Наскоро се замислих за какво мога да мечтая в тези времена! Много часове отделих на това и каквото и материално да ми минаваше през главата, то не се задържаше.
Ако е най голямата къща – утре някой с мечти ще построи по голяма. Ако си купя най-бързата кола, утре някой мечтател ще си купи по бърза. И така нататък, и така нататък… Каквото и да мислех, то все така отшумяваше и отшумяваше.
Междувременно, сърцето ми напираше то да поиска нещо. А аз все не му давах и накрая, за да намеря най голямата си мечта, го оставих то да говори и да напише това:
„Скъпи приятели и хора, които четете тези редове, аз мечтая само за едно и това е България да стигне до ниво, в което българите ще плащаме, за да си осиновим животно от породата любов! Защо това може да е мечта ли? Ами нека се замислим и да го кажа на прост език. За да се стигне до тази мечта, ние вече ще сме общество от човеци! Човеци, които имат стабилен и смислен начин на живот. Живот, който да е толкова перфектен, че да искаш да се отличиш само и единствено с това, колко любов носиш и колко даваш! Прегледах статистики и видях, че в Германия има над 16 000 000 котки! Това е кажи-речи 3 пъти населението на България! Над 80% от тези котки са порода любов и над 5% са животни, минали през лошата съдба на Изтока и Балканите! Във Франция броят им е над 13 000 000! Как да не мечтая за това?… Да погледнем и Турция, която бе изтървала повече от нас популацията на бездомните котки и кучета, но за 3 години вече е кастрирала над 65% от тази порода любов! Много от вас не виждат и не чуват това, но е самата истина и истина, в която милиони българи там се убеждават и започват да мечтаят смело и да създават своето поколение обичащи животните деца. А и самите те малко по малко се променят към породата добри човеци. Всеки ден ни се звъни за от гаден по-гаден случай за малтретиране или изоставяне на котки и кучета. Всеки ден за нас е борба някоя любов да оцелее… Между другото, за 95% от българите голямата мечта е да имат iPhone, Shiron, Vuiton и т.н. И в това няма нищо лошо. Но злобата, агресията, която се лее тук, е вече в неизмерими нива. Завистта, която се шири, надхвърля всякакво граници. И заедно те нанасят всеки ден огромна вреда. И на децата, и на животните. И най-вече на обществото ни, което се ползва с все по-малко уважение сред народите на Европа.“
Понеже не вярвам да доживея тази си мечта да се превърне в реалност, ще ви помоля само да ме последвате в Instagram.
https://www.instagram.com/svet.petkov/
Дано да доживеете вашите мечти!
Бъдете здрави! И правете добрини!
И още нещо. Щастлив съм как Община Добрич първа в България задели от оскъдния си бюджет средства за кастрация на уличните котки. Как от недостигащите за безброй неща пари намира начин да финансира приют за кучета. И съм тъжен как някои хора в Добрич, които се мислят за духовно богати, всячески пречат на добри хора – млади и възрастни, да помагат на кастрираните вече животни да оцелеят в студ и пек… Лоши хора, мнозина от които са на държавна ясла в същия този наш Добрич, който вече има последователи и сред други общини в страната.
Светослав ПЕТКОВ
