Най-запомнящите се събития на 2019 година в снимки

2019 година беше изпълнена не само с интересни и важни, а дори исторически събития, както за света, така и за България. Dir.bg събра за вас най-запомнящите се от тях в снимки.

Тази година двамата български държавни лидери – премиер и президент, влязоха в световния обмен с участия и срещи във форуми на високо равнище.

На 25 ноември Бойко Борисов стана първият български министър-председател, приеман два пъти в Белия дом от американски президент. След като през 2012 г. той гостува на Барак Обама, сега беше посрещнат от Доналд Тръмп. Разговорът завърши със споразумение за стратегическо партньорство, в което беше записано, че двете държави ще изработят пътна карта за противодействие на морските и хибридните заплахи в черноморския регион. Премиерът успокои, че няма да позволи база на НАТО в Черно море, а че се обсъжда само създаване на координационен център. И обяви, че има интерес към АЕЦ „Белене“, заради което у нас идват американски експерти. Тръмп пак заяви, че България е пример за Германия, защото харчи 3% от БВП за отбрана (с покупката на изтребителите F-16) и в типичния си стил „обеща“ две неща – че визите за българи може да отпаднат и че е възможно да дойде в България.

По време на посещението премиерът позира за обща снимка с президента на САЩ и съпругата му Мелания.

През септември пък Тръмп прие българския президент Румен Радев и съпругата му Десислава в Белия дом. След разговора Радев също заяви, че са обсъдили успоредно със сделката за самолетите да се обсъди и отпадането на визовия режим.

А в началото на декември българският държавен глава участва в срещата на НАТО в Лондон. Лидерите на страните от Алианса си направиха обща снимка, на която той седна точно до Тръмп.

След това семейство Радеви присъства на прием, даден от Нейно Величество кралица Елизабет II в чест на държавните и правителствени ръководители на страните-членки на НАТО и техните съпруги.

По-рано обаче Доналд Тръмп влезе в международния обмен с истинско историческо събитие. На 1 юли той се срещна със севернокерйския лидер Ким Чен-ун на междукорейската граница, като първо двамата се ръкуваха, като бяха на противоположните страни на демаркационната линия. След това обаче Тръмп прекоси границата на КНДР и стана първият действащ президент на САЩ, който е стъпвал там. Двамата обсъдиха ядреното разоръжаване, но, очаквано, намеренията им тази посока останаха само на думи.

Още един лидер на световна сила се срещна тази година с Ким Чен-ун – руският президент Владимир Путин. Двамата проведоха първия си официален разговор на високо равнище във Владивосток. Лидерът на Северна Корея подари на домакина ценен корейски меч, олицетворяващ, по думите му „силата и душата на народа“. Руският президент пък заяви, че по стар местен обичай трябва да заплати за оръжието и даде на госта монета.

Фокусът на световните медии беше насочен и към емблематичната среща на Владимир Путин и турския му колега Реджеп Ердоган в края на август. Тогава двамата откриха Международното авиокосмическо изложение МАКС-2019 край Москва. Там те се качиха в пилотската кабина на най-новия руски изтребител пето поколение Су-57 и го разгледаха детайлно.

А след това домакинът почерпи високия си гост от Анкара с руско мороженое (сладолед).

По-малко от два месеца след това – на 9 октомври, Ердоган отново демонстрира сила – разпореди сухопътна атака срещу Сирия. Турските въоръжени сили пресякоха границата, подкрепяни от сирийски бойци, и пристъпиха към наземния етап от трансграничната операция „Извор на мира“ срещу кюрдските милиции. Последва обстрел по позиции на кюрдите, при който загинаха хора.

На 23 октомври Турция прекрати военната операция, след като кюрдите се изтеглиха от граничната зона, което стана възможно след договорка със САЩ. Споразумението оформи „зона на сигурност“ с ширина 32 км на сирийска територия. В същото време Ердоган се разбра с Путин да разположат съвместни патрули в по-голямата част от тази зона.

Европа обаче беше белязана от едно друго, ключово събитие през 2019 г. – Брекзит. Излизането на Великобритания от Европейския съюз ще бъде запомнено с две основни лица – Тереза Мей и Борис Джонсън. Докато премиерката все още се опитваше да овладее ситуацията с буксуващите преговори с ЕС в първата половина на годината, демонстрираше стабилност и дори танцува на конгреса на Консервативната партия.

Но не след дълго тя беше принудена да подаде оставка и като лидер на партията си, и като министър-председател.

Тогава дори бяха забелязани сълзи в очите й.

Това обаче беше радостно събитие за Джонсън, който бе избран за лидер на консерваторите и премиер. След напрегната битка по-късно, той успя да получи съгласие за извънредни парламентарни избори в началото на декември. И проведе нетрадиционна предизборна кампания, в която дори сготви пай.

Едва ли само това е причината, но той стана премиер, при това с мнозинство в парламента, което най-после донесе облекчение с решение на до този момент нерешимия въпрос – Великобритания ще излезе от ЕС на 31 януари 2020 г. Очевидно не е нужен втори референдум, за да стане ясно, че повечето британци избраха това.

Годината беше напрегната и за смятаната за непоклатима Ангела Меркел, която беше определена за най-влиятелната жена в света. Германският канцлер, която миналата година се отказа от лидерския пост в своята партия след дълго управление, три пъти беше засичана да трепери силно на официални международни събития.

Самата Меркел обясни, че е била дехидратирана и увери, че се чувства добре, но на следващи подобни събития седеше на стол. Очевидно подложена на голям стрес, догодина тя няма да се кандидатира отново за канцлер. В това си качество обаче през 2019 г. Меркел подписа с френския президент Еманюел Макрон договор за по-стабилна Европа.

С поста си още тази година се раздели обаче Жан-Клод Юнкер, който отстъпи председателското кресло в ЕК на Урсула фон дер Лайен. Когато миналата година беше заснет едва да си стои на краката, говорител обясни, че той страда от болезнени пристъпи ишиас и нарече съмненията, че е прекалил с алкохола обидни, нечестни и „безвкусица“. На прощаване обаче Юнкер демонстрира по-добро здраве и дори целуна Бойко Борисов с думите, че той е „един от най-умелите комуникатори сред премиерите“.

2019 г. беше ключова и за българката на най-висок пост в света, която премина на още по-престижна работа. Бившият еврокомисар Кристалина Георгиева напусна директорското кресло в Световната банка, за да оглави Международния валутен фонд. Поемайки новия си пост, тя облече дреха с български шевици и заяви, че се гордее, че е българка.

А не отдавна Георгиева имаше честта да бъде приета във Ватикана лично от папа Франциск.

В същото време едно историческо събитие се случи и до България. Съседката ни Македония прие името Северна Македония с промени в Конституцията.

„Това е окончателният Договор за разрешаване на македонско-гръцкия спор. Той защитава македонската идентичност, език, герб, химн и флаг и отваря пътя към ЕС и НАТО“, заяви премиерът Зоран Заев.

А табелите в страната веднага бяха сменени с новото име.

В началото на април пък основателят на WikiLeaks Джулиан Асанж беше изгонен от посолството на Еквадор в Лондон, където прекара 7 години. Еквадорският президент Ленин Морено обяви в специално изявление, че страната е отказала убежище на Асанж, заради „многократни нарушения на международните конвенции“ и ежедневните правила“.

При излизането от посолството той беше почти неузнаваем – с дълга бяла брада.

Асанж беше арестуван веднага от британската полиция, а малко по-късно осъден на 50 седмици затвор за нарушаване на условията за пускане под гаранция през 2012 г. Все още зад решетките, той води съдебна битка да не бъде екстрадиран в САЩ, където срещу него е повдигнато обвинение за публикуване на поверителни документи.

На другия край на света – в Хонконг, вече половин година продължават антиправителствените протести. Демонстрациите, които все по-често са съпътствани от насилие, доведоха до рецесия на икономиката на автономния град и до нарастващо присъствие на китайски военни части на територията на града.

В същото време незапомнени пожари унищожиха огромни площи в Амазония и повиши притесненията за глобални изменения в климата. Бразилският президент Жаир Болсонаро, който по-рано намали бюджета на службата за опазване на горите, обвини природозащитници в палежи, с което искали да навредят на репутацията му и дори отхвърли предложената международна помощ. В същото време актьорът Леонардо ди Каприо дари 5 милиона долара.

Още от сега е ясно, че едно от най-важните събития идващата 2020 г. ще бъде дали Доналд Тръмп ще бъде свален от власт. Дни преди Коледа Американската Камара, в която мнозинство имат демократите, гласува „за“ импийчмънт на президента по две обвинения – злоупотреба с власт – заради натиска срещу, Украйна и във възпрепятстване на работата на Конгреса при разследването. Крайното решение обаче ще бъде взето от Сената. Там мнозинството принадлежи на Републиканската партия, която го издигна за президент и според повечето прогнози вероятността той да бъде отстранен е много малка. Самият Тръмп заяви: „Искам незабавен процес в Сената!“.