За да е ефективна комуникацията, трябва вие да полагате повече усилия за взаимно разбиране
„Точният човек“ е специален проект на „24 часа“ за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Колегата Иванов, с когото често се налага да работите заедно, е отличен професионалист и не е лош човек. Но е лишен от всякаква разговорна интелигентност.
Не защото не може да изразява смислено и разбираемо. А, първо, защото е от онези, които изповядват принципа „Право, куме, та в очите“. Второ, защото не се интересува дали вие знаете това, което знае той. В резултат общуването с него по общите ви задачи си е цяла мъка и много ви натоварва.
Т.нар. разговорна интелигентност е важна част от т.нар. емоционална интелигентност, т.е. от умението човек да се поставя на мястото на другия. Без съмнение това изключително много подобрява комуникацията.
Колегата ви Иванов не е от грубияните, които имат навика да викат и да унижават. Но винаги говори прямо, рязко, без всякакви деликатности.
На първо четене това не звучи чак толкова зле. По-добре откровен колега отколкото лицемер. Но няма съмнение, че т.нар. разговорна интелигентност е качество, което улеснява сработването. Дори когато забележката е оправдана, формулировката й трябва да е в подходяща форма. Поне така правят възпитаните хора, които се уважават един друг.
Когато казва нещо критично за вашата работа, колегата предизвиква у вас негативни емоции. Това е неминуемо, макар че намеренията му са добри – ще свършите по-успешно общата си задача. Но неговата негативност ви кара да изпитвате тревожност. Тогава тялото произвежда повече кортизол, а този хормон изключва центровете на рационално мислене в мозъка и активира реакция на защитно поведение. Неприятните усещания продължават дълго и се запечатват трайно в съзнанието, защото кортизолът работи подобно на таблетките с бавно освобождаване.
Психолозите съветват хората, когато дори с право критикуват, да намерят приемлива форма, като създават емоционална възглавница. Т.е. съзнателно да кажат и няколко положителни думи, преди да дадат негативната обратна връзка.
Добрият колега залага на откровеността, но го прави с разговорна интелигентност така, че да предизвика доверие и желание за сътрудничество, а не да порицае, за да отхвърли. По този начин у другия остава чувството, че взаимоотношенията им са добри. Критикуваният не е отблъснат, не е неефективен под въздействието на кортизола, а е мотивиран да се постарае и даже изпитва благодарност към колегата, който му е помогнал да усъвършенства работата си.
Разговорната интелигентност обаче се придобива, когато човек осъзнае значението й и положи усилия. Колегата ви е възрастен, не ви е работа тепърва да го учите на ефективна комуникация. Следователно трябва да промените своето отношение и да не се засягате от неговото „Право, куме, та в очите“. Приемете, че той си е такъв и не позволявайте да ви обземат негативни чувства, когато ви казва нещо критично за вашата работа.
Реагирайте само ако прекали с грубост и рязкост. В такъв случай му заявете спокойно, но в прав текст „Благодаря ти, че сподели какво мислиш. Надявам се следващия път да не споделяш мнението си в тази форма“. Може би колегата ви ще се опита да се изразява по-приемливо. Колкото и да е лишен от разговорна и емоционална интелигентност, да не е в състояние да се постави на мястото на другия, има вероятност да започне да внимава, понеже вижда, че неговият начин пречи на сработването му с останалите.
Прекалено прямите хора обикновено са нетърпеливи и нарушават основен принцип на ефективната комуникация: „Това, което знам аз, може да не е това, което знаеш ти“. Т.е. те не изясняват ситуацията, при която може да има разлика в информацията и единият събеседник да не разполага със същата като другия.
В такъв случай трябва да проявявате търпение с колегата и да се опитвате да изяснявате обстоятелствата. При това се налага вие да проявите раговорна интелигентност. Ключът към установяването на истината винаги са въпросите. Трябва умно, последователно и добронамерено да му задавате въпроси, за да разберете има ли разминаване във вашата и в неговата информация и къде е.
Според психолозите изключително важно е да помните, че не бива да казвате „Грешиш“, дори да сте абсолютно убедени, че е така. Реакцията ви е естествена, но при всички положения тя ще предизвика ответна реакция на отдръпване у събеседника ви. И тя няма е да е защитна – т.е. Иванов няма да се опита да обясни защо мисли така. Понеже е рязък, по-вероятно е той да стане нападателен и да влезете в ожесточен спор или да се скарате. Необходимо е търпеливо да положите усилия, за да се уверите, че и вие, и той разполагате с точна и изчерпателна информация. Едва тогава можете да прецените дали неговата критика е обективна.
Като проведете диалога правилно, ако е добросъвестен човек, самият Иванов ще се убеди, че неговата обратна връзка е невярна, понеже не е разполагал с правилна информация.
Общуването с хора, които нямат разговорна интелигентност, не е твърде приятно, но се случва доста често. Просто трябва да се научите как да постъпвате, за да я компенсирате, да подобрявате комуникацията и да улеснявате изпълнението на общата си работа.
В „Точният човек“ можете да прочетете още:
Защо никога да не правите непоискано добро на работа
Как да бягате от поведенческо-психологически грешки, които убиват успеха
Има нещо вярно в „Не е важно какво знаете, а кого познавате“
Тактики за обезвреждане на 5 типа отровни колеги
„Но“ усложнява отношенията, как да го заменяте и да печелите доверие
„Домат“ – ефективна техника за управление на времето
Упражнения да впрегнете „Всичко тече, всичко се променя“ за професионален успех
И най-умният си е малко прост, или техники да не паднете в капана на самоувереността
10 хитри трика да изпитате нов колега
Защо за успешните хора не е вярна теорията за моркова и тоягата
Професионалният жаргон – перчене, но и знак за принадлежност
