светлина, която виждаме в края на тунел. Постепенно  желанието нараства и ние все повече се настройваме към тази мъждукаща все още светлина. Все едно да настроиш честотата на приемника  /сиреч ние/  на честотата на вълните идващи към нас. Много хора ще кажат, о…о…о това го знаем! Въпросът е как да стане?! Науката кабала не само обяснява това, а и дава методиката как можем да го постигнем!

Ние сме желание! Желание да се насладим…да се напълним. Това не са абстрактни понятия! Това означава да напълним нашето  желание – или егоистично, наслаждавайки се от това, или със свойствата любов и отдаване, идващи от висшата Природа. Тоест да настроим желанията си така,  че те да съвпаднат по свойства с висшата реалност.

В продължение на хиляди години хората са усещали тази висша сила, стремили са се  към духовното и са искали да укротят своя егоизъм, с помощта на ограничения върху себе. Дори чисто физиологически, като по-скромно са се хранили, по-малко  са спали, движели са се по-малко. Стремели са се да бъдат умерени в желанията си към парите и други съблазни в живота. Иначе казано, хората са се ограничавали във всичко, така че егоизмът им да бъде ограничен до минимум. Според кабалистите обаче, не трябва да се ограничава егоизма, а да се преструктурира.  Не трябва да се намаля желанието за получаване, или да се  отстранява егоизма, а да го преобразуваме, така че над него да построим правилното намерение. Не за себе си, а за другите! В това отношение не е необходимо изкуствено да  ограничаваме нашите желания, а да имаме правилно отношение към света и към всички хора, които ни заобикалят. Лесно е да се каже, но е  трудно да се изпълни. Защо? Защото егоизмът в нас е като хитро животно, което ни дава грешни усещания, грешна представа за духовността и само безкористната любов и отдаване към другите ни водят в правилната посока.

А какво трябва да правим, ще попитате?  Говорим за мирозданието, за висшата реалност, но какви практически действия са необходими? Според кабала, действието е да се поставиш под въздействие на висшата Природа. Това е пробуждане на вътрешното желание да се съединим с източника с помощта на кабалистичната методика. Вероятно ще възникне въпроса: А защо до този момент това не се е случило?

Всички ние представляваме набор от егоистични желания и за това всеки е уникален във своята вътрешна същност. В продължение на хиляди години сме се развивали неосъзнато, включвайки егоистичните желания за пари, власт, знания. С тези, а и с други наши желания сме влизали в противоречия с  желанията на останалите. С нарастването на егоизма  става все по-трудно да живеем едни с други. Увеличават се   противоречията между държавите, между социалните прослойки, между религиите и т.н. Даже в семействата възникват трудности да се живее заедно. А това е вече кризисна ситуация, която се проявява все повече и повече в света.  Това ни води до ново желание, което няма нищо общо с досегашните желания. Написаното в кабала дава това усещане за висшата реалност  и всичко, което се случва между нас. Това е методика за развитието на душата.  Изучавайки кабалистичните източници,  започвам да осъзнавам  какво иска от нас висшата Природа, развивайки в мен това ново желание. Започвам да чувствам и разбирам, че  за да се развивам, трябва да се свържа с другите не  егоистично, а в една точка, в една обща  душа. Това е като пъзела, с който си играят децата. Събирайки всичките му части,  виждаме и усещаме картината на цялата реалност, но не  ограничената, егоистичната, материалната, илюзорната реалност, а висшата, истинската реалност.

Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по кабала

  • офис Добрич, тел. 0898731112