Най-добрият начин за опазване на една историческа сграда е тя да намери съвременна функция. Това каза в интервю за БТА архитект Мартин Христов. Той смята, че това изисква предварителен анализ, който да определи кои елементи подлежат на съхраняване и какви намеси са допустими. Анализът позволява и определянето на режима на опазване на имота, което е важно за неговото бъдещо съществуване.
Според арх. Христов у нас съществува сериозен дисбаланс между регулацията и реалната възможност за поддръжка. Процедурите са тромави и непредвидими, което обезкуражава дори отговорните собственици и често ги принуждава да се откажат от имотите си. Контролът е централизиран в две институции в София, които работят с ограничен ресурс и обработват изключително голям обем от проекти, а това води до значителни забавяния, включително при неотложни ремонти.
Само две сгради във Варна имат определен режим на опазване, а в града има над 700 недвижими културни ценности, посочи специалистът. По думите му архитектурното наследство в града е от различни периоди, но най-често се дават за примери сградите от началото на ХХ век, които свидетелстват за бързата модернизация след Освобождението. Тази архитектура има не само естетическа, но и символна стойност – като израз на стремежа на България да се утвърди като част от европейската културна карта, смята той. Наред с това обаче според него Варна притежава и значимо антично наследство, което в голяма степен остава занемарено и недостатъчно социализирано. Съществуват и ценни примери от следвоенния модернизъм, които все още не получават необходимото признание, въпреки че някои от тях имат и международна стойност.
Сред най-значимите забележителности на града в архитектурно отношение той отбеляза сградите на Драматичния театър, жп гарата и катедралата, както и запазените градски ансамбли в централната част. От периода на модернизма това са Дворецът на културата и спорта и Фестивалният и конгресен център, които все още не са защитени със статут на културни ценности, както и няколко забележителни хотела в центъра и курортите. От античността най-ценни са Римските терми, които са едни от най-големите запазени римски бани в Европа. Според него обаче значителна част от античния Одесос остава недостатъчно експонирана. В незадоволително състояние са разкопките около ул. „Цар Симеон I“ и Малките римски терми.
Студио „Е-Арх“, в което работи Мартин Христов, е участвало във възстановяването на едни от най-значимите постройки, дело на арх. Дабко Дабков и арх. Атанас Несторов във Варна като хотел „Лондон“, сградата на ул. „Цариброд“ и ул. „Цар Симеон I“, както и търговската сграда на ул. „Преслав“.
Сред ключовите им проекти е и реставрацията на Морската градина във Варна, където са възстановили пет знакови зони възможно най-близо до вида, в който са били замислени като архитектура и растителност. С Общината се обединихме около идеята, че липсата на поливна система е огромен проблем за един паметник на парковото изкуство и пренасочихме значителна част от бюджета в изграждането на такава система, припомни арх. Христов, като отбеляза, че днес ясно се вижда разликата между зоните с изградена поливна система и останалите.
На въпроса кое е по-предизвикателно – новото строителство или възстановяването на стари здания, той отговори, че архитектурният процес винаги е свързан с контекст и независимо дали става дума за нова или съществуваща сграда, подходът изисква анализ и съобразяване със средата. При работа с културни ценности обаче в много по-голяма степен трябва да контролираш собствената си изява.
Специалистите от студиото са работили и във Франция, където проектите също се одобряват от две инстанции, но те имат важното предимство, че разполагат с местни структури и персонална отговорност на конкретни служители и това значително улеснява процеса, каза още арх. Христов. По думите му в България подобни местни звена съществуват, но с ограничени правомощия, така че разширяването им чрез възможност за одобрение на неотложни ремонти или на проекти в съседство с паметници, би имало съществен ефект.
„Най-добрият начин за опазване на една историческа сграда е тя да намери съвременна функция. Поддържането й единствено като музей е скъпо и приложимо в ограничени случаи. За да функционира пълноценно, сградата трябва да бъде адаптирана към съвременно обитаване. Това изисква предварителен анализ, който да определи кои елементи подлежат на съхраняване и какви намеси са допустими, включително възможностите за надстройка или пристройка. Във Франция този анализ се изготвя от лицензиран архитект, нает от собственика, и се одобрява от държавата. В България тази роля е възложена на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), но във Варна едва две сгради разполагат с изготвен режим на опазване. Липсата на такива режими често води до нереалистични инвестиционни очаквания. Създаването им би спестило значителен ресурс както на институциите, така и на инвеститорите“, отбеляза архитектът.
Мартин Христов е съосновател на студио „Е-Арх“. Има над 25 години професионален опит в архитектурата и устройственото планиране. Притежава лиценз за работа с недвижими културни ценности и е член на Обществения съвет за опазване на културното наследство във Варна. Сред ключовите проекти на студиото са ревитализацията на Свещарската гробница, реставрацията на Морската градина във Варна, проект за замъка Louise de la Vallière във Франция и др. „Е-Арх“ е носител на редица национални и международни отличия, сред които „Сграда на годината“, Architizer A+ Awards, German Design Awards, BigSEE, както и има номинации за EUmies Awards.
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
